Ирена Кръстева започна източването на Тотото!

Дянков тихомълком се разпорежда с парите на тотализатора

Най-славният период в историята на българската художествена гимнастика е свързан с името на Нешка Робева. От 1976 до 1999 г. тя е старши треньор на националния отбор. В този славен период българските гимнастички печелят 294 медала, 7 абсолютни световни титли, 10 европейски и 2 сребърни олимпийски отличия. След серия скандали в края на 90-те Нешка Робева е принудена да напусне своя пост в националния отбор. Но още през 2000 г. Нешка, както с любов я нарича целият български народ, намери друго приложение на таланта си. Създаде свое шоу, в което съчета традиционната ни музика и танц със световните образци и с елементи на художествената гимнастика. За 12 години не остана град в страната, в който „Шоуто на Нешка“ да не е радвало хората. В момента Робева е президент на клуб "Левски" и обикаля страната и света със своята танцова трупа „Нешанъл арт“. След близо 10-годишно отсъствие Нешка отново се появи в ръководството на художествената гимнастика. Миналия месец тя бе избрана за член на управителния съвет на федерацията. На мястото на президента Мария Гигова, с която Нешка воюва от години, пък дойде Илиана Раева.  - Преди дни се завърнахте с гимнастичките на "Левски" от Фукуока, Япония. Какъв бе резултатът от участието ви в турнира? - Нашият ансамбъл девойки спечели първата купа, като победи всички отбори, включително и националния на Казахстан. Чуждите треньори коментираха, че отдавна не са виждали такава гимнастика. Много ме зарадва и това, че нашите деца подкрепяха момичетата от Казахстан. Бяха се качили на балкона и викаха: „Девочки, вперед”. Викам си: "Бре! Кои са тези рускини?" А то нашите. Създадоха си контакти. А аз реших да подновя турнира „Маргарита Рангелова“. Клубове от Япония, Корея и Казахстан искат да дойдат в България в средата на септември. Една от големите треньорки на Япония - г-жа Аябе, лично ще даде купа на името на голямата спортна журналистка Маргарита Рангелова, с която се познаваше. Трябва да съживим контактите и да се опитаме да направим нещо. На треньорския семинар успях да покажа само няколко съчетания. Колегите казаха: „Искаме да се върне старата гимнастика”. А тук, в България, казват: „Е, не може да се върне старото”. Аз мисля, че истината е някъде по средата. Под "старата гимнастика" японците имат предвид тази красота, артистичност, танцувалност, композиции, изпълнени с риск, които вдигат публиката на крака. - Възможно ли е българският стил да дойде отново на мода в художествената гимнастика? - В Международната федерация (ФИГ) се лутат. Нашата федерация се слави с непрекъснатите си промени – за една година изброихме 40 промени в правилника. Изискване за осем секунди танц в композиция звучи профански, меко казано. Нашата школа се отличаваше с това – танц, вплетен в гимнастическото упражнение, но през цялото съчетание.  - След 10 години отсъствие в управителния съвет на Федерацията, какво се е променило във вашия спорт? - В петък беше първият управителен съвет, който продължи четири часа. Апелирах към колегите за малко повече търпение, защото промяната в администрацията стана много бързо. Аз не бих постъпила така, бих запазила старата администрация поне известно време, защото сега е краят на годината и известно време ще се лутат. Но от друга страна, има желание за работа. Илиана и Мария Петрова искат нещата да тръгнат по нов път. Поисках да има поне отчет на старото ръководство. Но те настояха да оставим миналото и да тръгнем - Какво точно не ви харесва в гимнастиката и искате да го промените? - Аз съм силно заинтересована от спорта на ниските нива. Когато бях треньор на националния отбор, имахме изключителна система, изградена пирамида с много стабилни основи. Имахме изключителни треньори в малките възрасти. При мене идваха добре подготвени спортисти и аз просто трябваше да продължа тяхното развитие. Сега много от тези треньори са пенсионери, стотици други са в чужбина. У нас работят основно млади треньори и начинът, по който го правят, е обясним за тяхната възраст. Те са амбициозни, но техният метод е лош за развитието на децата, лош е за художествената гимнастиката. Защото натоварванията и изискванията са твърде високи. Между младите треньори битува мнение, че сега не може да се работи както по-рано, че сега децата са различни. Но аз припомних и на Илиана, и на Мария, че те не са започнали с десет съчетания без грешка, а