Последвайте ни в Google News Showcase
На 11 февруари 1991 г. българската телевизия съобщава, че поетът Веселин Андреев се е самоубил в дома си. В предсмъртното си писмо Андреев пише: „ С ума си разбирам всичко, зная че трябва да живея, да работя за народа си, но вече болката е непреодолима. Не отчаянието на ума, а болката на душата, станала и физическа, ме убиват.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Проклет да е Живков! И живковистите! Имам пълната яснота и ясното съзнание какво причинявам на най-близките ми, най-милите ми и въпреки това правя непоправимото - значи то е по-силно от всичко. Оставам сърцето си на всички честни хора и им пожелавам да изведат нашата страна в един земно щастлив живот. Народът вече е тръгнал към него.”
Вестта връхлетя смразяваща и смайваща. Тъжно е - напусна ни един голям човек с необятна душа и бунтовно сърце. Тъгуваме всички. Жалко е – отиде си и отнесе със себе си една фатална непримиримост и огнен протест, който с години клокочеше в него.
Жалко е, защото той сега ни е необходим.
Недопустимо е и никой не вярва, че посегна на живота си комисарят на партизанския отряд „Чавдар”. Значи болката е била неизлечима. Значи крачката му в строя не е била в ритъм със свирката на командващия.
Невероятно е – такава личност, такъв боец с такъв край. Той постави голямата точка на житейския си роман по един от никого неочакван и невероятен начин.
Питам се как биха се отнесли към постъпката му Сашка, Антон, разстреляните пирдопски и литаковски ятаци. Как посрещнаха властта живите, истинските му другари?
Питам се и съм уверен, че ако се срещнат в другия свят – Яворов, Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Сергей Есенин, Владимир Маяковски и Александър Фадеев, Никола Ракитин, ще се получи необходимият „консенсус” в тяхната присъда над времето, което ги уби и обезсмърти.
Политическите черноборсаджии и спекуланти с цинизъм побързаха да изнесат случая „Веселин Андреев” на мръсния си тезгях, на уродливия битак, за да спечелят от мъката, от непродадената съвест, от честността, от протеста – мръсни дивиденти.
Господа, вие не сте в състояние да проумеете трагедията и величието му.
Тотю БАКАЛОВ, Стара Загора
