Последвайте ни в Google News Showcase
Атеросклерозата и сърдечно-съдовите заболявания се смятат за най-голямата неинфекциозна епидемия в нашето съвремие, с две думи - те са най-големият убиец на 21 век, заяви в коментар за БГНЕС доц. д-р Иво Петров, кардиолог.
Ето го и целия му коментар:
Без да искам да влизам в твърде специализирана материя ще кажа, че високото ниво на липидите в кръвта е един от основните рискови фактори за ранното развитие на сърдечно-съдовите заболявания. Липидите, които циркулират в нашата кръв са основно от два източника. Единият зависи от това как се храним, а вторият, който е дори по-опасният е генетично обусловен - това са липидите, които нашият собствен организъм синтезира. Такава фамилна обремененост се среща при доста хора, но тя може да бъде по-малко или повече рискова в зависимост от конкретния случай. При такива хора развитието на сърдечно-съдови заболявания не е потенциална възможност, а правило. За да установим дали сме наследствено застрашени или не е достатъчно да познаваме хронологията на болестите и причината за фаталния край на родителите си или на техните родители. Ние, кардиолозите, непрекъснато настояваме за масов скрининг, който да следва прости клинични критерии и лабораторни изследвания. Проверката чрез липидния профил е масово достъпен в цялата страна. Но трябва да се проследят и евентуални промени в кардиограмата, в ехокардиографската находка, които, обаче, се правят на втория етап. И то предимно при хора, които имат в семейството си случаи на ранни прояви на атеросклерозата - било то мозъчен инсулт или миокарден инфаркт. Това е целевата група от българи, които непременно трябва да бъдат изследвани, за да се види дали имат наследствена предразположеност към тези заболявания или не. И винаги е основателен въпросът за профилактиката. Това е този ключов момент, който предпазва населението от което и да е заболяване. У нас особено внимание трябва да се обърне на първичната профилактика, за да не се стига до поразяване на рисковите контингенти. А те са хората с високи нива на холестерол, с уседнал начин на живот, със затлъстяване, със захарен диабет и артериална хипертония. Стараем се да убедим ключовите фактори в здравеопазването, че трябва да се опрем на профилактиката, защото тя излиза значително по-изгодно на обществото. По-добре да финансираме мерки предварително, за да предпазим хората от тези коварни заболявания, отколкото впоследствие да се харчат много повече пари, за да ги лекуваме. Като обхванем по-отрано рисковите контингенти предпазваме хората от влизане в едни релси на лечение, които често нямат край и струват твърде скъпо. Трябва да се започне от децата - да се възстановят програмите за физическа активност, да има специализирани прегледи на работните места, както беше по времето на социализма - една добра практика, която е давала добър резултат. Дори често това да беше имитация на дейност, все пак, имаше някакъв медицински контрол на здравния статус на хората. Можем дори понякога да си позволим да обследваме и здрави хора, преди те да попаднат в групата на заболелите, вместо да оставим всичко на инерцията и пасивността. От съсловието сме непримирими, че държавата има отговорност към този проблем и настояваме да се започне от рисковите групи, които са най-застрашени. Принципно се смята, че един такъв тип лечение на годишна база би струвало около 4-5 хил. евро. Това се отнася до лечението на таргетните групи с класическите средства, които намаляват холестерола и сърдечно-съдовия риск - т.нар. статини, най-ефикасните и популярни медикаменти в моменти, с доказани качества. Личният ми съвет за здраво сърце няма да ви изненада. Тези простички правила се оказват, обаче, неизпълними за много хора, които смятат, че имат култура на живот - повече движение, избягване на затлъстяването, да имаме правилен начин на хранене с предимно средиземноморска кухня- плодове, зеленчуци, зехтин, с избягване на мазнини и вътрешности на животните. Но не по-малка е и духовната хигиена - повече оптимизъм и недопускане на стреса.
Доц. д-р Иво Петров е председател на Дружеството на кардиолозите в България, председател на Българско дружество по ендоваскуларна терапия, почетен член на Американския колеж по кардиология /ACC/, почетен член на Европейското кардиологично дружество /ESC/ и др.