като редовни ученички при 4 часа максимум тренировки на ден, което включваше и балет, и обща, и специална физическа подготовка. И когато в Япония гледах записи от 1981 г. до 1996 г. съвсем ясно личеше от състезание на състезание тяхното израстване. Искам да убедя треньорите, че трябва да се върнем към методика на подготовка от най-ниско ниво, като спазваме принципа на постепенност. Някои казват „нови педагогически похвати”! Айде, бе! Това е абсурдно в която и да било област. Не можеш да започнеш от върха. - Ще може ли Илиана да обедини клубовете? - В този първи управителен съвет тя даде такава заявка, направи го и на общото събрание. Дай Боже, да издържи на изкушението, което винаги съпровожда един ръководител - да се налага. Дай Боже, да потърси колективната енергия, която е изключителна. Ако можеш да я привлечеш, ти самият ставаш много силен. - Не се ли изкушавате отново да се захванете с треньорство? - Аз няма да се върна като треньор в спорта, не защото не знам или не мога. А защото моят път е определен дотук. На всеки може да звучи налудничаво, но леля Ванга каза: „25 години ще бъдеш треньор”. Когато минаха тези 25 години аз много пъти опитвах да се върна и винаги нещо се случваше. Докато разбрах, че наистина не бива повече. Така че моят път в треньорската кариера е приключил. Но не мога да се примиря, че имам толкова натрупан опит, знания, грешки, които не бива да се повтарят. Много унищожих от моя архив, но и много запазих. Занесох на треньорския съвет планове, отчети, регламенти, концепции за развитие на масовия спорт, на медицинското обслужване, психологически изследвания и т.н. Дадох им индивидуалните планове на Анелия (Раленкова), Диляна (Георгиева) и Лили (Игнатова) от 1981 г. Всички ахнаха, че ги пазя. - Най-неприятните моменти от някогашната ви кариера на треньор? - При шест златни медала, пет сребърни и един бронзов в Сараево през 1989 г., в отчета пишеше, че това световно първенство е „провал“! Всъщност имаше поръчка от ЦС на БКП да провалят момичета. Всеки път, когато вдигаха десетка на Адриана Дунавска или Юлия Байчева, се събираше комисия и оценките им биваха намалявани. Намалиха оценка и взеха златния медал заради деколтетата на нашите гимнастички. Но „провалът” започна още от олимпийските игри в Сеул 1988 със сребърния медал на Адриана Дунавска. - Кой го отчете като провал? - Тогава си бяхме подали оставките и аз вече не бях треньор. Това започна да се тълкува като политически акт, защото преди това беше комитетът за Русе, гласуването в Народното събрание. Отидох при Димитър Стоянов, защото бях военизирана и нямах право да излизам в чужбина без разрешение. Помолих го да ми разреши да отида на собствени разноски на световното, защото децата тренират с мен и винаги са извеждани от мен. Казах му: „Ще платя всичко, но трябва да бъда до тях.” Той ми се накара и ме командирова. Там бяхме с двама придружители от Държавна сигурност, с един разбит състав, с хора, които работеха против българската гимнастика. Тогава за първи път загубихме абсолютната титла, защото се бяха договорили първото място да се подели между Тимошенко и Панова. - Кой донасяше за вас тогава в Държавна сигурност? - Дойде един военен пенсионер – щял да прави дисертация на тема от психологията. Всеки божи ден аз започвах в 7 часа сутринта и той беше там. Посрещаше ме на аерогарата с цветчета. Накрая на комисията той каза: „Аз съм бил точно 30 дни при Нешка Робева и всеки ден съм описвал изцяло нейната работа. Изготвил съм 30 доклада.“ - Чела ли сте си досието? - Двеста страници досие – всичко около нашите оставки. Георги Христов ме извика и ми ги показа. Разгърнах ги. Можех да ги взема. Но за какво? Всичко това изчезна. Имах приятели и в Шесто управление на Държавна сигурност, и в ЦК. Те са ме предупреждавали. В тези двеста страници поне 15 бяха доклади от този военен. Но имаше и от колеги, от хора, на които съм дала хляба. Трябва да призная обаче, че имаше хора, които ме защитаваха. Тогава Лили застана категорично зад мене, както и стари мои състезатели, цял отбор. Аз освободих целия национален отбор жени, защото бяха качили страшно много килограми, отказваха да тренират, подкрепяни от Мария Гигова. Тя трябваше да организира така нещата, че да ни провали. Поръчката беше от ЦК. Беше забранено да ми се споменава името. На световното във Варна публиката ме аплодираше, докато не изляза. Изведоха ме, защото стана неудобно. Те правеха толкова дивотии и безумства, защото ме бяха определили като враг. А никога не съм била враг. Никога. Сега се опитват да замажат всичко, всичко да се забрави. - Как се справяте в "Левски" при тази криза? - Дойде Илиана да ме види на "Герена" и пита защо е толкова тъмно и студено. Студено е, защото 6 хиляди лева сме платили за парно през януари и пак сме студували. Четири хиляди платихме парно през февруари. 