„Тайната на Ред Хауз” е наръчник в жанра на детективските творби
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Задава се литературна сензация! Един от най-добрите криминални романи за всички времена е създаден от … автора на „Мечо Пух” А. А. Милн. Това е почти неизвестен факт за родните библиомани, а на всичко отгоре шедьовърът „Тайната на Ред Хауз” досега не бе излизал на български. Грешката вече е поправена – от тази седмица изпотяващото криминале заля родните книжарници в изданието на „Милениум”.
Някои писатели не само мечтаят за литературните небосклони, но и успяват да ги достигнат с комбинация от талант, късмет и неочаквано вдъхновение. Такъв е случаят и с английския драматург А. А. Милн.
Поредицата за плюшената играчка Мечо Пух, момчето Кристофър Робин и техните приятели – животните от Голямата гора – нарежда Милн сред най-обичаните писатели на всички времена. Триумфът, към който повечето творци се стремят цял живот, се оказва нож с две остриета за Милн. И до днес малцина читатели познават разнообразното литературно наследство на Милн, което се разпростира далеч отвъд историите за най-малките и остава незаслужено засенчено от детските му произведения.
Преди да вдъхне живот на любимите на поколения малчугани герои, Милн се отдава на страстта си към детективските истории.
Английският писател вярва, че всички интелигентни читатели имат слабост към заплетените мистерии и на свой ред решава да предизвика публиката с една своеобразна задача по логика и дедукция. Криминалният роман „Тайната на Ред Хауз“ излиза през 1922 г. и пожънва светкавичен успех, донякъде обусловен от процъфтяващия през следвоенните години Златен век на детективския жанр. Нещо повече, видният литературен критик на списание „Ню Йоркър“ Александър Уолкът възторжено окачествява творбата като „един от трите най-хубави детективски романи на всички времена“.
В предговора на изданието от 1926 година Милн признава, че в реалността най-добрите детективи и престъпници са професионалисти с голямо его и мегаломански амбиции, но той самият е държал неговият детектив да бъде обикновен аматьор. Въоръжен единствено с авантюристичен дух и забележителни дедуктивни способности, той разплита загадката в компанията на симпатичен Уотсънов типаж
и накрая се изправя срещу също толкова неопитен злодей, движен от съмнителни подбуди.
„Тайната на „Ред Хауз“ се стреми да избяга от бруталността и натурализма, които други автори на криминалета използват, за да шокират читателя. Романът е сочен за класика в жанра на „убийство в заключена стая“, за чиито основоположници се считат Едгар Алън По и Гастон Льору с романа му „Тайната на жълтата стая“.
Този тип загадки са особено заплетени и изцяло подчинени на логиката главоблъсканици. Обикновено разказват за убийства, извършени при наглед невъзможни обстоятелства, в запечатани помещения, от които няма изход. Историите в жанра „убийства в заключена стая“ поставят силен акцент върху сложността на загадката, а не върху психологията на престъпника и моралните дилеми на детектива. Авторите на този тип мистерии смело атакуват читателя с парадокси и го предизвикат да разбули мистерия, която на пръв поглед изглежда невъзможна.„Тайната на „Ред Хауз“ реализира рекордни за времето си продажби и до 1948 година претърпява 23 издания само във Великобритания. И до днес романът е изключително обичан както в родината на автора, така и от любителите на детективските истории по цял свят.
Милн неведнъж е ухажван с предложения от страна на издателите, които му предлагат впечатляващи хонорари в замяна на написването на продължение. Неизвестно защо обаче Милн не се поддава на изкушението и така и не се завръща към криминалния жанр. „Тайната на „Ред Хауз“ остава първият му и единствен детективски роман.
