Мика Зайкова: Съдбата на българите с навършени години, но с непълен стаж за пенсия е социална бомба
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Съдбата на българите с навършени години, но с непълен стаж за пенсия е социална бомба. Това заяви икономистът Мика Зайкова.
Ето и цялото и изказване по темата:
"Проблемът на хората, които имат навършени години за пенсия, но нямат необходимия трудов стаж ще продължава да ни трови в годините напред, защото стажът ще се увеличава с по 2 месеца всяка следваща година, за да стигне 40 г. за мъжете и 37 г. за жените. Това е социална бомба - без преувеличение, и заплашва хиляди българи с нова вълна от изтощителна бедност в края на живота им, когато всеки положил достоен труд човек иска да се радва на спокойни старини.
Една от причините за този стряскащ социален феномен е, разбира се, безработицата. Тя наистина в момента е около 10%, с тенденция да намалява. Но не всички могат да си намерят работа днес. Начинът, по който се мери безработицата е особен. Защото проблемът не е точно в нея самата, а в нейния структурен характер. Звучи абсурдно, но за много професии няма работа, а за други има, но пък не достигат хора с необходимата квалификация.
Ако погледнем статистиката за 2014 г. и за 2015 г., ще установим, че в България годишно фалират между 2500 и 3000 фирми. Този процес няма да се подобри по простата причина, че това, което се случва в геополитически и във вътрешноикономически план в света, в Европа и у нас води до усложняване на ситуацията на трудовия пазар. И на мен ми галят ухото светлите прогнози, които премиерът и вицепремиерът дадоха тези дни за ръста на БВП, който би трябвало да предполага, че ще расте реалния сектор и че ще се увеличават работните места. Но това никак не е сигурно.
Според последните прогнози на най-голямата немска финансова институция - "Дойче банк", перспективите не са толкова светли. В тях растежът на европейските икономики, на техния БВП е почти незабележим - 0.5% за 2016 г. Това е много тревожно, защото България е страна с отворена икономика. Да не забравяме, че 75% от нашия износ е за ЕС. Освен това имаме специфична особеност - тъй като нашата съдебна система не работи ефективно, в страната ни идват псевдобизнесмени, които с некоректните си практики буквално завличат и предприятията, и работниците - изнасят по легални и нелегални пътища парите си, не плащат на хората за положения от тях труд.
Пострадалите работници и служители дори не могат да отидат на борсата, защото не са прекъснати трудовите им договори. Всички тези фактори драматично се отразяват на хората, които по тези и други причини работят, но не трупат трудов стаж. На този фон с приетото законодателство годините и стажът за пенсия растат и у някои се оформя тревожното усещане, че няма да стигнат до времето за получаване на пенсия и „ще работят до гроб”. Накъсването на трудовия стаж, липсата на квалификация, честият фалит на фирми, липсата на поминък в малките селища, некоректните работодатели, които не внасят осигуровки на работниците си са част от омагьосания кръг, в който попадат хиляди българи. Изключително измамно успокоение внасят и програмите за временна заетост, прилагани у нас.
Изследванията на ЕК относно ефективността им показват нещо много неприятно - над 60% от хората, които участват в тях при приключване на програмите отново стават безработни. Няма устойчив ефект от тях! И пак се връщаме на темата за реалния сектор. За да има достатъчно на брой работни места, за да може хората да натрупват стаж е необходима реална икономика. Но тя се задвижва с инвестиции, а, както знаем, у нас те са на кота нула. Слушам напоследък анализи, основно на политици, които ми звучат не като прогнози, а като новогодишни пожелания. Пътят на България напред изобщо не е постлан с рози, да не се заблуждаваме. Много ще се радвам, обаче, ако аз не съм права, а премиерът се окаже прав и стигнем този оптимистичен ръст от 4.5%. И, дай Боже, да е следствие от реалния сектор, защото новопостроените магистрали, чешмички и градинки не предполагат ръст или поне - не веднага. Европейските средства също трябва да се харчат ефективно, защото засега те са ни единственият инвестиционен ресурс. Но те постепенно ще намаляват, защото ЕС ще трябва да харчи много пари, за да решава изключително сложния миграционен проблем. Оставането на хората с навършени години за пенсия, но без стаж, без пенсия може да произведе невероятен социален взрив.
Във времето между изпълнените години за пенсия и първите пари, които те ще получат след навършването на 65 г., и ако не работят, те ще се окажат във финансов вакуум, който ще бъде кошмарен за тях. На риск е изложено тяхното оцеляване. А колко души у нас са с такъв проблем можем да съдим по официалните данни, според които такива българи са били през 2014 г. около 20% от тези, които е трябвало да се пенсионират. С усещане на безнадеждност не е само този проблем - пенсиите у нас по принцип са много ниски. Средната пенсия от трета категория за първото полугодие на миналата година е 317 лв., а средната пенсия въобще в България е 335 лв., което е смешна сума.
Да не говорим, че пенсионерите у нас са енергийно бедни и държавата трябва да ги подпомага. За съжаление, пенсионните системи в ЕС са в патримониума на националното законодателство. И тъй като разликата в заплащането и в стандарта на живот между отделните страни е огромна, разделението в самата Европа е очевидно, не може да се напише единна пенсионна директива. Но има норми, които слагат долен праг и ние естествено сме в този сегмент на средства за възрастните хора. Прагът на бедност в България през 2016 г. е 300 лв., но не забравяйте, че 70% от пенсионерите ни получават пенсии под 200 лв., което е ужасно и за бюджета, и за самите хора.
Тези факти от реалния живот означават само едно - разделението в обществото се задълбочава. Ако в момента заемаме в ЕС първите места по бедност, смъртност и демографски срив, то при тези обстоятелства тенденцията няма да се промени, ако в страната не се създават нови и добре платени работни места, ако доходите на домакинствата не се повишат драстично.
