Кадиев избухна пред ПИК и "Ретро": Защо Миков мълчи за подкупа? Защо не обясни по каква причина изгони Вигенин?
Последвайте ни в Google News Showcase
Георги Кадиев е роден на 20 август 1966 г. в Бургас
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Завършил е международни отношения в Москва. Има магистратури по дипломатически науки и международни отношения в университета “Лестър”, Великобритания, и по публична администрация в Харвард
Бил е зам.-министър на финансите е в кабинета “Станишев” и общински съветник в СОС
През 2009 г. и 2011 г. е кандидат на БСП за кмет на София
Депутат от БСП втори мандат. За 43-тия парламент от 9-и в листата на столетницата се изстреля до 2-ото място с преференции
Интервю на Румяна Стефанова
- Г-н Кадиев, оправда ли мотото си проведеният в неделя пленум на БСП – „Пленум на истината”?
- Частично, защото не стигнахме до край. Не стана ясно нито кой е предлагал подкуп, нито кой е взимал 40 хил. лева от КТБ. Но аз не съм и искал тези отговори. Не мисля, че сега е времето. Освен това напълно излишно се създаде това усещане за пленум на истината. Все едно досега всичко е било лъжа. И някак си натоварихме обществото с очаквания, от които няма нужда в момента.
- Усещането отстрани обаче е за „другарски съд” срещу инакомисещите – вие, Драгомир Стойнев, т. нар. хора на Станишев...
- Не съм от хората на Станишев. Аз съм от много малкото, ако не единственият, който е искал оставката на Станишев много пъти. Като започнем след първата голяма загуба на изборите през 2009 г. Ако тогава го бяхме сменили, днес БСП щеше да е съвсем различна. Но така или иначе това е минало. Ще дойде време и за този разговор. В момента БСП е в лоша кондиция и има нужда от обединяване, а не от разединяване. Така че съжалявам за всеки един човек, който си е тръгнал от партията. Съжалявам за Страхил Ангелов, съжалявам за Николай Малинов и последното нещо, което ми се иска, е да започнем да отлюспваме който и да е - дали е Драгомир Стойнев или Кирил Добрев, или Мая Манолова. Както виждате, никой не бламира ръководството, никой не му отказва правото да прави промени в Изпълнителното бюро. Но сега задачата на Михаил Миков като председател на БСП е успешни избори.
- Какви са прегрешенията на Кристиян Вигенин и Антон Кутев, че ги освободиха от Изпълнителното бюро на партията?
- Никой не даде мотивация, което според мен беше грешка. Когато вадиш двама секретари от Изпълнителното бюро на партията, трябва да обясниш защо. Както и когато слагаш нов младеж (б. р. - бившият зам.областен управител на Велико Търново Стефан Стефанов), който наистина е много симпатичен, но пак трябва да обясниш защо. Но те не обясниха и започнаха спекулациите. Аз лично не знам защо са извадени.
- В медийното пространство се появи информация, че младежи масово напускат структурите на БСП в столицата. Така ли е наистина?
- Чух за тези млади хора от район „Витоша”, чух и за тези от „Красно село”, които искат да напуснат партията. Дали са 25 и дали са 10 не знам. Но това не е добре, особено, когато млади хора си тръгват. БСП освен проблем с мотивацията си, освен проблем с морала си, има и чист демографски проблем. Вижте колко процента от хората до 30 години гласуват за БСП, ами че те са много малко. Докато процентът на привържениците ни над 65 г. е голям. Затова е тревожно, че излизат млади хора. Някъде прочетох, че ръководството е казало: „Не е страшно когато излиза Страхил Ангелов, не е страшно, когато излиза този и онзи, страшно е, когато започнат да излизат знакови фигури”. Аз бих казал точно обратното – страшно е, когато излизат млади хора, а не когато излизат знакови фигури, пък били те Георги Близнашки, или Румен Петков, или Георги Първанов.
