Последвайте ни в Google News Showcase
Казуса с "Истанбулската конвенция" буквално взриви държавата. След като стана ясно, че не само министри, но и коалиционните партньори от Обединените патриоти са абсолютно против нейното приемане, граждани и почти цялото общество са против скандалните текстове в нея, против ратификацията се обявиха и от Центъра по систематическо Богословие към Православния богословски факултет.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Ето и пълното становище на богословите:
От ЦЕНТЪРА ПО СИСТЕМАТИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ към Православния богословски факултет
на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
относно: РЕШЕНИЕ НА МС ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ДО
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА
КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА
ПРЕВЕНЦИЯ И БОРБА С НАСИЛИЕТО НАД
ЖЕНИ И ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ,
ПОДПИСАНА НА 24 АПРИЛ 2016 ГОДИНА
С оглед изникналите в обществото и политическите среди разисквания относно Истанбулската конвенция смятаме за необходимо да се чуе гласа и на православни богослови. Налагането на тази Конвенция на обществото като свършен факт може да доведе до много и непредвидими проблеми.
Основните въпроси, които текстът на конвенцията поставя и които изискват осмисляне и отговори, са следните:
1. Истанбулската конвенция отваря възможности за въвеждането на дефиниции за човека и на ценности, които противоречат на християнската ни идентичност като личности – мъже и жени, на християнската ни традиция като народ и на способността ни като общество – спасило евреите през Втората световна война – да защитим слабите от всяка форма на насилие. В редица текстове на конвенцията (напр. чл. 3, б, чл. 4, ал. 2, чл. 66, ал. 1 и т.н) се въвежда понятието джендър не само в смисъл на социален пол, но и в смисъл на идентичност.
1.1. Конвенцията вменява на едно неюридическо понятие (знаково за определени ЛГБТ среди) юридическо значение за всички българи;
1.1.1. За първи път то е изведено през 50-те години на ХХ в. от лингвистиката и е въведено в сексологията;
1.1.2. Впоследствие – особено след 1990 г., когато Джудит Бътлър формулира понятието джендър перформативност – то се използва като инструмент за целите на една нова идеология, синтезирала културния марксизъм и тежкия комплекс за вина в развитите обществата с колониално, робовладелско и нацистко минало.
1.2. На трето място идва използването му в документи като Истанбулската конвенция, като норма, която всяко национално законодателство трябва да приложи, генерира и развие за целите на споменатата вече идеология;
1.3. Четвъртото му приложение е на нивото на политическата демагогия. За тази цел всеки опонент бива „стигматизиран” като протагонист на „домашното насилие” или дори като геополитически лобист.
2.1. Въвеждането в законодателството на идеологически натоварено понятие създава възможности за последващото налагане на културни модели и ценностни нагласи, които рушат основите на личностната идентичност и на семейството като основна структурна единица на обществото.
2.2. Предвидените в Конвенцията мерки за промяна на социалните модели на поведение на жените и мъжете (чл. 12, ал. 1) и за джендър образование с цел изкореняване на техните стереотипни роли (чл. 14, ал. 1) са инструктивни изисквания, които имат изцяло идеологическо съдържание. Като такива, те нямат място в националното законодателство.
2.3. Ратифицирането на Истанбулската конвенция в този й вид (и превод) от Българския парламент ще докаже дефицит в националното законодателство по отношение насилието изобщо: спрямо жените, спрямо децата, а защо не и спрямо човека по принцип.
2.4. Основателно се поставя въпросът: съществува ли такъв правен дефицит в България? Ако отговорът е „да”, тогава следващият въпрос към законодателната (и изпълнителната) ни власт е „защо”?
2.4.1. Защо правното министерство досега не е инициирало (и не инициира) законодателни промени в тази област през последните три десетилетия от най-новата ни история?
2.4.2. Ако отговорът е „не”, тогава какво (освен дипломатическата куртоазия) прави въпросната Истанбулска конвенция насъщна потребност за дневния ред на обществото ни?
2.5. Джендър идеологията е единственото ново, което липсва в нашето национално законодателство.
2.6. Ратифицирането на конвенцията всъщност ще наложи понятието джендър не на равнището на сексологична хипотеза (където му е мястото), а на равнището на идеология, тоталитарно налагана на всеки българин – от новороденото, до всеки от нас като обект на правото.
3.1. Християнското съзнание отнася тайната на пола към човешката природа, която е дарувана от Бога. За него тайната на пола е основана в сътворената от Бога човешка природа.
3.2. Природата, телесността и полът са промислително дарувани на човека и следва да бъдат осъществени в неговото формиране като личност.
3.3. Полът се отнася към различния начин на функциониране на богодаруваната природа, на която в еднаква степен са носители и мъжът, и жената.
3.4. Полът е природна (биологична) характеристика, която трябва да бъде осъществена в рамките на брачното съжителство като служение на съпружеството, родителството, майчинството, бащинството.
3.5. Всички тези „социални роли” не могат да бъдат отделени от тяхната биологична, природна обусловеност и да бъдат мислени като „джендърни роли”, т.е. като създаване на социална полова идентичност.
3.6. Социалната и културната реализация на мъжа и жената предполага зададеното в тяхната природа полово различие и не може да се сведе до т. нар. джендърни роли.
3.7. Приемането на идеологическото понятие джендър е изцяло неприемливо за християнската антропология, която разглежда човека като личност, носител на природа и телесност с присъщото й полово различие.
4.1. Семейството е естествената среда, в която зададеният пол може да бъде осъществен като съпружество, родителство, майчинство или бащинство в живота на отделната личност.
4.2. Идеята на джендър идеологията за изграждането на джендърни роли или идентичности, които подменят тези служения на мъжа и жената няма антропологично основание и е изцяло идеологически конструкт.
С оглед всичко, казано до тук, питаме: кое прави ратифицирането на тази конвенция (в този й вид и превод) жизненоважна тема за дневния ред на обществото ни?
Демографската и ценностната криза, масираната имиграция на млади и образовани българи, са много по-насъщни проблеми, които трябва да бъдат предмет на обществения дебат, на законодателни инициативи и на конкретни управленски действия тук и сега.
