ИСТИНАТА ЗА ВОТА! Ето как и кои гласуваха за Радев и Цачева - демографска разбивка! (ТАБЛИЦИ)
Последвайте ни в Google News Showcase
„Галъп“ разпространи изключителон любопитни демографски данни от екзит пол, представителен за гласувалите на територията на България към 20 часа. Вотът за Цецка Цачева е по-скоро партиен, а за Румен Радев са гласували от всички посоки В таблицата по-надолу вижте подробни демографски профили на гласувалите във втория тур на изборите.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Желанието за предсрочен вот, като цяло, не е присъщо на гласувалите на втория тур българи – 37% го искат, 47% - не. Останалите се колебаят. Сред поддръжниците на предсрочен вот закономерно личат най-вече опозиционни избиратели. За подробности по тази тема, вижте данните, публикувани от нашите медийни партньори. В редовете по-надолу вижте демографската структура на вота за Радев, Цачева и опцията „Не подкрепям никого“. Данните са на база екзит пол към 20 ч. в изборния ден.
Част от таблиците показват т.нар. вертикален процент: структура на електоратите - сборовете по вертикали дават 100%.
Другата част показват структура на групи гласоподаватели според вота за кандидати – това е т.нар. хоризонтален профил.
Профилите позволяват подробно самостоятелно четене. Като пример, предлагаме основни наблюдения за това как гласуваха електоратите – това е първи, бърз и основен анализ със закръглени числа (като се отчита фактът, че се работи с декларативните отговори на респондентите). Пространните анализи предстоят.
Излязоха да гласуват около две трети от гласувалите на първия тур за Красимир Каракачанов – това са около 300 хиляди от 570 хиляди гласували на първия тур. От тези 300 хиляди, 200 хиляди гласуваха за Радев, а над 70 хиляди са гласували за Цачева. Около 10% (30 хиляди души) от гласувалите на втория тур привърженици на Каракачанов са предпочели „Не подкрепям никого“.
Излязоха и над половината от гласувалите за Веселин Марешки – 7% от общия вот на втория тур или около 250 хиляди от общо 430 хиляди гласували за Марешки на първия. Повече от половината от тях предпочетоха Радев (около 130 хиляди), а около една трета – Цачева (около 80 хиляди гласа).
Малко над половината от гласувалите за Трайков са излезли да гласуват и на втория тур (около 140 хиляди души), като сред тях Радев получава близо една трета от гласовете. С близо две трети от вота, Цачева води в този сегмент, а около една десета са избрали „Не подкрепям никого“.
Радев води и сред онези, които не са гласували на първи тур, но са гласували сега – те са около 200 хиляди. От тях 100 хиляди са за Радев, 60 хиляди – за Цачева, а останалите са избрали „Не подкрепям никого“. Онези, които на първи тур са предпочели опцията „никого“ и са излезли и сега, са гласували в порядъците 45% отново „Не подкрепям никого“, 35% Радев и 20% – Цачева.
Спорно е дали ДПС е показало максимума си. На първия тур излязоха около 250 хиляди привърженици на ДПС (при близо половин милион на последните парламентарни избори – въпреки че различните типове избори са трудно сравними), а около 200 хиляди от тях подкрепиха Орешарски. Останалите петдесетина хиляди за Орешарски дойдоха от различни други посоки. На втория тур порядъците са сходни. ДПС не е особено мобилизирано, но онази част от него, която е излязла да гласува, в близо 80% от случаите е подкрепила Радев. Това означава около 200 хиляди гласа подкрепа от ДПС за Радев на втория тур.
Вотът за ДОСТ пък изглежда силно ограничен и може би оказва влияние най-вече в секции в Турция. Екзит полът няма как да обхване тези секции, затова и трябва да се изчакат официалните резултати, за да се види реалната пропорция. За вътрешнонишовото състезание между ДПС и ДОСТ достатъчно надеждна информация бихме имали едва при парламентарни избори, но засега влиянието на ДПС е решително по-високо.
Когато се изследва партийният вот задължително трябва да се отбележи, че 23% от онези, които са гласували на тези избори и са заявили, че на миналите избори са гласували за ГЕРБ, сега са гласували за Радев. Може да се заключи, че това са близо 300 хиляди гласа.
Този път излезлите да гласуват привърженици на ГЕРБ са предпочели Цачева доста по-недвусмислено, а и са били като цяло по-мобилизирани: три четвърти от гласувалите за ГЕРБ на последните парламентарни избори са гласували за нея. В първия тур този дял беше под 60%. Привържениците на БСП пък са почти 100% зад Радев. Заедно с това една трета от вота за Радев идва от пенсионери. При Цачева този дял е около една четвърт.
Въпреки това обаче не може да се заключи, че вотът за Радев е типичният ляв вот. Напротив, Радев е победител в столицата и в големите градове с близо 60% от вота – нещо, което не е типично за вота за БСП. В по-малките населени места, разбира се, дистанцията между Радев и Цачева дори се увеличава. Тя е закономерно голяма във високите възрастови групи, но и в групата 18 – 30 г. Радев води убедително. По всичко личи, че вотът за Радев не е равнозначен на вот за БСП.
В крайна сметка, 42% от вота за Радев е от привърженици на БСП. 15% от общия му вот е от такива, които твърдят, че на последните парламентарни избори са гласували за ГЕРБ. Почти толкова са и онези, които твърдят, че не са гласували на последните парламентарни избори. По около 9% идват от ДПС и от партиите на Обединените патриоти и т.н. Вотът за Цачева в близо 80% от случаите идва от ГЕРБ. Масивът гласове „Не подкрепям никого“ пък е главно за сметка на негласували на последните парламентарни избори, както и на дясноцентристки или патриотични гласоподаватели.
При българите Радев води в съотношение около 58% срещу 36%. При определящите се като турци води с още по-голяма преднина. При определящите се като роми обаче Цачева „изравнява“ и дори води. Няма големи разлики в образователната структура на трите масива привърженици – на Радев, на Цачева и на „никого“.
