ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дълги години в БСП се смяташе, а и все още е така, пък и не само в нея, че имената в политиката нямат кой знае какво значение. Че хората гласуват за партии и не се трогват особено кои точно ще бъдат в избираемите зони на листите. Че ако в отделни райони има съпротива срещу натрапения водач, тя идва от конкурентни среди вътре в партията, а не от нейните членове и симпатизанти. Че в голяма степен е така, се видя като на длан при мажоритарния елемент през 2009 г., когато личност от никоя друга формация не успя да пробие водещата позиция на ГЕРБ в повечето райони на страната и на ДПС - в смесените. Вижда се и до днес в безброй конкретни случаи.
Това разбиране, подкрепено не само на пръв поглед от практиката, деформира движението на кадрите. След като лицата нямат значение, принципите отстъпват място на послушанието и верноподаничеството. На взаимните хвалби в приятелските кръгове и подозрението към онези, които се опитват да прогресират без тях. Щедрата подкрепа отдолу нагоре е инвестиция, която в решаващите моменти се отплаща с идващо от върха застъпничество. Затрудненото пробиване чрез способности и работа изкривява представата за пътя към успеха. Отклонението от принципите заживява със самочувствието на норма. Постепенно участието в политиката започва да се разглежда като назначение, за което трябва да се търси нечие благоразположение, а не като поприще, до което се достига чрез гласа на избирателя.
Гората от многобройни примери сякаш убедително доказва как няма никакъв смисъл кои точно са лицата в политиката. Ако зад гъсталака от конкретни случаи обаче не се прозре сумарният дефект от следването на това схващане, за съответната партия настъпват трудни времена. Защото колкото повече оцеляват имената в челото, толкова повече се сриват самите листи. Смяната на водача в даден район може да не се отрази върху изборния процент, но продължаващата години липса на промени в повечето райони постепенно влошава резултата на всички листи.
Не е полезно различията между млади и стари, между нови и ветерани да прерастват в конфликт. В избори може да се катастрофира както със самоцелно подмладяване, така и с безкрайното му осуетяване. Трябва да се признае обаче, че в периода на прехода износването на политиците става много бързо. За разлика от други страни, нагласата на нашия избирател е, след като е видял какво е направила дадена партия, да види какви ще ги свърши и друга, после - трета, четвърта и т.н. Дори ГЕРБ, въпреки поредните си победи, само за няколко избора сви избирателите си почти наполовина.
Изхабяването с още по-голяма сила се отнася за БСП, която демокрацията постави в положение да отговаря не само за предишните 45 години, но и за последния четвърт век. Прекомерното задържане на едни и същи лица по постовете е сред най-важните фактори, дърпащи я надолу. Отговорното поведение изисква не да доказваш своята незаменимост, а да направиш крачка назад. Когато отстъпиха позициите си, фигури като Лилов, Георги Атанасов, Георги Йорданов и много други бяха само на 50-55 години - златна възраст за политиката. И въпреки това излязоха от нея, без да правят драми. А БСП намери начин да побеждава и без тях.
Утвърждаването на лица, към които не е наслоено негативно отношение, е необходимо и сега. Дали обаче това ще се случи? Вече като да нямам особени илюзии. Когато преди няколко години се оттеглих, наивно вярвах, че това ще бъде пример и за други политици от моето поколение. Нищо подобно не се случи. Имаше оставки, но театрални - всички си я подават и после всички вкупом се връщат. Инстинктът за самосъхранение се оказа по-силен от интереса на партията. Безкрайно смущаващ, но и също толкова показателен е фактът, че в изборите през 2009 г. никой от партийното ръководство не пожела или не се осмели да се яви като мажоритарен кандидат. Въпреки че мажоритарният елемент беше приет с решаващите гласове на БСП, и то след сериозно извиване на ръцете на парламентарната група. Подобно е отношението и към преференциалното гласуване, което бе представяно за червена гордост в Изборния кодекс, а после ерозира в неприязън към повечето от влезлите с преференция депутати.
Поредната загуба, най-тежка от всички досега, налага персонални промени, но и ги затруднява. Местата под слънцето намаляват, а това ще ожесточи борбата за тях. Подетите от служебното правителство уволнения ще ескалират, което ще втвърди партията. Ще я сплоти във все по-свит юмрук, но и все по-малък. А избори се печелят не със свиване в ядро, а с разтваряне към широки слоеве от населението. В началото на промените БСП си стъпи на краката, опирайки се на необременени от миналото имена. Може да успее и сега, четвърт век по-късно, стига да се отърси от полезната за единици, но вредна за всички останали заблуда, че лицата нямат значение.
От pogled.info
