ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България е удивителна страна. Само тук може да видим куриози като хора, осъждани за престъпления и с висящи дела, да бъдат кандидати за политици. И което е по-важно – да бъдат избирани. Случаят с кандидата на ДПС Пиже, рецидивист със 7 присъди, пребил екип на Нова телевизия, е само един от многото. Има и други. Юсни Ибрям е кандидат на Реформаторите. Той е осъждан за купуване на гласове. Кандидат на БСП от Шумен пък е осъждан за подбудителство към лъжесвидетелстване. Кандидат на Патриотичния фронт е уличен в далавери около фиктивен ремонт на училище. Кметът на Балчик, който се прослави със закупената с общински пари лимузина за 150 000 лева, днес е подкрепен от БСП. Докато си купува скъпата лимузина, този кмет закрива здравния общински център поради липса на средства. Кметът на Белово продава почти цялата общинска земя на подставени лица, т.е. на себе си.
Това е само малка част от политическите абсурди в България. Ситуацията в парламента е не по-розова. Често депутати и общинари действат като организирани престъпни групи, ограбвайки и приватизирайки държавната и общинската собственост. Според политиците колективните органи не трябвало да носят наказателна отговорност. Истината обаче е точно обратната. Ако парламентът, правителството, общинският съвет приемат едно престъпно решение, те трябва да носят завишена наказателна отговорност като организирана престъпна група. По времето на Станишев например бяха направени заменки на обща стойност между 6 и 8 млрд. лева. Земя на първа линия до морето беше оценявана на 17 стотинки квадрата, след което беше препродавана за 300 евро. Все още никой не е подведен под отговорност.
Правителството ще облага градинките с домати и пипер на нашите баби, но освобождава от данък латифундисти с по 1 млн. декара. Финансовото министерство ни сюрпризира преди дни с предложение нивичките и зеленчуковите градинки, намиращи се в границата на населените места, да бъдат облагани с данък. Тази престъпна идея се лансира в публичното пространство отдавна, но за пръв път държавна институция се ангажира директно в нейна подкрепа. Защо ли финансовият министър иска да обложи нашите баби, които приготвят зимнина, а не обложи латифундистите, които притежават над 1 милион декара и които получават стотици милиони евросубсидии? Латифундисти, които са превърнали българските селяни в наемни работници, на които подхвърлят по 200-300 лева на месец? Защо правителството не повиши данък печалба на големите фирми, който в България е 10%, докато в Германия е над 30%? Въпросът не е риторичен и все по-силно ще кънти в публичното пространство.
Столичната община планира да открадне около хиляда лева от всяко семейство. Скандално е намерението на друг властови център. Столичната община е замислила да прибере от столичани между 600 и 900 млн. лв. чрез продажба на земята под блоковете. Земята под блоковете в големите жилищни квартали, построени преди 1990 г., е собственост на общините. В София например около 80% от гражданите са в тази абсурдна ситуация. Подобна е ситуацията във Варна, Пловдив, Русе, Бургас. Преди около 8 години предложих закон, чрез който земята под и около блоковете да се прехвърли безвъзмездно на гражданите. Това щеше да реши редица проблеми като криминалното застрояване в междублоковите пространства или като безумни реституционни претенции от страна на недобросъвестни лица. Преди години например в Плевен нашумя скандален случай на реституирана от корумпиран съдия нива под жилищен блок.
Съветът по законодателство на 40-ото Народно събрание, включващ повече от 20 водещи в България юристи, по мое настояване, тогава се произнесе писмено и категорично в полза на проектозакона. Вместо да решат проблема, българските депутати и общинари предпочетоха да го заметат под килима. Обяснението намираме в позицията на главния архитект на София Петър Диков от 2009 г.: „Идеята общината да задължи притежателите на апартаменти да закупят правото на собственост върху земята, над която се издигат жилищните блокове, е на дневен ред в столичното кметство”. И още:„Има такава идея и за нея се говори още от времето на Янчулев“, признава главният архитект на Столичната община Петър Диков. Той уточнява, че „механизмите, които ще направят реализирането й възможно, предстои да се отработят“. Вариантите според Диков са два – или собствениците ще купуват правото на собственост от общината, или прилежащата към блоковете земя ще им се дава безвъзмездно.
Едва ли е трудно да отгатнем кой вариант са избрали българските политици, след като 8 години мотаят предложението ми за безвъзмездно прехвърляне на тази земя на гражданите. Тук възникват няколко конкретни въпроса – възнамерява ли Столичната община да продава след изборите земята под блоковете, на каква цена и колко пари ще бъдат присвоени по този начин от софиянци. Да допуснем, че в София има 600 000 жилища в тази абсурдна ситуация. Ако Общинският съвет реши да продаде, дори по занижени цени, земята под тези жилища, събирайки примерно по 1000-1500 лева от апартамент, то тогава ще се получи астрономическата сума между 600 и 900 милиона лева.Милиони, които вероятно ще бъдат насочени към близки до сърцето на властта фирми и лица. Все още е пресен случаят с построения от Столичната община басейн на 88-о СОУ, струващ 4 млн. лева и даден под наем на бивш министър за 990 лв. на месец. Пожелавам от сърце на съветниците от Столичния общински съвет, гласували това престъпно решение, да доживеят 400 години. Точно толкова ще трябват, за да може да се изплати от наема на бившия министър направената от общината инвестиция.
Има ли изход? Има няколко елементарни способа за решаване на проблема с корупцията сред политиците - проверка на тяхното имущество и финансово състояние, премахване на депутатския имунитет, отзоваване на депутати и общински съветници от техните избиратели и, разбира се, премахване на абсурдната колективна безотговорност. Могат ли обаче политически партии, които са присвоили досега над 500 милиона лева от партийни субсидии и са вкарали в листите си откровени престъпници, да се борят с корупцията? Отговорът е категоричен! НЕ! Време е ние, гражданите, да дадем своя отговор!
