Последвайте ни в Google News Showcase
Дългът от 16 милиарда лева и санирането на панелните жилища се превърнаха в основни теми на БСП и „Атака” през последните дни. Естествено, че опозицията е опозиция, защото е призвана да критикува действията на управляващите и да бъде техен коректив. В парламента често се лъже и още по-често бомбастични изявления се оказват сапунени мехури, които се пукат и няколко месеца по-късно никой не си спомня за тях.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Така ще се случи най-вероятно и с прословутия дълг, който икономическият министър на Жан Виденов Румен Гечев представи като драмата на века. Между другото, помня Гечев от юношеските си години. Тогава през месец-два в качеството си на вицепремиер и министър обясняваше как всичко ще е наред до няколко месеца. Така изкара две години, докато в един момент държавата не осъмна фалирала, неспособна да плаща задълженията си, а огромната част от хората се оказаха с месечни доходи от по 5-6 долара. Днес Гечев обяснява тези си „постижения” с дълбока конспирация срещу тогавашното правителство. Въпросът е защо тази конспирация се случи само докато той управляваше икономиката? Искам да кажа, че БСП прави огромна политическа грешка, като изправя в първите си редици човек, който е интересен преди всичко с миналото си, отколкото с бъдещето. И днес Гечев лъже системно, а твърденията му по отношение на заема могат да бъдат сравнени само с твърденията на Волен Сидеров, който заяви, че това бил военен заем за въоръжаване срещу Русия.
Очевидно е, че заемът е технически въпрос и това се обяснява с две изречения. Има 12 млрд. лева стар дълг, който ще бъде погасен с нов. Освен това се дава възможност за изтегляне на още 4 млрд. лева за погасяване на евентуален бюджетен дефицит в следващите три години. Това дори не означава, че тези пари ще бъдат изтеглени, но могат да влязат в употреба, ако бъдат необходими.
От 2009 г. България харчи малко повече, отколкото произвежда и цената на това е взимането на нови заеми. Един от проблемите на бившия финансов министър Симеон Дянков беше, че искаше да харчим толкова, колкото произвеждаме. Наричам това проблем, защото имаше години, в които подобна политика беше в състояние да задуши бизнеса, който се задъхваше под натиска на световната финансова криза. Тогава БСП с известно основание питаше правителството, защо не дава въздух на икономиката. Сега, когато правителството решава да даде въздух на икономиката, БСП се оказва на крайно неолиберални позиции и държи дефицитът да бъде преодолян още през 2015 г. Социалистите обаче забравят да кажат, че това може да се случи само и единствено през жестоко орязване на държавните разходи, включително на тези за социална политика и инвестиции. В този смисъл е добре Гечев да излезе с предложение за рязане на разходите, за да видим, от кой сектор предлага да бъдат взети парите за покриване на стария дълг и за дефицитите в следващите 3 години. Повтарям, че става въпрос за 16 лрд. лева. Толкова са общо разходите за МВР, здравеопазване, социална политика, отбрана, образование, регионално развитие и още няколко секторни политики. От къде да бъдат взети 16 милиарда? От пенсиите? От парите за здраве? От парите за образование? От парите за инфраструктурни инвестиции? И кому е необходимо да взимаме тези пари, при положение, че имаме един от най-ниските дългове в Европа? Тези въпроси са и към коалиционните партньори в сегашното управление АБВ и Патриотичния фронт, които заеха опозиционни позиции, преди да са разбрали за какво става въпрос. В тази връзка като сериозен проблем на настоящото управление може да се очертае стилът първо да се говори в медиите, а след това да се говори с различните партньори. Превръщането на един технически въпрос в основен политически проблем със сигурност ще нанесе щети и на тях, като отделни политически сили и на управлението като цяло.
Истината е, че тези 16 милиарда трябва да бъдат взети от някъде и идеите за това не са чак толкова много. Да ги вземем от парите за саниране на панелките, биха казали Мая Манолова от БСП и Маргарита Ташева от „Атака”, които са двете основни боркини срещу желанието на държавата да санира 1000 000 жилища. Само че засега за тази дейност са предвидени само 1 милиард лева, които изобщо не са достатъчни за покриването на външния дълг.
Струва си обаче да се обърне внимание на атаката срещу санирането на панелните жилища. Тя, както казах по-горе, идва най-вече от БСП и „Атака”. Това са двете партии, които най-яростно защитават проекта за построяване на руска атомна централа в Белене. По тяхната логика излиза, че е по-добре да се дадат 10 милиарда лева на 3-4 фирми, за да построят атомна централа, отколкото да се отпуснат 3-4 милиарда лева, за да се намалят сметките за ток с 40 процента на 1 милион домакинства. За разлика от строежа на атомната централа, която ще има неясен ефект върху доходите на редовите граждани, санирането със сигурност ще даде работа на стотици малки и средни строителни фирми, което ще намали безработица и ще раздвижи осезаемо икономиката. Това, че сметките за отопление ще паднат с 40 процента, означава реално по-високи доходи. Защото вместо за ток и парно, тези пари ще бъдат похарчени за други неща. Ама се правело преди избори. А кога да се направи? Догодина, когато има президентски избори? Или да вземем да отменим изборите, докато тече санирането?
Далеч по-ефективна би била опозиционната критика, ако Мая Манолова беше изчакала да започне процеса на саниране и да следи за отклонения и евентуални злоупотреби. Така и БСП щеше да извлече дивидент от критиките си, и самият процес на саниране щеше да бъде зорко контролиран от опозицията. Само, че БСП си изгърмя патроните за подобна роля, като обяви, че цялата идея е лоша. И това при положение, че подобен процес е осъществен успешно в почти всички бивши комунистически държави. Не знам как се чувстват избирателите на социалистите, които живеят в панелни жилища и как си обясняват желанието на партията им да предотврати намаляването на сметката им за ток, докато защитава строителството на АЕЦ „Белене”, което е в интерес само и единствено на едрия бизнес. Тази позиция е проблематична най-вече за БСП. Желанието на червените да заемат нишата на „Атака“ е огромен риск, защото тази ниша е доста малка и заемането й води до непрестанна борба за прескачане на 4 процентовата бариера.
