Последвайте ни в Google News Showcase
Димът се стеле бавно нагоре- черен и миризлив. Образува облак, който тръгва бавно към Пловдив и се разсейва в смога от изгорели газове и мъгла. Миризмата му се усеща поне на още триста метра от огъня, който го създава. Стеле се всеки ден, от сутрин до вечер. Хората, които живеят наблизо, го усещат и негодуват.
Наблизо димът мирише още по-остро, но никой от петимата обитатели на изоставените товарни вагони не му обръща внимание. Свикнали са. Ако по улиците се гнусим от хората, които бъркат в контейнерите за боклук и вадят храна, ето тук пък са техните близки, които ги чакат да се върнат и да им донесат ядене. Това е дъното не само на хранителната верига, на обществената верига изобщо.
Бялото на очите на Елена е мътно жълто. Едва ли е здрава. Огънят гори точно пред нейния вагон и сигурно димът от пластмасите и гумите я трови непрекъснато. Вътре обаче е спретнато и чисто. Има застлан с юрган матрак, дрехите са завити и подредени, до вратата е масичката с измити чинии и прибори. Мъжът и рови в момента из боклуците на града, а тя го чака да донесе нещо, за да го сготви. Кръстьо е обитател на вагон, който доста се различава от този на Елена.
Вътре спят с брат си и жена му. Два матрака с мръсни завивки, разхвърляно. Това е временно, казва Кръстьо. Като ми изплатят 100 000 лева кръвнина, ще си взема покрив над главата, ще си прибера и децата. Кръстьо е баща на тригодишния Асен, убит през април 2013 година в Пловдив. Случаят предизвика голям шум- няколко дни детето бе обявено за издирване, после откриха трупа му, заровен край Марица.
За убийството бе обвинен мъж, който живеел на семейни начала с най- голямата му сестра. Заедно с тях са живели майката и още две деца. Общо осем са били децата на Кръстьо, който сега потрива ръце край миризливия огън, а по времето, когато бе убито най- малкото, е работил като строител в Дортмунд, Германия. Сега чака „кръвнина”.
Имал адвокат, който движел делото. Адвокатът му го вижда по улиците, всеки път Кръстьо го пита- кога ще дойдат парите? Адвокатът обяснява ли, обяснява, но очевидно нищо от обясненията не стига до бащата. Оказва се, че когато е образувано наказателното дело, до бащата и майката на убитото дете са изпращани няколко пъти призовки и съобщения за това, че те могат да се конституират като частни обвинители и да търсят обезщетение от убиеца. Те нито са реагирали, нито са се явили.
Очевидно изобщо не са разбрали за какво ги търсят. Разбират, че могат да вземат пари от нещастието си едва след като съдът на първа инстанция постановява присъда. Наемат адвокат. Той опитва да върне делото, за да ги конституира, но съдията отказва. Делото мина на втора инстанция, доживотната присъда без право на замяна бе потвърдена. Единственият ход Кръстьо да иска парите, е след третата инстанция- ВКС. Законодателят дава право в този момент да се образува граждански иск. Само че никой не знае кога ще се гледа делото там, а и като се гледа, как Кръстьо ще разбере за него, е твърде неясно.
Ей така се стеле миризливият дим, който ядосва хората наоколо. Край огъня малко момче и млад мъж играят на карти на пари. Столът е побелял от стотинки. Горе по моста минава другият живот, на съседната гара Филипово спират влакове. Само в тия забравени ръждясали вагони дъното на живота е застинало като блато, в което потъват всякакви намерения за интегриране и промяна. Наоколо се върти едно куче, а Кръстьо си чака стоте хиляди лева…
