ИЗВЪНРЕДНО И САМО В ПИК! Евродепутатът Емил Радев разкри как ще гоним мигранти, колко строг ще е контролът на КПП-тата и как напредваме към Шенгенската система
Последвайте ни в Google News Showcase
Европейският парламент одобри пускането на нова система за Вход/изход, която ще се прилага по външните европейски граници. Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев разкрива в интервю пред ПИК какво означава това за България и кога влиза в сила.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
- Г-н Радев, Европейският парламент прие създаването на нова система за Вход/изход, която ще се прилага по външните европейски граници, вкл. българските граници. Разяснете какво значи това?
- Европейският парламент одобри с 477 гласа "за" изключително важното за България създаването на Система за вход/изход и съответното изменение на Шенгенския кодекс. Новата входно-изходна система цели ускоряване и улесняване на процедурите за граничен контрол на граждани на трети страни, които пътуват до и от Европейския съюз. Тя ще замени ръчното подпечатване на паспортите, ще записва и съхранява информация за датата, часа и мястото на преминаване на външните граници на ЕС, ще установява дали е надвишен разрешеният престой на граждани на трети държави, както и дали има отказ за влизане. За да се избегне дублиране на данните на граждани на трети държави, системата ще бъде свързана с Визовата информационна система. Реално системата ще представлява обща база данни за влизане, излизане и отказ за влизане на граждани на държави извън ЕС, каквато нямахме досега в ЕС.
- Как ще се определя продължителността на престоя на гражданите на трети държави? Как това ще е спирачка за терористите?
- Разрешеният престой на гражданите на трети държави зависи от това дали се ползват с безвизово пътуване в ЕС, което реално означава възможност за разрешен престой от 90 дни в рамките на 180-дневен период, или са им необходими визи, които определят разрешения престой. Новата система ще регистрира всички влизания и излизания на даденото лице и автоматично ще изчислява колко разрешен престой му остава, както и ще засича, ако лицето е останало на европейска територия по-дълго от разрешеното. Това изчисление ще се извършва чрез т. нар. "единен калкулатор", който ще взима предвид престоя в целия Европейски съюз, а не само в Шенгенското пространство, както беше първоначалното предложение на Европейската комисия. По този начин Системата вход/изход ще спомогне борбата срещу незаконната миграция на лица, останали след края на разрешения им престой, борбата срещу организираната престъпност и установяването на документни измами и случаи на фалшива самоличност.
- Това какъв напредък е за България и Румъния в темата „Шенген“?
- Първоначалното предложение на Европейската комисия касаеше единствено шенгенското пространство и граници. Но с много усилия в Европейския парламент и в Съвета успяхме да защитим и прокараме българската позиция, че новосъздадената система трябва да бъде приложима в България и Румъния. Така в крайна сметка Системата вход/изход ще бъде въведена в държавите-членки, които прилагат изцяло шенгенските правила, както и в държавите, за които въпреки че няма политическо решение за вдигане на вътрешните граници, оценката по Шенген е извършена и са получили пасивен достъп до Визовата информационна система. С други думи, България и Румъния ще са включени в географския обхват на системата, тя ще се прилага по външните ни граници и ще се възползва от т. нар. единно калкулиране на разрешения престой на територията на целия ЕС, а не само на Шенген. Благодарение на тази система страната ни получи по-рано този месец и достъп до Визовата информационна система. Всичко това са малки, но последователни и уверени стъпки към пълноправното членство на България и Румъния в Шенген.
- Ще се подобрили европейската сигурност и как ще спомогнем за борбата срещу незаконната миграция?
- Европейският съюз предприема редица мерки за подобряване на европейската сигурност и борбата срещу незаконната миграция. Въвеждането на Системата вход/изход е само от една от тези мерки. Друга важна мярка е въвеждането на систематичен контрол по външните европейски граници, за да не бъде пропусната проверка на нито един човек, влизащ или излизащ от ЕС. Освен това в момента се работи по изготвянето на нова система, която ще позволи предварителни проверки на гражданите на трети държави, които нямат нужда от виза за ЕС, за да се прецени дали все пак те не представляват заплаха за европейската сигурност и дали реално могат да влязат в ЕС. Също така е много важна работата по отношение на връщането на нередовните мигранти в държавите им на произход – това са мигрантите, които са дошли в ЕС нелегално и/или нямат право на международна закрила. В началото на ноември ще се приеме позиция на Европейския парламент относно това Шенгенската информационна система да може да се ползва за връщането на точно тези мигранти. Европейската гранична и брегова охрана вече извършва операции по връщане на незаконните мигранти.
