Последвайте ни в Google News Showcase
Че народът ни има къса памет, има. Че е свикнал постоянно да бъде мачкан и обиждан, свикнал е. Всичко обаче е до време, а когато се прекали и духът излети от бутилката, обикновено шамарите са толкова силни, че отнасят в дълго безвремие самозабравилите се политици.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Новите „реформатори“ – протестъри, си въобразиха, че са корективът на днешното ни общество – каквото кажат, това трябва да стане, каквото преценят да е морално от тяхна гледна точка – трябва да се превърне в морал за всички. Максимата им е: „нашето мнение“ е единственото, други не трябва да съществуват, всички инакомислещи - от обикновени хора до медии, са определяни като „лоши“ и „защитници на статуквото“.
Нахално ни поучават от „техните“ вестници, нахално влизат в телевизорите ни, безпардонно клеймят, с откровено несериозни аргументи сериозните проблеми, които отварят чрез участието си във властта. Както Радан Кънев, така и Христо Иванов, обаче или не притежават качествата на ментора си Иван Костов, или просто добре поставените им наочници не им позволяват да изберат посока различна от тази на повода, който ги управлява.
А че поводът им се държи здраво от Костов и от грантовите НПО-та, захранвани от чужди фондации, спор няма. Политик обаче не се става по този начин. Политикът трябва да има собствено, разпознаваемо лице, да гради мисъл за управление, водеща не до защита на лични интереси, а до идеи, помагащи на цялото общество да върви напред.
Рецензията за Иван Костов по времето, когато е бил асистент в катедра „Политикономия“ на ВМЕИ „Ленин“ е кратка, но съдържателна: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”. При социализма, помним, нямаше друго мнение. Инакомислещите заминаваха в Белене.
При управлението на Костов на „друговерците“ им се спретваха активни мероприятия, а под прикритието на „синята“ идея тоталитаризмът излезе от нафталина. В „статуквото“ тогава бяха Костов, ген. Атанас Атанасов и Екатерина Михайлова, а резултатът го помним всички. Тотално влизане на всички нива във властта – изпълнителна и съдебна, тотално ограбване на икономиката и разсипия, раните от която все още не са зараснали.
Сега детето на Костов - Радан Кънев ни заявява, че той заставал срещу статуквото, но като се огледа около себе си, вижда отново същите лица – и Костов, и ген. Атанасов и „Класната“ Екатерина Михайлова (на последната дори й обещаха пост в Конституционния съд, за да подкрепя съдебната „реформа“ на Христо Иванов).
Сега младите, верни костовисти пак са на дневен ред - защото старите муцуни, макар да минаха вече 15 години, просто не са забравени и не биха получили дори половин процент на изборите. И с няколкото процента доверие обаче, които народът им гласува през 2014 г., „реформаторите“ пак не търпят чуждо мнение, пак налагат собствен морал, пак мародерстват из властта и извиват ръце. Под мантрата „реформа“ против „статуквото“.
Звучи добре, но в случая това е все едно да реформираш самия себе си, докато отново протягаш лакомо ръка към цялата власт.
