ИЗВЪНРЕДНО! Карлос Контрера от ВМРО алармира: Лобистки закон съсипва транспорта в държавата
Последвайте ни в Google News Showcase
Общинският съветник от ВМРО - Българско национално движение и заместник-председател на комисията по „Икономика и собственост“ в Столичния общински съвет Карлос Контрера алармира, че лобистки закон заплашва обществения транспорт в страната. Става дума за законопроекта за Закон за Българска автомобилна камара. Той съсредоточавал огромни правомощия в малка група представители на транспортния бранш.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Според съветника, частни интереси и корпоративни тежнения могат да поставят под въпрос автобусните превозвачи в цялата страна, могат да вземат хляба на хиляди транспортни фирми. Той обяснява, че повече общински превозвачи де факто работят на загуба и утре могат да им вземат лицензите, ако се приеме законопроектът за частен регулатор. Дори Столичният автотранспорт можел да попадне под ударите. Тогава би било интересно кой ще вози столичани?
Контрера нарича закона тежък лобистки акт, който създава картел. Пет-шест човека ще решават съдбините на автобусния и тежкотоварен транспорт в България. Парадоксът бил, че играчи в бизнеса щели да раздават лицензите за транспорт. Това значи, че няма да има конкуренция, а чист картел на принципа „аз на теб-ти на мен“. Той счита, че законът е по-лобистки и от прословутия пакет „Мобилност“, който разбуни страната в последните седмици.
Общинският съветник от ВМРО – Българско национално движение е внесъл отрицателно становище относно законопроекта за Българска автомобилна камара, позовавайки се на мотивите, че това ще удари бизнеса, от което най-много ще пострада столицата. Представителят на Патриотите недоумява как може да се възложи и делегира на частни фирми да контролират други частни фирми. Според него, това е подготвян капан за саморазправа с всички, които не подкрепят силните на деня. Това щяло да намали приходите в столицата, да уплаши инвеститорите, а работници и служители от транспортния бранш ще останат без работа.
Карлос Контрера се аргументира, че много превозвачи могат да пострадат, като дори може да се стигне до липса на автобусни превозвачи, което да блокира градския и междуградския транспорт в цели области. Част от аргументите са, че излъчени от заинтересовани лица ще раздават и отнемат лицензии. Това би могло да доведе до ограничаване на конкуренцията, което значи, че обикновените хора ще плащат повече от джоба си срещу по-некачествена услуга.
„Законопроектът е откровено лобистки. Ясно е, че са се събрали там някъде примерно Миро, Светльо и Цветан, решили са да създадат един вид частен директорат и са намерили няколко души да им го прокарат. Този законопроект създава условията за брутален картел, който да умножи милионите на едни хора по 100. Разбрах, че са подведени доста народни представители. Законопроектът е бил представен като консенсусен в бранша. Обаче се оказва, че по-голямата част са „против“, а „за“ са няколко големи „играчи“ и известни транспортни уреждачи. Предупреждавам, че ако това се приеме, ще се съсипят малки и средни предприемачи, десетки общини ще бъдат изнудвани за лицензи на техните транспортни оператори, включително и Столична община. Нали си представяте какво ще стане, ако транспортът спре заради пет алчни типа? Ще стане революция по улиците. Това предложение е тежък лобизъм. Цената ще я плащаме всички ние, ако се приеме. Виждате, че транспортните фирми са обявили стачна готовност. Този законопроект заплашва правителството. Много е любопитно защо и как се пробутва сега. Няколко души в ГЕРБ си мислят, че зад гърба на Борисов могат да си правят каквото си искат. Ако не оттеглят законопроекта, ще разбунят цялата държава.“
Общинският съветник от ВМРО призовава народните представители за здрав разум. Според него, проектът трябва да се оттегли и ако ще се внася, предварително да се постигне пълен консенсус с транспортния бранш. Ето и становището на Карлос Контрера по темата:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На 18 май 2018 г. в Народното събрание на Р България е депозиран законопроект за Закон за Българска автомобилна камара. След внимателен прочит на законопроекта се обръщам към Вас, членовете на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, за да изразя крайното си неудовлетворение като общински съветник в СОС и заместник-председател на ПК „Икономика и собственост“ при СОС от представения откровено лобистки законопроект. Депозирам настоящото становище, защото считам, че проектът за този закон е заплаха за икономиката на Столична община, а в генерален план създава правни предпоставки да бъде блокиран градският транспорт на редица общини в Р България, в т.ч. и на Столична община. Освен това имам редица правни и чисто житейски съображения, поради които изразявам настоящото отрицателно становище.