- Заговори се за лидерска среща между Михаил Миков и Георги Първанов. Ще има ли „ляво единодействие” между БСП и АБВ?
- Сигурно ще дойде време и затова, но вероятно след десетина години. Сега в момента аз лично не виждам необходимост от това нещо. Според мен и съм го казвал на няколко пъти, трябваше на централно ниво ръководството да вземе решение, че БСП участва самостоятелно на тези избори и всички кандидати, които искат да бъдат подкрепени от нас са наши, не са независими, не са инициативни комитети, не са каквито и да било. Но сигналът, който беше изпратен от ръководството, звучи така: „Ние на централно ниво няма да се коалираме, но на местно правете каквото си искате”. Което според мен не е добре, защото ще донесе до безкрайно различни конфигурации и в крайна сметка ще се объркаме кои са ни приятелите, кои са ни противниците.
- Георги Първанов приятел ли, е или противник?
- Не знам. На централно ниво очевидно не е приятел, тъй като не искаме коалиция с АБВ. На местно ниво някъде може да се окаже и приятел.
- След тези скандали и кромоли, които тресат БСП през последните месеци, няма ли на местния вот да изживее поредното си фиаско?
- Трудно ми е да ви отговоря. За мен е много важно да се постави количествена цел на тези избори и да се търси отговорност. В момента имаме 8 кмета на областни градове и всяко число под 8 за мен е загуба на изборите. Имаме примерно 15 общински съветници и твърдо второ място в столицата. Това значи, че ако съветниците ни са по-малко от 15 и БСП не е втора в София – изборите са загубени. Т. е. запазването на сегашното положение в цялата страна е абсолютният минимум, към който трябва да се стремим. Ситуацията обаче никак не е лека. В национален мащаб след парламентарните избори има някаква вълна на ГЕРБ. В София Реформаторите са в чувствително по-добра форма, отколкото бяха преди години. И никак няма да е лесно. Но не ми се иска, както аз бих през 2011 г. синия Прошко Прошков с 2 на 1, сега пък те да ни бият с 2 на 1. И затова много отдавна говоря, че трябваше преди няколко месеца да имаме кандидат за кмет в столицата. София не е малък град, в който за един месец минаваш през всички махали. Ако искаш да им отделиш по 3-4 дни на всичките 24 района, това прави 100 дни. А ние ще правим конференция на 25 юли и ще накараме кандидатът за кмет да прави кампания през август. За мен е абсолютно неясно, защо се стигна до това нещо.
- Ще видим ли отново вашето име сред кандидат-кметовете за столицата?
- В момента съм номиниран от няколко районни организации. Но гледам на себе си по-скоро като на резервен вариант. Очевидно за всички е, че има конфликт и различие между мен и ръководството на партията. Затова някак си звучи налудничаво до вчера да са искали да ме изключват, а пък днес да ме предлагат за кмет. Освен това самият Национален съвет взе решение, което беше персонално насочено срещу мен, че който е губил два пъти избори за кмет, да не бъде номиниран трети път. В неделя пък казаха, че това било препоръчително, не било задължително и започнаха да дават на заден ход. Не знам, надявам се. Аз никога не се отказвам и никога не бих се предал, но не ми се иска за пореден път някой да си измива ръцете с мен. Защото най-лесното е да се кандидатираш там, където ще спечелиш. Трудното е да го направиш, където няма да спечелиш и да се опиташ да обърнеш мача. В София БСП никога няма да бъде в печеливша позиция, това означава ли, че никой не трябва да се кандидатира. Напротив, трябва да се издига най-добрият. Най-простото решение е вътрешнопартиен избор - и каквото решат хората. Но на „Позитано” ги е страх от това, защото вътрешнопартийният избор би показал кого истински оценяват хората и кого не. Както го доказа преференциалният вот. Бях номер 9 в листата, направих най-силния преференциален вот като брой гласове в БСП. Когато правиш неща, хората ги оценяват.