2800 лева сме дали за ток. При това отопляваме само залата. Справяме се, защото сме много стиснати. Тук всяка стотинка се цепи на две. Ние още харчим парите на спонсорите, които имахме до 1996 г. Тогава „Джаско” бяха спонсори на БФХГ. Когато аз напуснах федерацията, им оставих 200 хиляди от скъпите долари. На следващата година федерацията обявяваше, че няма пари. Тук при нас, понякога губехме, понякога печелихме, но запазихме основно тези средства. Вярно, не можем изцяло да издържаме състезателките. Налага се да си плащат пътуванията, екипите. А треньорите подпомагаме, като ги изпращаме в чужбина за по един месец. Защото не можем да им даваме нормални заплати. Беден човек – жив дявол. Весела Лечева прокара в закона да се плаща наем на базата. Но в момента, в който дойдат да ни поискат наем, ние ще си излезем оттук. - Какво куца в тая система на финансиране на спорта? - Ами много крадат. Спортът не куца, а върви на един крак. Усетихте ли кога Българският спортен тотализатор мина към бюджета на държавата, към министерски съвет? Никой от нас не разбра. Но сега министър Дянков се разполага с парите от спортния тотализатор и подхвърля някакъв бюджет. Ако БСТ работеше за българския спорт, нямаше да сме на тоя хал. Ирена Кръстева започна източването. Защото, когато аз се съгласих да вляза в управителния съвет на тотото, го направих с мисълта, че идват нови хора, спортни дейци, които ще работят за спорта. Бяха и Христо Марков, и Дамян Дамянов. Подадохме си оставките и тримата, като видяхме какво става. Дамян го купиха и вече е директор. Сега БСТ дава пари на Веселин Маринов! Като видях на билбордовете, че тотото спонсорира концерта му, онемях. Закупили са са билети. Да, такава е формата. Когато купуват билети, му дават пари, освободени от ДДС. - А на вас дадоха ли ви пари за трупата? - Когато Вальо Топлото купи билети навремето за мой спектакъл, Бойко Борисов направи трибуна, че софиянци плащат по-скъпо парно, защото плащали за спектакъла на Нешка Робева. Билетите бяха по 6 лева, от които половината отидоха за наем на НДК. Така живеят в изкуството. Категорично сгрешена система! Каквото и да правим - ние, българите, се изхитряваме. Скоро ще поставя въпроса за финансирането на културата. Ние вече 12 години съществуваме и се самоиздържаме. Два пъти държавата ни е дала за спектакъл по 2000 лева за костюми. А по-малко от 10 000 лева за костюми не можем да дадем, при всички икономии, които правим. Когато на третия път за проект ми дадоха 2000 лева, аз им ги върнах и им казах, че няма да разреша да се хвалят после как ни помагат. Виждате ме скапана, защото аз тръгвам от община на община, от кмет на кмет, от човек на човек, от фирма на фирма да ги увещавам, да ги моля! И слава Богу, че хората ни искат и вече ни знаят. Но това за нас е огромно напрежение. Като минеш веднъж през България, следващия път трябва да бъдеш абсолютно различен. Не можеш да разчиташ, че хората ще дойдат да гледат едно и също нещо. До ноември месец ние работим като луди, пътуваме из страната. Но ни има и правим нещо. Живеем само на билети и на откупки. Нас не ни субсидират на база продадени билети, както е при театрите. Не съм абсолютно сигурна, но мисля, че на 6 лева билет държавата им дава отгоре още 15 лева. Театрите не плащат наеми, не плащат консумативи. А когато ние влезем в НДК, наемът е 11 хиляди лева. Ако добавим още 200 стола, ни искат още 800 лева. За осветление – още 500 лева. За елементарна реклама отиват минимум още 4 хиляди лева. Тоест половината от приходите даваме на държавата. А защо тогава държавата на нас не ни дава нищо?! Ето, ние работим за българската традиция. Каквото и да сме направили, никой не си е позволил да каже, че това е кич, боклук или чалга. Ние се опитваме да прокарваме култура. Играем по площадите, играем навсякъде. Как тогава едни се субсидират, а други – не?! Нали е равнопоставена частната и държавната собственост? Ще влезе ли отново в политиката Нешка, какво е отношението й към премиера Бойко Борисов - четете тук продължение на интервюто.

Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър