Последвайте ни в Google News Showcase
През страстната седмица откъм Кремъл заваляха признания от най-високо място, които можеха да бъдат признати за изповед, ако не бяха проява на обикновен цинизъм като резултат от „главозамайването от успехите”.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
В рамките на няколко дни Путин си призна за две от най-големите лъжи, изричани напоследък лично от него, както и от пропагандата му- лъжи, за които многократно съм споменавал в предишни свои статии. Едно е обаче да ги посоча аз, грешният, друго е самият Пилат Путински да си измие ръцете след като на 4 март разпна истината пред целия свят с лъжата за онези необозначените ( войски, кораби и друга бойна техника), които превзеха Крим като диверсанти. С немигащ поглед в камерите той ги определи тогава като сили на „местната самоотбрана”.
Защо Путин си призна също лъжата за уж изтеглените руски войски от границата с Украйна, както официално заяви Кремъл след срещата на външните министри на Русия и САЩ Лавров и Кери на 30 март в Париж, е ясно- ясно е като сателитната снимка на американския спътник, която изобличи тази лъжа.
Признанието за агресията ( защото какво друго, освен агресия означава да пратиш диверсанти на чужда земя, която после си присвояваш!) срещу суверенната територия на Украйна в Крим, заслужава повече внимание. Защо му трябваше на Путин да го прави? И защо също така неговият говорител Песков е упълномощен сега да наблегне на факта ( в който също никой не се е съмнявал), че лично Путин е наредил анексирането на Крим?
Ще повторя намека си от началото на този текст: в Москва и в главата на Путин цари „опиянение от успехите”, но ефектът от това не е свързан само с демонстрация на сила и безнаказаност ( за лъжите), породени от адреналина на високия рейтинг.
Идва времето на махмурлука.
„Опиянението от успехите” е заглавието на прословута статия на Сталин от 2 март 1930 г. във в. „Правда”, в която той не споменава конкретно Украйна, но говори за „някои грешки” в колективизацията. В резултат на тези „грешки” украинските историци и до днес не могат да преброят с точност милионите хора, загинали от изкуствено предизвикания от Сталин „глад в Поволжието” ( така го нарича тогавашната съветска пропаганда- нещо като природно бедствие в един определен географски район). Спорът им се свежда не до естеството или методите на масовото изтребление при гигантската наказателна акция срещу непокорните селяни ( и граждани покрай тях), а по отношение на „бройката”. Мащабът на трагедията е толкова необятен, че не може да се каже със сигурност дали измрелите от конфискациите и разнообразните насилия на изпратените за целта въоръжени банди болшевики са били 7 или 9 милиона. „Нещо такова”…”приблизително такова”…Приблизително една днешна България народ- плюс, минус милион.
Сталин се поскарва за „левичарското залитане” в колективизацията, но същевременно дава строги бащински съвети към съгрешилите другари да не правят повече така, а да дават път на колективизацията чрез коопериране. И не пролива нито една сълза за милионите жертви на неговата антинародна война. Дори не ги споменава във въпросната статия.
Както Сталин тогава така и Путин днес е на върха на своята еднолична власт. От тази позиция решава за безопасно и вероятно за „целесъобразно” да признае „някои грешки”, чието отричане го правят за (горчив) смях. Вярно, само за петилетка и половина той постигна небивали успехи срещу враговете на Русия в Грузия и Украйна, разширявайки своята една шеста от планетата с Абхазия, Южна Осетия и Крим. И на вратата чукат други осиротели след кончината на Съветския съюз роднини от Приднестровието, т.н. Донецка република и кой знае още в коя периферия. Сирачетата (въоръжени до зъби от Русия в Приднестровието например, което си е един голям военен лагер) също искат да се приютят под крилото на „бащата на народите”. Защото, както казва руската поговорка, „глупавият пример е заразителен”.
Дали пък Путин не иска да опровергае неопровержимия факт, че стотици милиони хора по света, включително около половината руснаци ( според официални данни на руската статистика), мечтаят да живеят на Запад при първа възможност, но никой, освен Депардьо и Сноудън, не се стреми към Русия? Поради което той сега показва, че и Русия може да привлича хора, направо заедно със земите им?
В крайна сметка Путин само обогатява дългата руско-съветска традиция земята да си върви заедно с крепостните или цели народи да се депортират от една точка на империята в друга, когато властелинът в Кремъл прецени за нужно.
Пилат Путински царства на върха на империята си, но нещо гледа навъсено и се чуди: както е запретнал ръкави, да продължава ли в същия дух или вече да си мие ръцете?
И до днес в Русия изразът от заглавието на сталинската статия „опиянение от успехите” се използва като евфемизъм за „пирова победа”- още една такава, и Руската федерация ще я последва съдбата на всепобеждаващия СССР, чието „възкресение из мертвых” Путин проповядва от кремълския амвон като върховен жрец на евроазиатщината.
От ivo.bg.
