Държавата прати в забвение цвета на нацията
Последвайте ни в Google News Showcase
12 април се чества като ден на космонавтиката, отдава се почит и на нашите космонавти – Иванов и Александров. Връщам се към онова време и си спомням с каква радост и гордост българите посрещнаха полета на Георги Иванов в Космоса. България – космическа страна и то в челната тройка!
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Първият наш космонавт беше подобаващо награден и посрещан навсякъде с уважение. Тодор Живков го приравняваше с държавните ръководители по привилегии. Георги Иванов посрещаше гости от бранша, посещаваше с тях правителствени обекти и беше лицето на космонавтиката у нас.
Няколко пъти, заедно с гости, дойде и в ръководеното от мен ловно стопанство „Кормисош”. Така се запознах с него и Николай Рукавишников, вече покойник. С Рукавишников Иванов извърши космическия полет. Георги Иванов правеше впечатление на уравновесен и сериозен човек! Известно е, че благодарение на здравата си психика, той извежда космическия кораб от аварийна ситуация. Така корабът е спасен и полетът завършва успешно. Това самият Рукавишников го признаваше. Може би именно този случай беше скрепил у тях такова завидно приятелство.
Оказа се, че Иванов е запален ловец. Една вечер отидохме на лов за диви прасета от чакало. Проблем с липса на диви прасета при нас нямаше. Така и тази вечер дочакахме прасетата. Иванов си избра едно и стреля. Прасето падна и отидохме в здрача да го приберем. И какво видяхме – прасето беше още живо и побягна. Подгонихме го и със стрелба космонавтът го довърши. Прибрахме се доволни, но какво силно ме впечатли? Този стоик, овладял космоса в критична ситуация, преследваше животното с неописуема емоция! Сякаш сърцето му щеше да изхвръкне! Рекох си тогава – ловната страст като че ли е по-голяма от... космически полет.
Николай Рукавишников се увличаше по риболова. Той се оказа образец на руски човек. Добър, човечен и всеотдаен. За негов късмет с такъв характер беше и жена му – скромна и забележителна двойка бяха. Не се забравят дните, прекарани с тях. При заминаването си Николай сърдечно обеща, че пак ще дойде – уви, не се сбъдна. Останаха ми купчина снимки с тях и групата им. Ще ми се да се провикна, ако отнякъде ме чува: „Товарищ Рукавишников, Николай, если ты меня слышишь, прийми мою благодарность за твою любовь к болгаром. Пусть свободно летит в Космосе твоя широкая душа на вечные времена...”
По-късно към звездното космическо семейство се присъедини и следващият български космонавт – Александър Александров.
С признание и любов по цял свят се отнасят към покорителите на Космоса. Какво обаче стана у нас? След идването си на власт преди двадесет и три години новите управници не харесаха построеното дотогава. Загърбиха всичко, направено за половин век. Забравиха и космонавтите, като ги оставиха в забвение и без работа. Рушаха всичко, построено преди. Не пощадиха и космическата промишленост, която има дял в световното овладяване на Космоса.
Бившият президент Първанов се сети за космонавтите, което му прави чест. Не бива обаче да се спира дотук при възстановяване на уважението към цвета на нацията. Световните космически изследвания продължават с пълна сила. Мечтата на човечеството за овладяването на Космоса върви към реализация. Дължим поклон на хората от този бранш. Нека го направим!
Христо Христов- Референта, Правец
