Последвайте ни в Google News Showcase
Ивайло Нойзи Цветков седеше, леко изнервен, в студиото на предаването си „Politica de captivitate in nihilismi indicationes semiotic desperandum de liberali singula libidinum contumelias turpitudinesque” , което се излъчваше всеки четвъртък, от 21,30 часа в интернет, ползвайки стрийма на предаването на Стоян Михалев.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
На бюрото пред Нойзи стоеше чаша порвайн Scion на Taylor, Fladgate & Yeatman, налят в чаша, принадлежала на Никифор Куприбашиев – първият български джендър активист, живял в началото на 20 век в Свищов и загинал при масов бой, след като, заедно с негови сподвижници се опитал да постави пред взискателната публика от околните села пиесата „Макбет” на Шекспир, в която всички актьори били преоблечени като жени с мустаци.
Нойзи отпи глътка отлежал 140 годишен Портвайн, попи чело с дизайнерска копринена кърпичка, съдържаща малка репродукция на Марк Шагал и в този момент режисьорът – активиста на ДЕОС Полин Сладоледов се провикна в слушалките – „10 секунди до ефир! 9! 8! 7! 6! 5! 4! 3! 2! Сега!”.
И в ефира потече музиката от шапката на предаването – алеаторичен прочит на популярната католическа секвенция „Dies irae”, умело миксирана със звуци от аналогови синтезатори, остинатна пулсация на ниски тонове от орган и лек дискретен шум от семплирани пружини на стар руски матрак с добавено ехо и овърдрайв.
„Скъпи приятели, добра вечер! Както казваше Шопенхауер, Si medium est ingenii scientia lucerna semita monstrat solis orbem ostenditur. Аз не съм съвсем съгласен с тази леко ексцентрична аксиома, но в смисъла на периферната депресия, обзела индивида, който вегетира в плен на субстанцията, получена при дифузия на масмедийна екстракция на имагинерни, но не и алегорични символики, бих казал, че Кант далеч не е предвидил всичко, заявявайки, ” Die Tugend ist ein Sieg des Willens über die Natur”.
А сега в студиото ще влязат представители на новата дясна коалиция – „Демократична България”, или както би казал Фихте – „Popularis Bulgariam”.
Тук се разнесе кратък каш, а в студиото влязоха трима господа и седнаха на столовете срещу Нойзи – великолепни столове от абаносово дърво от Уганда, внесено контрабандно от симфоничния оркестър на Разград, който бил на турне в африканската държава през 1962 година, за да изпълни операта „Затягането на винта” от Бенджамин Бритън пред взискателната местна публика.
„И така, представям ви трима мъже, за които Хегел би казал - Qui est terminus rei sit rationis ac idealismum. Дами и господа, представям ви Стамен Стаменов от ДСБ, Самолет Бананов от Да България и Цветко Петко от Зелените! Добра вечер, господа! Вече сте с ново име – Демократична България. Как от пепелта на илюзиорната победа над олигархията ще въздигнете феникса на надеждата, в онзи, чисто наивистичен стил на проникваща светлина и донякъде целотонна ала Клод Дебюси мистичност, довела ни до нуждата да лишим себе си от посттоталитарната депресивност в чисто атоналния и вид?” – рече Нойзи и отпи глътка портвайн.
„Добра ъъъъъ ъъъъъ вечер” – започна отговора Самолет Бананов от Да България – „Аз съм тук, за да кажа, че демокрацията е вид диктатура! Диктатура на закона! На закона на Румъния! Ние сме против Чайка! Против Майка! Против Зайка! Против остров Танганайка! Хляб! Мир! Свобода! Цацаров! Пеевски! Не Пеевски! Не, Цацаро! Да, Младост! Да, Люлин! Да, Модерно предградие!”
„Ти какво ме питаш бе, комунистче долно!” – не издържа Стамен Стамменов от ДСБ – „Ти ли ще ме питаш за феникса бе? Ти ли, дето Путин ти спуска директно въпросите бе? Ти ли, дето веднъж те беха снимали как плюскаш сладолед от Берьозка бе?”
„Не на шистовия газ! Телевизията не е баница! Ганджа не е манджа...ъъъ, Странджа! Долу Цеко!!!” – подвикна се Цветко Петко от Зелените, след което, без да каже защо, стана и си тръгна, връчвайки писмо на водещия.
Нойзи погледна тъжно и се накани да попита още нещо, но режисьорът Полин Сладоледов, в знак на протест от коалицията пусна шапка, на която се виждаше огромен надпис – „JE SUIS DEOS”, придружен от музика на Стратия и дует Станиоли.
А Нойзи взе писмото и смян зачете:
„Аз, Цветко Петко, отказвам да подпиша споразумението за коалиция! Казах!”.
В този момент двамата гости станаха, издигнаха огромен плакат, на който пишеше – „България – Румъния на балканите!”, и, скандирайки „ООО СТАААВ КАААА”, се изнесоха демонстративно от студиото.
Нойзи погледна безпомощно, отпи последната глътка портвайн и закри предаването с любимата си песен – “Ein Leichtes Leises Säuseln” на “Einstürzende Neubauten”.
От фейсбук страницата на Венци Мицов
