Последвайте ни в Google News Showcase
Едва ли има замък, чиито стени са напоени с толкова кръв колкото е Лувъра. През 1572 година, по време на господството на Катерина ди Медичи, там избухва Вартоломеевата нощ. Тридесет хиляди трупа на хугеноти се въргалят в двора, по стълбите и коридорите, докато на зяпачите им омръзне от миризмата на мърша.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
В последствие, Лувъра е служил за реален декор на няколко революции, съпроводени с пожари и жертви. Най-големият колекционер на египетски антики – Наполеон, решава да го превърне в музей. Въпреки това, споменът миналите касапници, в центъра на Париж, лесно може да изплува на повърхността. Достатъчно е да се чуе изстрел и новината да бъде разпространена. Именно това се случи на 3 февруари т.г.
Денът беше невероятно слънчев. Първите хиляда туристи вече се разхождаха из коридорите на музея, когато необичайни викове призоваха туристите да бягат и се да крият. Някой бил чул, че се стреля по стълбите в „Карузела”. В настъпилата всеобща паника отекваха ярко стъпките на тежковъоръжени полицаи и войници. Целия квартал беше блокиран, вратите на метрото затворени, а на покрива на Лувъра заеха позиция снайперисти. Само „Чуждестранният легион” не бе извикан на помощ.
По всички световни агенции се появи новината на деня: „Престрелка в най-посещавания музей в света. Има двама ранени!” Десетки репортери от различни континенти хукнаха към Париж. Никой не беше забравил атентата в концертната зала „Батаклан” завършила с 130 убити и три пъти повече ранени. „Лудият камион” в Ница, отнел 80 човешки живота на връх националния празник на Франция, също изплува в съзнанието на французите. За да не бъде упрекван в бездействие, министър председателят Бернар Казньов се появи на телевизионните екрани и и заяви че положението е овладяно.
„Става дума за терористична атака – каза той – защото нападателят посегнал с ножовка на френски войник е изкрещял Алах Акбар!” Прокурорът на републиката също събра журналистите на прес конференция за да съобщи, че завежда дело за нападание срещу длъжностно лице, окачествено като атака срещу държавата. Международната конференция на европейските лидери в Малта посветена на Либия, бе прекъсната за да се даде думата на Франсоа Оланд.
Френският президент припомни, че заплахата от тероризма съвсем не е приключила и поздрави „гороичния” отговор на армията, изразил се със стрелба срещу нападателя. В това време, една шепа журналисти успяха да заснемат носилката с египетския „турист”, автор на атаката. Куршумът заседнал в слабините му, не заплашвал неговия живот. Заобиколен от следователи, той не обелвал дума. Раненият войник напуснал Лувъра през здната врата, бе настанен във военна болница с лекопласт на главата. Глутницата журналисти не успя да се добере до него.
По този начин най-съществените въпроси останаха без отговор. Между тях е факта, че се е оставил да бъде одраскан, въпреки, че носи зареден автомат. Ако не си служи с него, защо получава заплата? Добре, че един от четеримата от патраула се е решил да стреля, в противен случай вероятно е щял да остане без ухо! Обстоятелствата на похищението оставени на прокуратурата, част министерски съвет се изреди в болницата за да му пожелае бързо оздравяване. Въпреки репортажите от военната болница, остана не изяснен въпроса дали войникат е посрещал гостите прав, седнал или легнал.
В един от американските затвори Марк Дейвид Чапман вероятно съжалява, че не е набол с пирон или безопасна игла Джон Ленон вместо да го застреля. Със свременните средства за масова информация, съдбата му щеше да бъде много различна
Цели 48 часа, информацията за атаката в Лувъра заливеше медииното пространство и не остави място за никаква друга новина. От третия ден насам – нищо. Мълчание. Възможно е, медии и политице да са осъзнали, че са пресолили манджата. Сензацията е като алкохола. Ако се прекали с нея, може да се получи обратен ефект. Още повече, че проблемите във френското общество са много по-сериозни от драскотината причинена от един фанатик.
Париж февруари 2017 г.