Паралелно с това Европейският съюз води преговори с няколко държави на произход за т. нар. споразумения за реадмисия, които ще улеснят връщането на незаконните и нередовни миграти, граждани на тези държави, и вече имаме работни взаимоотношения с Афганистан, например. Вече е приета и специална клауза в споразуменията за премахване на краткосрочни визи с трети държави, според която клауза ако след падането на визите се наблюдава внезапен миграционен натиск от тази страна, отново може да бъде въведен визов режим.
Естествено, винаги може да се направи повече и, както многократно съм призовавал в Европейския парламент, трябва да положим още усилия в борбата срещу незаконната миграция.
- Ние сме външна граница на ЕС. Защо толкова време отне на Европа да ни повярва, че пазим ЕС добре?
- България пази една от най-трудните външни европейски граници - тази с Турция. Ролята на страната в гарантирането на европейската сигурност и сигурността по границите е била отбелязвана многократно от председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Освен това Европейската комисия многократно е заявявала, че България е изпълнила всички необходими критерии за присъединяване към Шенген и дори по време на речта на председателя на ЕК Жан Клод Юнкер за състоянието на Съюза, той отново призова за взимане на положително решение в тази насока. Колегите в Европейския парламент като цяло също подкрепят България и Румъния в тези наши усилия и признават важността на усилията ни в пазенето на границите. Така че на европейско ниво на България винаги й се е вярвало.
За съжаление на няколко пъти сме ставали жетви на чисто вътрешни политически игри с оглед на национални избори и привличане на гласове от крайно-партии. Оптимистичен съм обаче, че след няколкото важни проведени избори в Европа тази година, официалните позиции да се променят в посока взимане на решение за присъединяване на България и Румъния в Шенген.
- Има ли разлика за разрешения престой на територията на целия Европейски съюз, а не само в Шенгенското пространство?
- Ще ви дам пример най-нагледно с Шенгенските визи. Шенгенските визи разрешават пребиваване за определен период от време на територията на държавите в Шенген, като България е приела да признава тези визи и за пребиваване на българска територия. В същото време обаче българските визи, въпреки че позволяват пребиваване на определена европейска територия – българската, не позволяват пребиване в Шенгенското пространство.
С новосъздадената Система вход/изход продължителността на престоя ще се изчислява с калкулатор, който, по първоначалното предложение на Европейската комисия, трябваше да взима предвид единствено влизането и излизането от Шенгенското пространство, изключвайки престоя в България от изчисляването на позволения престой на дадено лице. По този начин предложението имаше опасност да създаде пробойна в европейската и българската сигурност, позволявайки на гражданите на трети държави да излизат от шенгенски държави в България и да се връщат обратно в шенгенски страни, изкуствено удължавайки позволения им краткосрочен престой в Шенген, без реално да напускат територията на Европейския съюз.
С т. нар. единно калкулиране, обаче, което залегна в окончателно приетия текст, престоят в България и другите държави, които не са формално част от Шенгенското пространство, ще бъде включен в изчисляването на продължителността на престоя на дадено лице на цялата територия на ЕС, не само на територията на Шенген.
- Какъв достъп ще имаме до Шенгенската информационна система – пълен и пасивен до Визовата информационна система?
- България има почти пълен достъп до Шенгенската информационна система (ШИС) и активно предоставя и обменя информация чрез тази система с европейските партньори. Единствено не може да вкарва забрани в ШИС относно влизането на граждани на трети държави на българска територия, както и не е задължена да отказва влизане на нейна територия или да експулсира граждани на трети държави, за които друга държава-членка е подала сигнал по ШИС за целите на отказ на влизане. Тези ограничения ще бъдат частично преодолени чрез предоставянето на пасивен достъп до Визовата информационна система (ВИС), но все още остава ограничението, че тъй като България не издава шенгенски визи, не може да променя и вкарва информация във ВИС.
- Кога ще заработим с новата система, кога тя ще влезе в употреба?
Системата за вход/изход се очаква да заработи най-рано през 2020г., защото реално тя тепърва трябва да бъде изградена и тествана.
