Последвайте ни в Google News Showcase
Безброй са паметниците, посветени на героите ни, дали живота си за свободата на родината, но един от тях е особено важен днес. По традиция президентът Румен Радев поднесе венец пред него тази сутрин, с което сложи началото на церемонията, преди тържествения военен парад, посветен на Гергьовден - празника на храбростта и на българската армия. Този много специален, макар и скромен на вид, монумент е Паметникът на незнайния войн до базиликата "Св. София" в столицата. Неизменна част от него са вечният огън и каменният лъв, разположен вляво, на тревната площ. Този толкова известен паметник, церемониите на който са предавани на живо от множество телевизии, не винаги е бил такъв, какъвто е днес, а лъвът - символ на българската държавност, е преминал през доста митарства преди да заеме днешното си място.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Любопитната история разказва писателят Иван Първанов в патриотичния том "Българските паметници":
"Паметникът на незнайния воин е посветен на хилядите български воини, загинали за родината във войните, водени от българската държава след Освобождението. Идеята за създаването му идва след края на Първата световна война. През 1922 г. тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага да се създаде фонд за набиране на средства за изграждането на такъв монумент. Четири години по-късно назначената комисия, оглавявана от ген. Иван Вълков, избира за изпълнител на проекта скулптора Андрей Николов. Негово дело е бронзовият лъв от паметника.
Мястото не е избрано случайно. Намиращ се край базиликата „Св. София“, паметникът символизира общ гроб на всички български воини, загинали по бойните полета на родината и извън нея. През юли 1931 г. макетът на паметника е готов, но не е одобрен от комисията, която го оценява като претрупан. След като част от планираните фигури са премахнати, през декември 1931 г. проектът получава одобрение и може да се пристъпи към строителството. То започва през 1933-а и продължава три години. Паметникът е готов окончателно на 14 септември 1936 г., но преди да бъде открит официално, чака да бъде одобрен от царя. Това обаче се случва чак през 1941 г.
Композицията на монумента включва гранитен саркофаг постамент с размери 3 х 2,55 м, с бронзов релеф и два метални кръста „За храброст“, с надпис „На загиналите за родината – вечна слава“. От двете страни на саркофага има фигури на плачещи жени в добруджанска, тракийска, македонска и поморавска носия и плачеща върба. По време на англо-американските бомбардировки над София паметникът е повреден. След 9 септември 1944 г. той е демонтиран като гранитът от саркофага се използва за направата на мавзолея на Георги Димитров.
Лъвът от композицията претърпява истинско пътешествие. Той е свален от постамента и е преместен първо в Панчарево, след това на моста на река Искър край Горубляне, а след това „кацва“ на моста за Пловдив, на входа на бившата царска резиденция „Врана“. По време на строежа на магистрала „Тракия“ изчезва оттам и в продължение на близо двайсет години е в неизвестност. Чак през 1975 г. многострадалецът лъв е открит край къмпинг „Врана“ и е прибран в двора на Военноисторическия музей.
Четвърт век след като идват на власт, комунистите решават да направят свой прочит на Паметника на незнайния воин, за да бъде той в унисон с тяхната идеология. В продължение на близо десет години се предлагат различни проекти, нито един от които обаче не е одобрен от управляващите. През 1980 г. най-после проектът на архитект Никола Николов и скулптора проф. Г. Димитров получава височайшето благоволение. Паметникът е построен набързо и е открит на 22 септември 1981 г. като част от всенародното честване на 1300-годишнината от създаването на българската държава. В новия си вид мемориалът представлява отново саркофаг, в който са поставени петнайсет гилзи с пръст от всички краища на българската земя и тленни останки на незнайни воини. Зад саркофага се намира вечният огън, който е запален с пламък, донесен от връх Шипка. Жертвеникът с огъня е поставен върху мечове. Старият лъв отново е включен в композицията, но не върху саркофага, а встрани – върху тревата, на нисък постамент.
През 2014 г. група жители на столицата отправят предложение лъвът да бъде върнат на старото му място. От Столичната община обясняват, че също подкрепят идеята, но промяната трябвало да бъде инициирана от Министерството на отбраната. А в официалното си становище въпросното министерство обяснява, че при тях подобен проект не е постъпвал. Така предложението все още не е реализирано."
В книгата "Българските паметници", която е на пазара с логото на издателство "Милениум", ще прочете най-интересното за повече от 300 монумента у нас и по света и за героите, на които са посветени. Можете да поръчате луксозния илюстрован том на тел.: 02/879 40 06, на email: [email protected] или през сайта www.milleniumbg.eu. При заявка през сайта ползвате 10% отстъпка от цената.
