ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Карлово и Сопот се сливат. Двата града, които са във вечна конкуренция и борба за запазване на собствената индивидуалност, вървят към оформянето на един полис в подножието на Стара планина, пише "Марица".
Терените на първа линия от двете страни на подбалканския път вече са застроени с магазини, ресторанти, автосервизи, складове, дори и фотоволична централа. Районът около Апостоловата гора на запад от Карлово бе харесан от заможни хора, които вдигнаха къщи. Сопот, макар и по-въздържано, също настъпва лека-полека към Карлово. Между града на Левски и града на Вазов са останали незастроени само около 300 метра, като празните места са в сопотската земя, западно от река Мурла.
В полите на Балкана обаче граница между сопотското и карловско няма. Яса тепе приютява вилите на жителите и на единия и на другия град. Имам два имота на Яса тепе, споделя Никола Христов. Те са отвъд границата, в така наречената сопотската територия. Но фамилията ни е с дълбоки карловски корени, винаги сме живели в града на Левски, уточнява той.
Създаването на един голям полис, обединяващ двата града, е проект от началото на 80-те години. Това е несбъднатият град Хемус. Около 1980 година Карлово и Сопот се пръскат по шевове от промишлени предприятия. За да търсят поминък, в региона пристигат работници и специалисти на високо ниво от цялата страна. Нито градът на Левски, нито на Вазов обаче могат да осигурят необходимия жилищен фонд. По това време общината наброява над 80 хиляди жители. Само във ВМЗ работят 22-23 хиляди човека.
В същото време държавата стимулира развитието на градове с над 50 хиляди жители с огромни субсидии и осигуряването на строителни материали за изграждане на жилища и инфрастуктура. Ако Карлово и Сопот се обединят, броят на жителите ще надхвърли 50 000 и новият град ще може да се възползва от държавните стимули за развитие. Тогавашното ръководство на Карлово в лицето на Христо Каламов, първи секретар на Общинския комитет на партията, лансира проекта „Хемус”. Към него е привлечен и пловдивският архитект Георги Селенски.
Проектът предвижда сливането на Сопот и Кралово в един полис - град Хемус. Между тях в равнината около язовир Мурла се планира да се изгради центърът на властта със съответните партийни и административни сгради, голяма банка и други обекти. Там е предвидено изграждането и на полувисше техническо учебно заведение, което да удовлетворява нуждите от специалисти за промишлените предприятия в региона. В полите на Балкана щял да блесне нов жилищен комплекс с три-четири етажни блокове с красива архитектура. Неговото име е „Розова долина”. Тролейбусна връзка е трябвало да свързва най-източния край на Карлово - квартал Сушица с най-западната част на Сопот - квартал Анево.
Четирилентов път щял да облекчи трафика между квартал „Карлово” и квартал „Сопот”, а велоалея и пешеходна зона между тях да създаде условия за разходки на жителите на модерния и бързоразвиващ се град. Проектът „Хемус” е бил обезпечен с държавна субсидия от 60 милиона лева, които за времето са били огромна сума. Общинското ръководство подготвя всички необходими документи за издаването на Постановление на Министерския съвет, с което да бъде обявен град Хемус.
Проектът среща съпротива от част от жителите на общината и се осуетява. За развитието на България в онези години той бе много добър, оценява несбъдната мечта част от онова поколение карловци.
За много голяма част от жителите на Сопот темата за сливането с Карлово е абсолютен кошмар, а всеки, който я повдига, задължително ще си навлече гнева на тукашните хора. В последните десетилетия Сопот води истинска битка, докато се отдели като самостоятелна община и участниците в нея са много горди от постигнатото .
Днес реалностите са много различни от тези в 80-те години. Но експерти прогнозират, че Сопот и Карлово ще продължават да се сближават до пълното им сливане. Неотдавна приключиха процедурите по изкупуването на вилните терени в местността Яса тепе, раздадени по всеизвестния параграф 4.
За тази зона вече има изработен кадастър. Най-вероятно там ще продължава изграждането на по-луксозни единични жилищи сгради. А по двете страни на подбалканския път на втора и трета линия ще продължи изграждането на стопански обекти.
