Повод да напиша тези редове е предаването по БНТ „Иде нашата музика” със спомени за народния певец Костадин Гугов. По-старото поколение добре познава този колоритен изпълнител, чиито песни всяваха спокойствие и в тях изпъкваше патриотизъм. Това предаване ме върна към спомените. През 1996 г. в Правец се състоя скромно юбилейно честване на 85-тата годишнина на Тодор Живков. По собствена инициатива пристигнаха група народни изпълнители, с които беше и Костадин Гугов. Създаде се задушевна обстановка и в разгара на тържеството, след фолклорните изпълнения, думата взе Гугов. Застана пред Живков като пред светец и с топли и прочувствени слова го поздрави и му целуна ръка. Присъстващите реагираха с умиление и с овации. Всичко това се случваше на фона на злобните реакции по това време по адрес на Живков и предишната система, когато псевдодемократите вилнееха.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Така е – има неповторими хора, има и човещина, която напоследък така много ни липсва.
Христо Христов- Референта, Правец