Считам законопроектът за потенциална заплаха за икономиката на Столична община, тъй като той предвижда едни общи, неясни и субективни регулации на транспортния бранш (автобусни и товарни превози), които ще засегнат целия сектор. Предвижданите свръх правомощия на един частен и клиентелистки орган (Българска автомобилна камара и нейния УС) ще доведат до натиск и прекратяване/ограничаване на дейността на превозвачите. А това значи по-малко приходи, по-малко работни места и по-малко инвестиции в столицата. За Ваше сведение над 40% от транспортния бранш е съсредоточен (като обем приходи и обороти) в столицата. Това означава работни места, инвестиции, преки и косвени местни данъци. С приемането на този законопроект ще се постигне стагнация на пазара, преструктуриране и намаление на приходите на СО, произтичащи от дейността на транспортните оператори. С други думи – предложената регулация чрез този законопроект ще рефлектира негативно спрямо Столична община. По ред причини, които ще посоча по-надолу, се създават явни рискове и заплахи за бизнеса. Цената ще я платим от местната власт като по-малко инвестиции и по-малко приходи в общинските бюджети. Наричам този законопроект лобистки, картелно споразумение, защото неговата структура явно говори, че се обслужват интересите на няколко „играчи“ в бранша за сметка на всички останали (част от т.нар. „играчи“ не са ситуирани в Столична община).
От политическа и местна гледна точка този законопроект е вреден и опасен за местната икономика. Той създава заплаха и за десетки други общини, тъй като лицензите на техните общински автобусни превозвачи на мига могат да бъдат отнети, ако се дадат тези правомощия на камарата и нейния УС. Става дума за нещо лесно разбираемо – съгласно законопроекта, УС на камарата може да отнема лицензии на база проверка за финансова стабилност. Това означава репресия и рекет срещу общинските превозвачи. Повечето са на загуба или на малка печалба и разчитат на общински дотации. Утре някой решава и удря десетки общински превозвачи, за да се намърда там. Кой ще поеме отговорността за това?
По същество за законопроекта. Той е базиран на голямата лъжа, че транспонира европейски регламент.
Твърдението, че по силата на регламент ЕО 1071/2009 трябва да бъде въведена де факто частен контрол върху една обичайно регулирана от държавните институции дейност, е невярно. В самия регламент е дадена дефиниция какво трябва да върши този компетентен орган, но не и възможността той да бъде една де факто частна юрисдикция. Естеството на правомощията, както и значителните икономически и социални интереси диктуват компетентният орган да бъде държавен такъв (както е и до сега в лицето на ИА „Автомобилна администрация“). Нещо повече – в регламента се говори за отговорността на всяка държава-член, което никак не може да се гарантира при създаването на една частна и независима от нищо частна камара на превозвачи, които имат частни интереси в дейност, която имат право да регулират.
Със създаването на камара, която да изпълнява функциите на компетентен орган, би могло да нарушим правилата за лоялната конкуренция, тъй като предложеният законопроект създава де факто частна структура от превозвачи, която сама да контролира себе си. Това дава възможност пък за формиране на картел, в резултат на което да се застрашат интересите на по-малки превозвачи или на такива, които желаят да получат лиценз тепърва за осъществяване на тази дейност.
Идеята да се създаде камара на автомобилните превозвачи е добра, но не и във вида, в който е разписан законопроектът. Съсредоточаването на толкова властнически правомощия (например правото да се дават или отнемат лицензи за дейност) в един формиран по частен път орган е нецелесъобразно и противоречи на общите правни принципи за прозрачност, обективност и свобода на частната инициатива. Ако целта е да създаваме картел – това е законопроектът!
Законопроектът има няколко съществени проблема, свързани с фундаменталното противоречие на някои постановки в него с утвърдените правни принципи. Така например в чл. 4 ал. 2 и ал. 3 си противоречат. По ал. 2 членството е задължително, по ал. 3 е доброволно. Само ще напомня, че в сферата на търговските правоотношения има свобода на частната инициатива. Този законопроект значи, че се ограничава частната инициатива по преценка на субект, съставен от частни предприемачи. Обвързването на правната възможност да получиш лиценз, само ако членуваш в камарата, е дискриминационно и ограничаващо свободния пазар и конкуренцията. Не може заинтересовани лица да правят преценка за съответствие спрямо закона за други заинтересовани лица.
