Последвайте ни в Google News Showcase
На 11 февруари 1991г. в Европа е поставено началото на един от първите общоевропейски проекти, които имат за цел гражданите на Съюза да се чувстват еднакво защитени, в която и от страните-членки да се намират. Решено е навсякъде на територията на Европейския съюз да се въведе единен номер за спешния повиквания. Днес, 25 години по-късно, в България също се чества Европейският ден на телефон 112. Но макар да сме част от тази система още от 2008г., ние все още не сме я превърнали в непрекъснат, бърз и безплатен достъп на всички граждани до службите за спешно реагиране.
В България десетки хиляди души страдат от различни степени на слухови увреждания, които им пречат пълноценно да използват телефон. Да се поставим за миг на тяхно място. Да си представим, че рязко ни стягат гърдите, докато сме в къщи или че пред очите ни се извършва престъпление. Искаме да сигнализираме бърза помощ, пожарна или полицията. И не можем, защото не чуваме какво ни се казва от другата страна на слушалката и не успяваме ясно да обясним кои сме, къде сме, какъв е проблемът.
Трето по ред Народно събрание е сезирано от депутати от БСП по този проблем. Осма година не се намира техническо решение, което да даде възможност на хора със слухови и говорни увреждания да комуникират с Дирекция 112. Междувременно неодушевени предмети, като леките автомобили, бяха екипирани със специални устройства, които сигнализират в случай на инцидент.
Нека, отбелязвайки Европейския ден на номер 112, всеки, който има отношение към тази система да помисли как тя да бъде достъпна за всички. Необходимият законопроект е внесен още през месец декември 2015г. и е крайно време да бъде разгледан. Той съдържа един-едничък текст: Центровете 112 „осигуряват необходимите условия за достъп до Националната система за спешни повиквания на граждани със слухови или говорни увреждания“. Толкова ли е сложно?
