ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият шеф на РДНСК Милен Ненчев разкри пред бургаският регионален сайт flagman.bg всички подробности около побоя, който снощи му е нанесъл неговият съсед Васил Русев. Вижте разказа му.
- Г-н Ненчев, какво се случи снощи в дома Ви?
- На 5 ноември около 23.30 часа за пореден път бях нападнат от моя съсед Васил Любомиров Русев. Аз не се крия от никого – живея на ул. „Пробуда” 85 в Бургас, ет. 3. От близо 4,5 г. над мен започна да живее този човек – Васил Любомиров Русев. Запознах се с него, след като се нанесе. Лицето е от Пловдив. Доколкото знам, не живее сам, но не знам повече подробности за хората около него.
Още с идването си съседът Васил по някакъв начин прецени, че не му изнася съжителството с мен.
- Каква, според Вас, е причината за агресивността му?
- Не знам каква е причината, не знам какъв е мотивът, при условие че не се познаваме отпреди това, нямаме общ бизнес и не делим нищо в този град, още повече, че той няма и история в този град, доколкото ми е известно. Може да е харесал жена ми и да проявява ревност. Не ми е известна причината, казвам това за жена ми в кръга на шегата.
- Кога започна всичко, имали ли сте някакви пререкания с този човек?
- В продължение на 4 години по всякакъв начин Васил Русев се опитва да осъществява тормоз върху мен и моето семейство. Имам две деца – Николай и Калоян, а съпругата ми се казва Дора. Тормозът се състои от всичко, което Ви е известно в понятието „битов тормоз”. Аз не съм конфликтен човек, мога да кажа, че съм изключително спокоен. В този живот не съм изпадал в ситуация, в която да не намеря изход и доста философски приемам капризите на всички хора около мен.
Винаги давам един показателен пример – „пръстите на едната ръка са 5 и всеки един от тях е различен”. Не мога да търся еднаквост в мисли, поведение и нрав на милиони хора. Затова всеки си живее своя живот по начин, по който е намерил за добре.
- В какво точно се изразяваше тормозът, г-н Ненчев?
- Тормозът основно се изразява в неспазване на регламентираните часове за почивка – от 14 до 16 часа и от 22 до 8 сутринта. В почивни дни часовият диапазон е по-широк – от 21 в почивните дни до 9 сутринта. Това е масово, систематично, дори ежедневно неспазване на часовете за почивка. Аз имам деца, които имат нужда да почиват.
- Какво прави съседът Ви, за да пречи?
- Всичко е свързано с висок битов шум. Първата година той се изразяваше в ремонтни дейности, при които не се спазваха никакви часове за почивка. А след като вероятно ремонтът беше направен (не съм му ходил на гости), започна с изключително шумни купони, музика, викове крясъци, събирания, които продължаваха по цели нощи – до 3, 4 или 5 часа сутринта.
За всичко това имам подадени над 40 официални жалби на тел. 112 и на дежурния в Община Бургас. Вероятно вече няма служител на тел. 112 или на Община Бургас, който да не знае за проблема на ул. „Пробуда 85”. Винаги, когато са идвали дежурни служители на Общината и патрулни полицейски коли, винаги са констатирали наличието на изключително висок шум. Моите сигнали са подавани в малките часове на денонощието и имам списък с тях по дати и часове. Те винаги могат да бъдат проверени и да се установи истинността на това, което твърдя.
- Какво точно се случи снощи в 23.30 часа?
- Снощи около 23.30 часа цялото ми семейство – аз, съпругата ми и двамата ми синове бяхме в жилището си, при което изведнъж започна неистова канонада от шутове по двете ми входни врати. Чуваха се удари, както и викове, закани и заплахи за живота ми, както и на членовете на моето семейство. Това бяха заплахи за здравето, живота и сигурността ни, заплахи за физическа саморазправа и ликвидиране.
Аз съм свикнал на такъв тормоз, тъй като това се случва доста често. Първоначално неглижирах тази яростна проява, тъй като мислех, че това е поредният акт на агресия и демонстриране на надмощие и превъзходство на моя съсед. За съжаление обаче точно тази вечер входната врата не издържа на канонадата от шутове и удари и се изкърти.
Тогава господинът нахлу, заедно със своята съпруга, която проявява изключително голяма солидарност. Двамата нахлуха в дома ми и започна физическа саморазправа. Всички съседи бяха чули преди това ударите, бяха подали сигнал до 112, аз също направих това. Съседите бяха излезли и на междуетажната площадка и се опитваха да ни разтърват.
