ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Гвардейци, мажоретки, танцови състави в пъстри народни носии направиха 3 март в Кърджали истински празник. Слънчевото време и тържеството за Националния празник събраха стотици местни жители в Градската градина пред Паметника на Освободителите, шествието на училищата бе предвождано от гвардейския отряд и мажоретките, състави за народни танци бяха заели позиции. „На този ден бе положена основата на нашето национално самочувствие, на възродената българска държавност. В този смисъл 3 март е проекция на стремежите на редица поколения, живели много преди края на 19 век. Трети март е успех на колективното начало в нашето минало и като такъв е по-ценен от което и да е било събитие след създаването на Княжество България. Две са думите, които най биха подхождали на тази дата – любов и свобода. Ако днес празнуваме Деня на Освобождението и този ден е нашият национален празник, ние трябва да го приемем като успешно българско дело, в което нашите предци са успели да убедят европейската цивилизация в лицето на великите сили, че са способни да носят кръста си на едно ново общество, устроено по принципите на свободата и демокрацията”, каза в словото си кметът Хасан Азис. А в неговия край запита: „Дали ще съумеем да пренесем през годините, да оставим на нашите наследници, на бъдещите поколения, онова, което ни обединява, което ни мотивира и което ни прави силни?”. Паметникът на освободителите бе отрупан с десетки венци така, както и на 21 октомври всяка година – тогава градът отбелязва истинското си завръщане на картата на България. След официалната част на тържеството „На многая лета“ с внушителния глас на Борис Христов смълча огромното човешко множество, което с минута мълчание почете паметта на загиналите за свободата на България. По случай националния празник Кърджали получи и подарък – площадка с фитнес-уреди на открито недалеч от мястото на тържеството. През това време в кафенето на Байрам Даскала зад Паметника на освободителите се готвеха за традиционното от 12 години празнично пиене на кафе във формата кмет - свещеник – мюфтия. Когато най-после пристигна отец Петър Гарена, той не успя да скрие разочарованието си и трудно разчупи мълчанието. След откриването на фитнес-площадката в кафенето се яви и кметът Хасан Азис. Те бяха наясно, че кафената троица няма да се състои заради отсъствието на районния мюфтия Бейхан Мехмед, който през всичките тези години беше неизменна част от празничния ритуал. Столът на мюфтията остана празен. „Има важни дни, в които всеки би трябвало да превъзмогне своите вътрешни, лични, обществени, политически и дори исторически предразсъдъци и прегради, за да бъде част от този празник. Защото Националният празник ни прави нация, той ни обединява и показва единството на нашето общество. Има и много събирателни образи – този на общинския кмет, на свещеника, на мюфтията, на хората на изкуството и на даскала, има много модели, които са ни завещани от предците за съхраняване на традициите. Днес мюфтията го няма сред нас, формалната причина е, че е в чужбина. Но и моделът за кмета, попа и даскала е винаги актуален“, заяви Хасан Азис и покани Байрам Юсеин, дългогодишен учител и собственик на кафенето, да заеме празния стол на липсващия мюсюлмански духовник. Последва традиционната размяна на мартеници, след което известният като Байрам Даскала се намести край масата с нескрито вълнение и отбеляза, че се чувства поласкан. „Даскалът от възрожденско време винаги е имал мястото си точно до кмета и свещеника, по-късно обаче традицията е била загърбена. Днес сядам тук, за да дам даскалския принос за добрия комшулук и това става в деня, когато ние честваме най-слънчевия български празник. Точно на 3 март ние показваме истинското си лице и единството ни, независимо от етнос и религия“, каза учителят. Отец Петър се впусна в разсъждения за отсъствието на мюфтията и определи това като решение на млад и непораснал човек. „Тук още си е Източна Румелия и последните събития го доказват. Само мога да си представя колко е трудно и на българите, и на турците в нашия град да могат да кажат на глас „Аз съм турчин в България“ и „Аз съм българин в Кърджали“. Или мюфтията е толкова млад, или аз съм много стар, та сме забравили, че за този 3 март има твърде много жертви и от турците, и от българите, и се преиначават както българската, така и турската история. Защото първите въстания срещу султана са започнали именно в нашия район с кърджалийските движения. Случайно или не, един земляк от гръцко на този ден слага точка на Османската империя и основава турската република, и това е Кемал Ататюрк“, в характерния си стил се произнесе отец Петър. Запитан дали са обидени от липсата на духовния водач на мюсюлманите от традиционния формат за празничното кафе, кметът многозначително посочи, че и догодина ще се чества 3 март, а тогава ще се види кой къде е. Никой обаче не посмя на глас да изрече онова, което напоследък се носи като мълва – че районният мюфтия Бейхан Мехмед се е ориентирал към новата партия на Лютви Местан и отсъствието му днес се дължи именно на този факт. Присъствието на всеки от нас на официален празник означава, че представяш не себе си, а институция или общност, няма обида, всеки трябва да извърви своя път към истината, а хората ще дадат оценката си за нашите действия, уточни кметът. Мюсюлманският духовник до момента не е изразил конкретна позиция, нито е опровергал слуховете за политическата си преориентация. „Аз съм разтревожен! Животът ни, битието ни не са даденост, всеки момент някой може да го разклати и разбута точно в Кърджали. Какво сега, аз да не съм чучело да заставам сред официалните лица, той къде е, този град не е ли негов, той не живее ли тук, на какъв се прави! Това е национален празник, не е Курбан байрам, затова тези знаци мен ме тревожат“, изригна свещеникът, свикнал с постоянното присъствие на мюфтията до себе си. В крайна сметка кмет и поп се обединиха около идеята да не осъждат липсата на мюфтията Бейхан Мехмед. А и той сега бил в предизборна кампания в средите на мюсюлманското духовенство, което трябва да избира районни мюфтии. Отец Петър обаче подчерта, че все пак има едно „но“ и очаква да види какъв ще бъде разказът след него – трагедия, комедия, играчка-плачка или катарзис. Пихме горчиво кафе, заключи кметът Хасан Азис./БГНЕС / Дата на публикуване: 2016-03-03 16:43:05 Категория: Общество Град: Кърджали Държава: България
