Кървавият ад на "Тракия" от първо лице! Свидетел: Единият човек бе набит в мантинелата, другият бе натрошен, чуваха се писъци, нямаше кой да помогне...
Последвайте ни в Google News Showcase
Хасковлията Стоян Петков получи тежкия жребий да бъде непосредствен свидетел на поредното ритуално убийство, извършено по българските пътища, пише хасково.нет.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Младият съгражданин бе очевидец на тазсутрешната касапница по магистрала "Тракия", която разчлени човек и натроши още двама, след зверски сблъсък на мерцедес в обърнат на магистралата микробус. Ужасяващото в случая е, че съдбата сякаш е пожелала да спести трагедията, като оставила невредими двамата в микробуса, преобърнал се заради спукана гума.
Но ако Господ бил милостив, българските шофьори не са и превърнали инцидента в хроника на една предизвестена смърт. Думата има Стоян Петков, за който ранната сутрин на днешния 30-ти август ще остане най- ужасяващото нещо, което е виждал в живота си, кошмар, който надали би могъл да бъде забравен или размит от времето:
„Ужасно е, още не мога да осъзная какво се случи. Към 2 часа тази сутрин с мой приятел пътувахме по АМ Тракия в посока Бургас. Малко след отбивката за Раднево, около 251-я километър на магистралата, видяхме в другата лента към София един обърнат бял микробус.
Колата бе застанала напреки на платното, като заемаше по-голямата част от скоростната лява лента. Спряхме веднага за да видим може ли да помогнем и видяхме двама души около обърнатата кола. Бяха в шок, гледаха се невярващо и видимо се чудеха какво е станало. Не можеха да повярват, че са живи. И на фона на това което се случи впоследствие, явно е имало защо.
Докато ги успокоявахме, че са добре и че тенекии се оправят, забелязахме, че в тази лента няма светлина. Не просто електричество, а лампи. Плюс това мястото на инцидента бе зад завой. Ако не бе пълнолунието щеше да е тъмно като в рог. Аз и моя приятел тръгнахме да правим отцепка на движението-аз по пътя с един бял стириопор в ръце и самия аз в бяло. Махах като луд към идващите коли-дано ме видят. Нямаше за кога да се връщам до нашата кола за триъгълник-всеки миг някой можеше да се забие в тях. Докато набирах 112 за да съобщя за катастрофата видях как нещастието се задава-джип мердецес с огромна скорост летеше в скоростната лента. Не ме видя.
Но май видя микробуса и секунда преди да се забие, някак на магия се промуши между него и мантинелата ..и си продължи по пътя. В същото време двете момчета от буса бяха зад него и събираха разпилени неща по пътя. Докато им виках да се махнат оттам, долетя втори мерцедес. Не знам дали ме видя, но и да е видял микробуса не можа да го избегне.
Чу се ужасен удар и казах на 112-е май вече има жертви. Но това което видях надминаваш най-черните ми очаквания. Единият от двамата бе буквално набит в мантинелата, полуразкъсан. Другият бе натрошен до колата. Онзи в мерцедеса бе само с пукната глава.
Младо момче около 20 и няколко годишно. Отървал го еърбега. Викам му-защо не спря, ето че пак спря ама уби човек. Чуваха се само стонове и писъци и нямаше кой да помогне. Още ги чувам в главата си и надали ще забравя някога и това което видях.”
