Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентарната комисия по култура и медии отново отказа да вземе отношение и да се занимае сериозно със случващото се в Българското национално радио.
В дневния ред на днешното заседание темата не бе включена, но журналисти от БНР останаха търпеливо до края на заседанието, надявайки се на отношение и възможност да изкажат становище и да чуят мнението на депутатите в последната точка "Разни", която по традиция е посветена на въпроси извън предварително обявения дневен ред.
В края на заседанието обаче, председателят на комисията Полина Карастоянова единствено обяви, че въпросът се следи ежедневно от Съвета за електронни медии, а проблемът е "на полето на трудово-правните отношения" и на ниво разговори между ръководство и синдикати в радиото. Карастоянова изрази готовност "в момента, в който настъпи промяна", комисията да вземе отношение, след което закри заседанието. На 13 май недоволните служители на БНР стартираха подписка с искане за оставката на генералния директор Радослав Янкулов.
Служители на националното радио са недоволни от начина, по който Янкулов се справя със задълженията си и изпълнява концепцията, с която беше избран за генерален директор. Мотив за искане на оставката беше и липсата на прозрачна информация за финансовото състояние на медията. Протестиращите радиожурналисти почти месец търсят отговор на въпроса как се управлява обществената медия и как се изразходва нейната субсидия. Според тях настоящото ръководство страда от липса на управленски капацитет и затова искат оставките им.
Конфликтът в БНР зрее отдавна, но ескалира след като медията трябваше да изпълни постановление на Министерски съвет за 10% съкращения на разходите за персонал. Вместо реформа и диференциран подход обаче, ръководството прехвърли на журналистите финансовата тежест от наложените съкращения. Според председателя на СЕМ Георги Лозанов за предсрочно прекратяване на мандата на Янкулов трябва да има законови основания, което в момента не е факт. Според Лозанов евентуална причина за прекратяване на мандата би могла да бъде "нарушеното право на аудиторията да бъде информирана", тоест БНР да спре да излъчва новини и предавания.
"Стори ми се абсурдно това, че председателят на комисията Полина Карастоянова твърди, че в момента проблемът в БНР е трудово правен и комисията ще се намеси, едва ли не, ако има стачна готовност или спрем програмата. Тя е вторият представител на държавна институция, който ни тласка към спиране на програма и радикални действия. Започвам да се притеснявам дали някой не ни води към сценарий, който не знам как ще приключи", коментира след заседанието на комисията един от водещите журналисти в БНР Силвия Великова.
Тя обясни, че Карастоянова още преди две седмици е получила позицията на протестиращите служители и много добре знае за какво става дума. "Ако едно некомпетентно и непрозрачно ръководство на институцията и се струва трудово-правен спор, може би аз имам проблем с дефинициите. Да се надяваме, че самостоятелно ще видят проблема, а няма да търсят екстремно събитие, за да се намесят", добави Силвия Великова.
Нямаме намерение да спираме излъчването на радиото - ние пишем за протест, а не за стачка, подчерта тя и съжали, че Карастоянова не е никак диалогична. На въпрос какъв изход от кризата в БНР вижда, журналистът от БНР Ангелина Пискова отговори, че разрешаване не може да има само по волята на протестиращите служители. "Като обществено радио, имаме нужда от съдействие на институциите - парламентът и надзорния орган. На този етап не срещаме разбираме. Имам чувството, че удряме в стена", каза тя.
Според Силвия Великова, ако проблемът в радиото бъде разпознат най-после като реален, това би го превърнало и в проблем на СЕМ, който е избрал този генерален директор. Ако пък има проблем в СЕМ, това означава и проблем в парламентарната комисия по култура и медии, добави тя и призова колегите журналисти да се замислят колко време в СЕМ има човек с изтекъл мандат, който трябва да бъде сменен именно от парламента.
