И ТЕ БЯХА ТАМ! И те воюваха за свободата ни - 35 хиляди румънски войници и доброволци
"Който се бори храбро, името му остава безсмъртно!"
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес е 3 март. Денят. На нашето Освобождение. Освобождение, за което дадоха живота си безброй храбри, смели и достойни люде. Смели люде - руси, украинци, българи, финландци, румънци. Именно за героичното, но малко познато участие на последните в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година, ще стане дума в следващите редове. Реших да пиша на тая свята дата за нас, за тях - за 35 000 румънски войници и доброволци, тръгнали на бой с турския поробител за нашата свобода. Изчетох много страници, за да успея да предам и разкажа в последващите редове за техния безпримерен героизъм...
"Румънски войници!
Вие знаете колко Вашето Отечество е изстрадало през последните 200 години. Сега на Вас се дава възможност да покажете своята храброст... Напред с истинско румънско сърце и нека нас да съдят по Вашите дела!
Сега ние ще продължим славните боеви подвизи на нашите предци, редом с многочислената и храбра армия на една от най-могъщите държави в света. Действайте така, че румънските знамена да се развяват със слава на бойните полета.
Напред, румънски войници! Храбро напред! Скоро Вие ще се върнете, приветствани от цялата нация, във Вашите семейства, във Вашето Отечество!"
(из заповедта на румънското главно командване при обявяване на военните действия)
Прехвърлянето на румънските войски през Дунав започва на 12 август 1877 година. Последният войник минава реката на 20 същия месец. Съставът на румънската войска е 35 000 души - войници и малко доброволци. Мястото на преминаването бил при Корабия - село Гиген. Пръв преминал 8 линеен батальон, командван от капитан Валтер Мъръчиняну. Пръв той стъпил на нашия бряг... и останал завинаги тук. Храбрият румънски капитан загива в епичните боеве при село Гривица през септември (август по стар стил) 1877 година. Първото освободено от румънските войски село било Бешлии (днес Байкал). Само за ден - на 15 август - последователно те освободили и селата Вадим, Крушовене и Брегаре. Към края на месеца стигнали до плевенското село Гривица, където написали една от най-славните и героични страници във войната за нашето Освобождение...
Над Гривица се намирали два турски редута - Абдул-Керимова табия и Баш табия. Те били едни от най-страховитите табии в отбраната на Плевен. На 11 септември (30 август по стар стил) започнала атаката им. Артилерийският огън разтърсвал цялата околност. Смелите румънски войни се понесли като вихър към табиите. Командвани били от генерал Чернат. Редникът Григоре Йон пленил едно турско знаме. Сега това знаме се намира в Централния военен музей в Букурещ. А боевете били жестоки, кръвопролитни! Само тоя ден на бранното поле паднали убити и ранени 2500 румънци! Редутите обаче били превзети! "Да, мили мои! 30 август беше страшен, кървав ден! Човешкият разум не може да си представи колко героизъм беше проявен тогава и колко наши момчета паднаха, за да не станат никога повече!", пише след тоя ден румънският писател Михаил Садовяну. Местността там, гдето се водили тия кръвопролитни сражения, от тоя ден насетне носи името Долината на сълзите (Vale lacrimi на румънски)...
Румънските войски взели участие в блокадата на Плевен. Били включени в руския отряд, воден от генерал Александър Арнолди. Между 19 и 21 ноември 1877 година те превзели Оряхово, като по тоя начин обсаденият в Плевен Осман паша бил лишен от възможността да получи свежи подкрепления от Видин и предопределил съдбата на обсадения град. Румънците се отличили с чудеса от храброст и саможертва при заемането на моста на река Скът при село Хърлец, който бил ключовата позиция към Оряхово. Тук паднали геройски поручик Николае Радович и майор Ене Константин. На 28 ноември румънските войни освобождават Лом (тогава Лом паланка).
След падането на Плевен румънската войска била прегрупирана. Една част съпровождала пленените войски на Осман паша към Румъния, а останалата част била разположена срещу Русе и Силистра, Никопол, Оряхово и Плевен. Западният корпус, под командването на генерал Хараламб получил задача да освободи Белоградчик и Видин. При настъплението си те освободили село Акчар (днес Арчар), където имало силна турска табия. При Видинската крепост, румънските войни пишат нови славни страници в святата Освободителна война. Само в боя при село Смърдан (не съществува вече) на 6 януари 1878 година, те дават 119 убити и 316 ранени войни. Обсадата на Видин продължава чак до 23 февруари 1878 година, а обръчът около крепостта е командван от смелия генерал Георге Ману. Насреща му бил Иззет паша. На 24 февруари Видин капитулира...
И те бяха там. И те воюваха. За нашата Свобода. За да ни има нас. Сега. Па и за века. На заглавната снимка са румънски ветерани от боевете при Гривица-Плевен. Вижте ги добре - те оставиха всичко. И тръгнаха на бой за свободата на един друг народ. Някои принесоха живота си в дар пред олтара на нашето Отечество. Други живяха до края на дните си като инвалиди от получените рани по бранните поля. Но се сражаваха, биха, умряха и живяха с чест! Записаха имената си с кървави букви в нашата история. В своята също. "Който се бори храбро, името му остава безсмъртно!", пише на една от паметните плочи в пантеона край село Гривица. И да - те останаха безсмъртни! Навеки!...
Спете спокойно, герои!
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
