Методи Андреев: Законът за защита на класифицираната информация не е лустрационен
Последвайте ни в Google News Showcase
Смисълът на Закона за защита на класифицираната информация е да се продължи принципната политика, която се води по отношение на това да се знае кой кой е в специалните служби, във всички служби и държавни институции, за които се изисква достъп до класифицирана информация. Това заяви Методи Андреев, който е вносител на законопроекта.
В Закона за МВР в чл.3 ал.1. беше създадена нова точка 9, която препоръчва на службите в МВР да сътрудничат на комисията по досиетата. В МВР се намират почти всички служби, които се вписват в сектора "Служби за обществен ред". В същото време служби като НРС, "Военна информация", които се вписват в сектор "Служби за сигурност", там няма все още закон, в който да е включено това нещо, коментира Андреев.
Той смята, че законът не е лустрационен, а преди всичко има за задача да създаде информираност по отношение на избора. "Когато един човек реши да отиде в една служба, да заеме даден пост и за него се изисква да бъде проверяван по Закона за защита на класифицираната информация, за него трябва да се знае всичко, включително дали той е бил със службите за сигурност на Народна Република България", каза депутатът. Той поясни, че предлаганият закон няма да важи за лица, които са се родили след 16 юли 1973 година.
"Хора, които са се родили преди тази дата и е възможно да са били съпричастни към службите на Народна Република България. Не е тайна, че на много места в различни български държавни институции, било то МС, агенции, има едно лице, което се нарича служител по сигурността на информацията. Това е лице, което се назначава от ДКСИ, проверява служителите. Не е тайна, че огромен процент от тези хора, са бивши служители на ДС", посочи Андреев.
Законопроектът тласка хората, които назначават български граждани, които ще имат достъп до класифицирана информация, да назначават млади хора, убеден в Андреев.
