Последвайте ни в Google News Showcase
120 години се навършват от рождението на един от най- големите български художници - Цанко Лавренов. По този повод в родния му град Пловдив е изложена съвместна колекция от частни сбирки, Националната художествена галерия, Пловдивската художествена галерия, картини, собственост на фондацията на негово име.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Изложбата вече е показвана в София, но Пловдив за пръв път ще види така детайлно свидетелствата за творческия път на художника. Представя я Вихра Григорова, уредник на Пловдивската художествена галерия.
"След успешното турне в София, изложбата се връща в родния град на художника, за да могат посетителите да видят картините му, някои от които са христоматийни, тях хората са ги познавали още откак са били съвсем малки ученици. Ще видят и неща, непоказвани досега, защото творчеството на Цанко Лавренов се оказва много разнообразно, много голямо. Тук имаме доста негови проекти за декоративни задачи, за плакати, той е оформял книги, списания. Могат да се видят неща, свързани с политическата сатира и карикатура- нещо, което някои хора не знаят. И , разбира се, почти в пълен състав най- значимите му картини, които той е създал, най- значимите му цикли. Освен любимия Пловдив, който е въплътен в много от творбите му, има един огромен цикъл, свързан с Атонските манастири. Както с българския, с руския и всички останали, целия полуостров. Там има наистина магични неща. Цанко Лавренов има влечение към манастирите, той е рисувал и македонски, и български. И това е характерно за него. Не случайно твърдят познавачите, че той е отказвал да продава творби на чужденци, защото е смятал, че неговите картини трябва да останат в България, където им е мястото. И когато човек влезе в галерията и по един хронологичен път разгледа от първите рисунки през зрелия до късния период в творчеството му, вижда неговите търсения в областта на живописта, които са доста разнообразни. Повечето художници приключват с един период, за да влязат в друг и никога не се връщат обратно. Странно, но при него не е така. Той многократно се връща към определена стилистика, за да я пробва отново, защото това според него е нещо, което отговаря на темата или задачата в момента.
Посетителите могат да прочетат и това, което той е написал. Цанко Лавренов е възпитаник на Френския колеж в Пловдив, той е сред хората, получили завидни за времето си образование и ерудиция, с много широк поглед към хуманитарните науки. Той е писал много писма, епистоларният жанр не му е чужд и в тия писма има отношение, мнения, търсения, проучвания във всички области на изкуството и на живота изобщо.
Така че от картина към текст има възможност зрителите просто да влязат в епохата, да се върнат сто години назад, откогато той започва да рисува и да пише, да се занимава с изкуство. Навремето възпитаник на Френския колеж е можел да се реализира практически навсякъде, но той винаги е твърдял, че е артист и като артист е смятал, че трябва да насочи всичките си усилия, цялото си можене, целия си талант в тази посока. И го прави. Последователно, през целия си живот.
