Последвайте ни в Google News Showcase
Художествена галерия – Пловдив представя "Съхранената художествена памет на един френски колеж в България" – колекция от 100 оригинални френски, немски и италиански гравюри от периода 18 в. – началото на 20 в., собственост на галерията.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
В голямата си част това са гравюри на мед от ателието на Лувъра ("Chalcografie de Louvre"), но има и произведения, гравирани и отпечатани извън Франция, както и по-късни оригинални офорти. Колекцията гравюри е предадена през 1952 г. на Художествена галерия – Пловдив след закриването на пловдивския френски мъжки колеж "Св. Авустин", чието притежание е била. Гравюрите са част от първоначалния фонд, с който галерията е основана. През 2014 г. всички гравюри са реставрирани, проучени, описани, дигитализирани и поставени в рамки за завършен изложбен вид. Художникът Цанко Лавренов, известният капелмайстор Георги Шагунов и общественикът емигрант Петър Увалиев са едва неколцина от известните възпитаници на някогашния пловдивски френски колеж "Свети Августин", основан точно преди 110 години през 1904 в Пловдив от Ордена на отците успенци. Тогава е издигната първата триетажна сграда, към която 3 години по-късно е пристроена още една. Днес на това място се намира Пловдивската духовна семинария. Едва преди 100 години, през април 1914 е положен основният камък на новата пететажна сграда, в която днес се намира Ректоратът и няколко от факултетите на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Колежът превръща Пловдив във френски културен център, а славата му се носи чак до Одрин. Кабинетите по физика и химия са оборудвани с такива уреди, каквито нямат дори висшите училища във Франция. Тук в продължение на 30 години функционира и един от най-големите педагогически музеи в Европа. Колекцията му включва и гравюри, които след закриването на колежа през 1948 година преминават във владение на Археологическия музей в Пловдив, а след 1952 година към Градската художествена галерия, като част от фонда от самото й основаване. Ето какво казва в един от коментарите си по ББС Петър Увалиев за Френския колеж, завършен от него през 1932 година."Там научих френски, немски, латински и старославянски : така очите ми прогледнаха за света и назад във времето и далеч в пространството. " Сюжетите на гравюрите могат да бъдат разделени в различни групи: библейски, евангелски и църковни сюжети; митологични; исторически; анималистични; портрети; сцени от семейния бит; селски сцени; парадни и дворцови сцени; пейзажи; исторически и т.н.
Това разделение е условно, защото в много от произведенията наблюдаваме смесване на жанровете. Част от портретуваните хора са исторически личности или църковни деятели. Често в пейзажите и битовите сцени присъстват диви или питомни животни. Природни или градски пейзажи стават фон на сложни фигурални композиции, митологични сцени и портрети, което е една от основните характеристики на европейското изкуство от 16-19 век. В голямата си част гравюрите са обозначени с етикет "Don de l`Association Francaise d`Expansion et d`Echanges Artistiques" (AFEEA) (създадена през 1922 г. и преименувана в "Association Francaise d`Action Artistique" (AFAA) през 1934 г.) Това определя пристигането на колекцията във Френския колеж в периода 1922-1934 г. и със сигурност след преминаването му в нова сграда през 1921 година.
Преобладаващата част от гравюрите са в голям формат, близък до А1 (100х70 см.) и са печатани в ателиетата на Лувъра (Chalcografie du Louvre). От запазените плочи на някои от тях могат да се закупят отпечатъци и днес. Друга част от произведенията са печатани при братята Кюнцли, известни издатели на пощенски картички с филиали в Париж и Цюрих, Дардоаз – Париж, Кадарт и Шевалие – Холандия и Франция, Сгрилли – Италия и др. Имената на гравьорите са известни, а гравюри, присъстващи в музейните колекции на Университета Мак Гил, Рийксмузеум и разбира се Лувъра са само част от съхранените до днес 115 графични творби. Традициите на гравьорските ателиета на Лувъра и издателските къщи, гравитиращи около него, са да дадат възможност за тиражиране (и съответно популяризиране) на най-харесваните и известни шедьоври от колекцията на Лувъра, създавайки по-достъпен графичен вариант на обикновено живописния оригинал.
Това са едновремешните постери, които за разлика от днешните си аналози не са чисто механично и технологично обусловено възпроизвеждане, а авторско претворяване с графични изразни средства. В този смисъл дори широко тиражираните гравюри носят качествата на самостоятелно произведение на изкуството. Наред с тях обаче има и графики на европейски художници от началото на ХХ век. На пръв поглед това прави колекцията на Художествена галерия – Пловдив да изглежда малко еклектична, но през погледа на времето и в контекста на конкретните исторически обстоятелства тя се откроява като самостоятелен цялостен артефакт, отразяващ "...културния подем на България..., който й отрежда първо място между просветените народи, защото е една от страните, в която има най-малко неграмотни" – с тези думи Франция възхвалява страната ни чрез думите на тогавашния френски пълномощен министър у нас Жорж Пико.
Речта е произнесена при бляскавата церемония по освещаването на новата сграда на Френския колеж "Св. Августин" на 3 юли 1921 г. Не само Пико е впечатлен от достойнствата на страната ни. Френските монаси непрекъснато учат колежаните на родолюбие – изследват българската история, издават в Париж книги за България, публикуват в западната преса статии за красотите на България и качествата на нейния народ. Някои от френските преподаватели взимат български имена и извън класните стаи говорят на френски само със сънародниците си. Ръководителят Жерве Кенар и колегата му Херман Гислер извършват истински подвиг за България след края на Първата световна война. Благодарение на тях не сработва британският план Пловдив, Бургас и Стара Загора да се предадат на Гърция.
Пак те, привличайки за каузата влиятелни политици и общественици, успяват да се преборят за шесткратно намаление на българските репарации по Ньойския договор. Въпреки заслугите си, чужденците са прокудени от България от новата власт през 1948 година. Някои от местните историци пишат, че в Пловдив остава само Херман Гислер. 57 години по-късно той напуска града, а когато влакът тръгва от пловдивската гара, 80-годишният старец се подава от прозореца и се провиква: "Да живее България!".