- Дойде ли полиция, какво стана след сигнала на тел. 112?
- Да, полицаите дойдоха, разпитаха ни, както и всички съседи, включително и тези, които бяха преки свидетели. Голяма част от тях видяха всичко, защото бяха на междуетажната площадка. Видяха присъствието на Васил и съпругата му в моя дом и всички са дали показания.
- Посегнаха ли на съпругата и децата Ви, г-н Ненчев?
- Те посегнаха на детето ми, което е на 1 годинка и 8 месеца, Вие питате дали са посегнали на съпругата ми. Това, че говоря спокойно, не значи, че съм спокоен.
Има само един факт, който не мога да разбера. Господинът трябва да е много глупав или да не му пука от никого, тъй като е развил изключително силно чувство за безнаказаност. Съседът Васил дори не положи някакво усилие да прикрие своите действия, да прикрие лицето си от камерата за наблюдение, монтирана на входната ми врата.
След като ми писна, когато подавам жалба в полицията и изискват от мен да дам обяснения по случилото се, много ми е тежко да дам отговор на въпроса „Имаше ли свидетели?” По малките часове аз нямам други свидетели в моя дом, освен семейството ми. И тъй като те са потърпевши, пряко ангажирани и свързани с мен – показанията не важат. Омръзна ми години наред да обяснявам, че нямам свидетели по малките часове вкъщи, и сложих камера. Преди това обмислях дори да си направя стая за гости и да си каня приятели за свидетели.
Видеокамерата е записала абсолютно всичко, без никакви прекъсвания. Ще я предоставя на разследващите. От камерата е видно всичко това, което Ви разказвам, до най-малките детайли и подробности.
- Опишете поведението на съседа Васил от снощи?
- С моето семейство вече не можем да почиваме или какво остава пък да спим в малките часове на денонощието, тогава гледаме телевизия. Не, че не желаем – моят трудов ден започва от 6 сутринта всеки ден, но сме принудени да не спим. По телевизията има доста предавания, свързани с агресивни спортове – такава агресия, каквато се вижда от записа – ако правите сравнителен анализ с всички кеч боеве, ММА боеве, боксови мачове, международни, световни и на всички федерации. По-зрелищно поведение от този човек аз не мога да видя. Видеокамерата е записала 18 на брой удари по входната ми врата. И то удари не от разстояние, а удари със засилка, удари с вкарване на цялата тежест на тялото. Господинът е може би 130 кг. Благородно му завиждам за атлетичността, която има, но предпочитам да се радвам, ако имам такова телосложение.
- С какво се занимава съседът Ви, какво работи?
- Трудно ми е да помисля, че този човек работи нещо сериозно. Не мога да твърдя какво е, тъй като не работя с него и нямам доказателства.
В резюме моята позиция за него е, че за всеки човек е отредено определено място в този живот. Може би е разочарован, че животът му е отредил мястото на среден пръст. И може би трябва сам да преосмисли поведението си, да направи анализ и да стигне до извода, че мястото на среден пръст е на определено място и тогава, когато този среден пръст излезе от мястото, което животът му е отредил, нещата стават по-зле, започват да миришат ужасно и болестта е много заразна. Колкото по-близко стоиш до него, има голяма вероятност да прихванеш. Затова съм се дистанцирал от него, не общувам с него.
- Какво ще предприемете обаче, този тормоз не може да продължи вечно?
- Ще направя същото, както и предния път, когато на 20 септември тази година изсипа 2 кубика бетон с обща маса 4 тона пред личния ми гараж. Направи го с една-единствена цел - да ми попречи да използвам гаража си по предназначение, да унищожи входната ми врата, ролетната щора и цялото тротоарно пространство. И по-лошо - тогава целта му беше да залее и бетонира съпругата ми, заедно с малкото ми дете - синът ми на 1 годинка и 8 месеца. Какъвто е поводът да изсипе този бетон, такъв е и поводът да ни нападне снощи. Търся отговор защо изсипа бетона и защо ме тормози от 4 години. За проявата му с бетона все още тече производството.
Накрая искам да кажа, че човекът е така - колкото по-безнаказан остава за агресивните си прояви, толкова по-голямо самочувствие придобива и развива чувство за превъзходство.
