Последвайте ни в Google News Showcase
Преди време Ренета Инджова призова Иван Костов и още двама от вещерите на българския преход да напуснат страната и да ни освободят от вредното си присъствие. Бившата служебна премиерка го познава добре - години наред са работили в един кабинет, бюро срещу бюро в Центъра по идеологически дисциплини във ВМЕИ „В.И. Ленин“.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Имам обаче забележка – ако бяха само тези тримата, с мед да ги намажеш. Но дори и медът не би могъл да подобри вкуса. Както казва една финландска поговорка, „Руснакът си остава руснак, дори да го изпържиш в масло“. Та и тук така. Вещерите на прехода няма да си отидат сами. Няма да си отидат и по мирен начин. Трябва бой, те от друго явно не разбират.
Поведението на Костов през последните седмици показва точно това. Този е като хидра – отсечеш една глава и на нейно място се пръкват няколко. И винаги с удвоен апетит за власт и пари. Истински маниак на властта и задкулисното й упражняване, докато тайно къта парички. Казусите с брадатите и много мазни лъжи на Иван Костов за КТБ, сълзливото сиромахомилство на партийната секретарка Елена Костова и погазването на най-важния принцип „Практикувай, каквото проповядваш“ са просто потресаващи в своето двуличие.
Наистина, няма друга такава държава, където може така волно /свободно/ да се краде, след това да се изпере биографията и накрая да си живееш сладък живот с награбеното, докато българските шерпи опъват, образно казано, каиша от твоите „реформи“. Но такива като Костов, Мафиянски и цялата гмеж на прехода забравят едно нещо, колкото и да се правят на вярващи християни /мюсюлмани, талмудисти, будисти и т.н./. Бог види, както пише в „Под игото“ дядо Вазов. Вижда и винаги въздава справедливост.
Все ми се иска да вярвам, че думите на Достоевски „обявете правото на безчестие и всички ще тръгнат след Вас“ не са валидни за моето отечество и моята нация. Да, вярно е, че навремето, в ранните години на 90-те сбъркахме ентусиазъм със способности. Допуснахме куклите на БКПейската номенклатура и служби да завземат с щурм тогавашната опозиция. Кой да ти знае, че от тези малки прасета ще се родят такива свине, както настоява народният фолклор! Макар, че сигнали за това е имало и тогава.
Четем мемоарите на бившия президент Жельо Желев. Там той описва жеста, който му направил Костов /потривайки палеца и показалеца си/, докато си иска „сухо”, за да сътрудничи на СДСв началото на 1990 г. Можем да си представим реакцията на Желев – как ли му е прозвучало цялото това нещо в ония ранни месеци, когато нямаха никакви пари. В мемоарите си бившият президент свидетелства, че Иван Костов го е уверил, че разполага с база данни и компютърна система, в която е вкарана цялата икономическа, политическа и обществена информация на страната!!! Прощавайте, но всеки, който си спомня онова време, може да си даде сметка къде и за кого трябва да си работил, за да разполагаш с тази строго поверителна информация.
Днешното развихряне на драгалевския лъжльо е част от такава непоколебима системна лъжа, че единственото, което може да предизвика, е презрение. Пак ще кажа – няма държава /поне в Европа/, където след толкова доказани лъжи и злодейства от даден политик, той още да се върти в публичната сфера. Неразумни люде, като Константин Вълков от Дарик, даже имат нахалството да ни го предлагат за служебен премиер. Поразително! Как ще предлагаш за премиер човек, който сутринта казва в bTV, че няма пари в КТБ и няколко часа по-късно е дезавуиран, че неговото семейство държи поне милион в лева там.
А още няколко очаса по-късно агенция ПИК буквално приключи този лъжльо, когато публикува документи, доказващи, че една от дъщерите на същия политически Пинокио получава шестцифрена сума на година за „консултантски“ услуги от същата банка. Във всяка друга страна такава безмерна наглост и гьонсуратлък щяха да бъдат наказани – бързо, безвъзвратно и окончателно. Тук ни го предлагат за служебен премиер или като пример за експерт.
Наесен ще излезе двутомна политическа биография на Иван Костов, в която ще го разоблича като един от най-големите вещери на българския преход. Със стотици документи, факти и свидетелства. Давам за пример само един, но много показателен факт. За безсрамието на Костов, за отвратителните лъжи – неговите и на почитателите му, както и за простотията на част от българите, защо само тук може да се родят такива големи лапнишарани. Имам идея за лозунг: „Българският лапнишаран – най-големият и неспасяем лапнишаран в света“.
И така, от 1999 г. до днес, десебарските зомбита не спират да каканижат, че Костов е продал „Нефтохим“ на Лукойл, защото в комбината можел да се преработва единствено и само руски нефт. Това е една от най-елементарните, вулгарни и с удивителна способност да оцеляват лъжи на прехода. Живучестта й е от най-висока степен. След като изследвах целия архив на „Нефтохим“, открих стотици документи, които доказват само едно – през 60-те, 70-те, 80-ти и 90-те години на миналия век там е бил доставян и преработван нефт от поне десет държави – Ирак, Иран, Саудитска Арабия, Либия, Алжир, Сирия и т.н. Ето, прилагам и факсимиле на един от тези документи – за доставка на ирански петрол.
Подчертавам – от собствения архив на „Нефтохим“. Такива документи съм открил и в други ведомствени архиви, но за тях и за много повече ще четете наесен в книгата, която подготвям вече повече от две години.
Мисля, че тези дни бяха едни хубави дни за българската демокрация. Не се наложи да експропиираме експроприаторите. Против това съм – нечовешко е и е твърде болшевишко. Господ види и въздаде на всекиго според заслуженото. Няма да има гаранция за откраднатото, над сумата, която е записана в закона. Няма да има и извънредно законодателство, както искаха същите тези „воры в законе“, които не стига, че окрадоха орталъка, ами сега се надяват пак ние да им възстановим загубеното.
Представяте ли си – та с този извънреден закон те на практика искат да приватизират печалбите си и да национализират загубите. Свърши тая, няма повече гювеч. Сетих се за един „съвет“ на руския депутат Генадий Гудков, който беше казал, че в Русия нищо не трябва да се краде: „И без друго няма къде да оставиш откраднатото – така или иначе, пак ще го откраднат“.
Факсимиле на документ за доставка на нефт от Иран в "Нефтохим" в началото на 70-те години
