Само Илия Златарев знае кое е общото между меча на Бенковски и скиптъра, подарен за раждането на Симеон Втори
Последвайте ни в Google News Showcase
Знаете ли кое е общото между меча на Бенковски и скиптъра, подарен за раждането на Симеон Втори? Тайната разкрива Илия Златарев - наследник на прочута златарска фамилия от Панагюрище и пето поколение майстор, пише в обширен репортаж Стандарт. Той още пази инструментите, с които са работили неговите предци. Предал е и на сина си ценния занаят. Но, за съжаление, славната история на рода вероятно върви към своя тъжен финал. Защото, въпреки желанието на баща и син да продължат традицията, пазар за техните умения няма.
Илия ме посреща в работилницата - малка стая със стар тезгях и инструменти, които днес могат да се видят само в музеите. "Работя колкото да поддържам уменията си. Поръчки идват рядко", казва с тъга той. И показва сребърната гривна, която майстори в момента. Същата, каквато са правили поколения назад.
Първият златар в рода е Тома Герасимов. Той учи занаята от панагюрците Костадин и Манчо. Признат е за майстор през 1812 г. и получава прозвището Куюмджи. Илия показва с какво е започнал да работи прапрадядо му. Някои инструменти са внесени в България в онези времена чак отвъд океана - от американски пастор. Тома е изработвал накити, но бил търсен и за църковни потреби. Работата му вървяла, вдигнал голяма къща и направил хубава работилница в центъра на града. Тома Куюмджи имал четирима сина и пет дъщери. Но само един наследил занаята му - Иван, който приема фамилията Златаров. Неговият потомък Илия се ражда през 1860 г. и също е посветен в занаята. Чиракува при баща си, а после трупа знания и опит при един от най-добрите майстори навремето Иван Бояджиев. Илия показал не само желание да се учи, но и дарба за златарството.
По време на Априлското въстание Иван и Илия украсяват дръжката на сабята на Георги Бенковски с ниело техника, пише етнографът д-р Снежана Благоева, която проучва златарството по българските земи. Не могли да я довършат, защото тя дотрябвала на воеводата преждевременно. Те изработват и герба на поп Грую Тренчев от село Баня (наричан поп Грую Бански), а също и лъвчета за калпаците на въстаниците. За съжаление, работилницата им е опожарена по време на въстанието. "Останала е само една наковалня, добре, че част от инструментите им са били у дома", разказва внукът Илия.
Дядо му продължава да работи и след Освобождението. След престой в София се връщам в Панагюрище. Поръчките не спират - както от правителството, така и за царското семейство. Изработва и църковни потреби. През 1918 г. се ражда четвъртото поколение в занаята - Георги Златаров. Той също носи таланта на предците си. През 1937 г. Илия Златарев, заедно със сина си Георги, изработват регалии (скиптър и сфера) по случай раждането на престолонаследника Симеон II.
Проектът е направен от известния художник Васил Захариев, посочва д-р Благоева. Проф. Захариев е впечатлен от дарбата на Георги и иска да го запише в Художествената академия. Но майсторът е принуден да работи, за да храни семейството си. Не за дълго, обаче. През 1949 г. властта в Панагюрище забранява този "буржоазен" занаят и предлага на Георги да се преквалифицира на тенекеджия. Той става каруцар в местното ТКЗС. Макар и тайно, продължава да майстори вкъщи, колкото да поддържа уменията.
След 1960 г. златарството отново е на почит и по настояване на Златарската кооперация в София на Георги отново му е разрешено да работи, като изпълнява поръчки по норма заедно с обущари и дърводелци. През 1967 г. е създадена Задругата на майсторите на народни художествени занаяти. Въпреки първоначалния ентусиазъм и дадената свобода, условията са такива, че трябва да плащаш, за да работиш. Георги започва да критикува организацията, не се примирява с несправедливостта.
И в крайна сметка се отказва от задругата и започва да ...
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Целият материал четете в Retro.bg
