Какво ще се промени с Брекзит за българите, които работят и учат на Острова?
Страх цари сред сънародниците ни във Великобритания
Последвайте ни в Google News Showcase
Официално начало на Брекзит. Великобритания започна процедурата по излизане от Европейския съюз. Какво ще се промени за българите, които работят и учат на Острова?
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Брекзит е вече необратим факт. Тази сутрин британският премиер Тереза Мей подписа писмото до президента на Европейския съвет Доналд Туск, с което го информира за решението на Великобритания да излезе от Евросъюза. Оттук нататък едно е сигурно - животът на британците, а и на всички чужденци там ще се промени.
„Член 50-ти вече е активиран, в съответствие с желанието на британския народ. Обединеното кралство напуска Европейския съюз”, заяви Тереза Мей.
А в Брюксел получиха писмото. И казаха, че днес е тъжен ден за Европейския съюз.
„Ето го. Шест страници”, показа го Доналд Туск, председател на Европейския съвет. „Известието от премиера Тереза Мей, че стартира член 50-ти. Няма смисъл да се правим, че събитието е радостно. Вече ни липсвате. Благодаря ви и довиждане”, заяви Туск.
Във Великобритания живеят много българи. Едно от основните притеснения е засилващата се омраза към чужденците, посочва Нова тв.
„В крайна сметка се оказва, че наистина чужденците, особено източноевропейците, не са особено желани в тази държава”, коментира Невена Шъкова.
Тя живее в Лондон от 17 години. Работи като туристически агент и общува всеки ден с хора от най-различни националности. Очаква негативен ефект от Брекзит.
„Ще бъде по-трудно за висококвалифицирани хора да идват и да кандидатстват за работа, да получават работа, да пътуват свободно”, коментира Шъкова.
На другия полюс е Никола Филипов, който живее в кралството от 19 години. Писател и журналист на свободна практика, Никола подкрепя Брекзит и сам е гласувал за излизане от общността.
„Тук имаше половин милион незаети работни места, където и да тропнеш, гледат да не те изпуснат като работник, като кадър, но когато дойдоха поляците и литовците, те набързо заеха тези половин милион свободни работни места и след това започна да расте безработицата”, обяснява Никола Филипов.
Разказва, че цената на труда е паднала драстично, основните стоки са поскъпнали, а стандартът на живот се е понижил.
„И след като аз и потомците ми смятаме тук да продължим да живеем, ние държим нашето жизнено равнище не да пада, а да се подобрява”, заявява Филипов.
По неофициални данни между 6 и 7 хиляди са студентите, които учат на Острова. Според посланика Ема Хомкинс условията, по които кандидатстват и учат нашите студенти през следващите 2 години няма да се променят.
Обратното броене вече започна. След само няколко месеца за Емил училището ще е минало. А бъдещето е решено - следване във Великобритания.
„Ще заминавам да уча в Ковънтри и го чакам с нетърпение”, заявява Емил. Заминава без колебания. Но не и без тревога.
„Има една неяснота в българските студенти, които тепърва ще заминават, какво ще се случи с тях като завършат, как ще се промени финансовия пазар, икономиката, възможностите за работа”, заявява Емил.
Според посланика на Великобритания у нас, поне засега Емил няма за какво да се тревожи.
„Продължаваме да бъдем пълноправна държава-членка на ЕС следващите 2 години. Още миналата година обявихме, че всички започнали да учат 2017-2018 имат гарантирани такси за целия курс ма обучение”, обясни н.пр. Ема Хопкинс.
Успокояват и консултантските фирми за образование в чужбина. „Като изисквания, като процедури, като документи, няма промяна”, заяви още посланикът. Притесненията на Емил обаче не спират до тук.
„Аз разчитам да се изхранвам с това, което уча. И ако смятам да остана във Великобритания, ще има вече голямо значение. И много би ме притеснило, ако нямам възможността да остана там”, заявява Емил.
Точно на този въпрос, отговор все още няма.
„Бъдещите договорености за възможности за работа е нещо, за което тепърва ще преговаряме”, заяви н.пр. Ема Хопкинс.
Може би точно за това, намеренията за Brexit вече оказват своето влияние върху българските студенти. То се изразява не в отлив на студенти към Великобритания, а по-скоро презастраховане с кандидатстване в още една дестинация в най-честия случай.
Най-често резервните варианти са Холандия и Скандинавските страни. Все по-чести са запитванията и за Германия. Обмислял го е и Емил. Надява се да не съжалява нито той, нито тези след него.
„Аз смятам, че българските ученици са изключително интелигенти в сравнение с други европейски страни и не трябва да се поставят такива граници”, заявява Емил.