Генерално сбъркан е и делегатският принцип, който е разписан в чл. 8. – въз основа на броя копия на издадени лицензи. А в същото време лицензите (така е предвидено) се издават от УС на камарата. Липсва възможност за реално представителство. Не е уточнено и към кой момент ще се взема предвид броя на издадените лицензи, което е изключително съществен въпрос за представителството и делегатите.
Тук резонен е и въпросът за членския внос, който ще се събира – това предвижда законопроектът. Еднакъв ли ще бъде за всички, на база копия от лицензи за превоз ли ще е, как ще се гарантират правата на по-малките превозвачи спрямо по-големите. В хипотезата на един значителен като годишна сума членски внос е очевидно, че ще останат само по-големите, а малките ще бъдат образно казано „фалирани“. И отново възниква въпросът какво ще се случи с малките превозвачи, които обслужват линии на обществения транспорт. Дали задължително изискуемият членски внос ще е по техните сили. Дали този членски внос няма да се превърне в един нов поголовен данък, който да доведе до фалит и липса на транспортно обслужване на цели общини?
Законопроектът всъщност въвежда една непрозрачна система на управление. Липсва ясни правила за отговорността на камарата и УС на камарата.
Споделяме опасенията на доц. д-р Борислав Арнаудов:
„В заключение мога да кажа, че създаването на Българска автомобилна камара и задължителния характер за членството (срещу заплащане), обвързано и с издаването и отнемането на лиценз няма да облекчи по никакъв начин превозвачите, а напротив ще доведе до заплащане на допълнителни такси, от което малкия и среден бизнес само ще пострада. Нещо повече обвързването на броя на делегатите на Общото събрание с броя на копията на лицензи ще доведе до несъразмерно представителство на малките предприятия спрямо големите такива (на база заверени копия на лицензи (брой автомобили). Това вероятно ще доведе до ситуация, при която 10-15 автомобилни предприятия да имат близо половината от делегатите на Общото събрание. Как тогава ще бъдат взимани решенията на Управителния съвет и Комисията, свързани с издаването, контролирането и отнемането на лицензи, ако се окажем в хипотезата, че само 4 или 5 автомобилни предприятия ще имат представители в тези управляващи органи.“
Друг важен и неясен въпрос е свързан в товарните превози. Очевидно е, че според законопроекта частният субект – камара ще прави оценка на транспортните дружества, тяхната финансова адекватност. Как се гарантира безпристрастността, обективността на решенията при положение, че при товарните превози транспортният бранш извършва групажи и превозва стоки с камиони на един превозвач, друг спедитор до обща точка? Зависимостта е прекалено голяма, за да се позволи на едни да решават съдбата на всички останали. Немаловажен е и въпросът за корупцията и нерегламентираните практики. Как този законопроект гарантира прозрачност и обективност между субекти, които са в търговски взаимоотношения? Кой и как ще гарантира безпристрастността на делегати, членове на УС, КС и т.н. при положение, че транспортни оператори работят непрекъснато в условия и на конкуренция, и на сътрудничество.
Считам, че законопроектът е изготвен без да се отчитат интересите на бранша. Сигнал за това е напрежението, което възникна сред автомобилните превозвачи. Без да се постигне общ компромис по този въпрос с тях е нецелесъобразно да се променя сегашният ред. Докато няма съгласие сред бранша, не следва да ги принуждаваме да влизат в една всеобща камара. Това само би задълбочило противоречията в сектора. Законопроектът е лобистки и е внесен, за да обслужи интересите на една определена група, заинтересувана да установи доминация в сектор „Транспорт“.
Нелогично е държавата да се оттегля от регулацията в транспортния сектор. А всъщност този законопроект точно това прави – прехвърля проблема от държавната сфера в частната. Донякъде това е форма на абдикация и отказ да се носи отговорност от институциите.
В заключение предложението ми е да се изтегли законопроектът, да се преработи изцяло като се отчетат всички бележки и възражения на бранша и тогава да се подложи на обществено обсъждане така, както в момента се прави със законопроекта за Закон за движение по пътищата.
