Млада жена разгроми скандалния министър Христо Иванов в кърваво писмо до премиера Борисов! Вижте потресаващата й история!
Последвайте ни в Google News Showcase
Млада българка, която търси реализация като нотариус в България разбива на прах скандалната съдебна реформа предложена от превърналия се в посмешище правосъден министър Христо Иванов.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Нашата сънародничка е напълно отчаяна от липсата на прозрачни правила при конкурса за нотариуси.
Христина Иванова твърди, че вярва единствено на премиера Борисов, който може да разбие статуквото и да гарантира прозрачни правила.
Ето и писмото на г-жа Иванова, което публикуваме без редакторска намеса:
Уважаеми г-н Борисов,
обръщам се основно към Вас, в качеството Ви на министър-председател и председател на най-голямата политическа партия, публично с една единствена цел - да ми помогнете да защитя достойнството си. Многократно сте заявявали, че отговорността, която носите като премиер е огромна, с което съм напълно съгласна. Във Вашето правителство имате министър, който се е заел със съдебна реформа. Вие и като министър-председател и като председател на най-голямата партия, заедно с подкрепящите правителството партии, заставате зад министъра на правосъдието и реформата, предлагана от него. Затова адресирам това отворено писмо освен към Вас, така също и към всички партии, участващи по един или друг начин във втория Ви кабинет. Но понеже съдебната система и съдебната реформа имат отношение към всеки гражданин (без значение от политическата му ориентация), обръщам се и към всички опозиционни партии, още повече, че за да се случи съдебната реформа в този парламент, тяхната подкрепа е задължителна.
Специално се обръщам и към Президента на Републиката, г-н Росен Плевнелиев, който многократно апелира за реформи, включително и в съдебната система, да се запознае какво се случва в Министерството на правосъдието, което в момента е заело най-високото място в говоренето за съдебна реформа и в предлагането на конкретни промени.
Г-н Борисов, понеже Вие като премиер носите отговорност за Вашите министри, обръщам се лично към Вас с молба да се запознаете с начина на протичане на конкурса за нотариуси, организиран от министерството на правосъдието, министърът на което е най-активен в прокламирането на съдебната реформа. (Явно само на думи!)
Ето моята история:
Завършила съм Право в СУ „Св.Климент Охридски”. Започнах да си търся работа. След няколко интервюта попаднах в нотариална кантора. Смело мога да кажа, че имах шанса първата ми (и единствена до сега) работа да е в една от най-добрите, реномирани и доказани нотариални кантори в София. От тогава до сега са изминали повече от шест години. Изучавах тази професия от един от най-големите експерти в тази сфера. Всеки ден беше урок за мен. Започнах от азбучните правила на нотариалната професия и с времето вникнах в дълбочината и спецификата на нотариалната дейност. Обикнах работата си и й се отдадох напълно. Тогава разбрах, че наистина съм намерила своята професия.
От 6 години съм един от основните юристи в кантората. През ръцете ми са минали хиляди (буквално) нотариални производства, подготвяла съм едни от най-големите сделки, сключвани в България. С времето придобих наистина задълбочена експертиза. Разбира се, един юрист, винаги има какво още да научи от необятната материя на Правото и съм далеч от мисълта, че знам всичко.
През 2012г. се появиха първите индикации, че ще има нов конкурс за нотариуси. Бях убедена, че ще се явя на конкурса, за който, за да се класираш, законодателят е предвидил, че ти е необходима оценка добър 4, за която оценка считам, че имам необходимите знания и подготовка. Паралелно с практическата работа в кантората, през последните две години започнах да се готвя за конкурса с четене на теория, практика, решаване на казуси и т.н.
И така. Годината е 2014. Служебно правителство. Министър на правосъдието е Христо Иванов. Темата за конкурса за нотариуси периодично се коментираше, понеже 6-7 г. не беше обявяван. В крайна сметка министър Иванов го обяви есента миналата година, писмения изпит бе насрочен за 19.04.2015г.
Министър Иванов остана министър и във Вашия втори кабинет. От него идваха сериозни сигнали за промени... Сега, месеци по-късно, ако напишем в Google „министър Христо Иванов”, задължително ще попаднем на нещо подобно:
- „Публичните институции у нас твърде лесно попадат под влиянието на лобита, които подменят властовите процеси”;
- „Правосъдният министър заяви също така, че в съдебната система има „организирани корупционни групи”;
- „По думите му през годините е ставало така, че не най-добрите са заемали властовите позиции”;
- „Правят се задкулисни договорки”, подчерта Иванов. „Дали се случва между стабилни, или тематични лобита, няма значение. Няма последователност при вземането на решения, има затваряне на очи", заяви още министърът”;
- „Такава е била тенденцията. Имало е затваряне на очи за проблемите.”;
- „Стигнахме ли до мръсното бельо в съдебната система?” - попита правосъдният министър Христо Иванов в интервю за ВTV;
- „Очевидно онова, което наричам „мръсно бельо”, е факт и трябва да го разчистим”’
- „Как да сменим порочния модел?”;
- „Той добави, че всяка институция трябва да отговаря адекватно според компетентностите си, за да има ефект от реформата.”
Съдейки от изказванията на министър Иванов, бях изключително обнадеждена, че предстои един честен, прозрачен и обективен конкурс за нотариуси. Дори бях радостна, че ще има истинска битка между знаещи и подготвени колеги. Да, но уви!
Уважаеми г-н Борисов, по – долу ще разгледам в общи линии какво се случи до този момент с конкурса (приключил е писмения изпит, от вторник 26.05. започва устния). Моля Вие и безспорно компетентния Ви юридически екип да се запознаете с това как протича самата процедура на конкурса, как беше формулиран казусът на писмения изпит, въпросите към него и отговорите обявени от комисията за верни, както и оценяването на работите ни.
Ето и хронологията:
Целият конкурс е съпровождан от множество нарушения на процедурата.
- Още при подаването на документите много кандидати не бяха допуснати до изпита на основание, че не са представили нотариално заверено копие от личната си карта (аз самата също не съм, защото и Вие вероятно знаете, че документите за самоличност важат само в оригинал и рядко нотариус ще се съгласи да завери препис от такъв, но съм допусната, т.е има двоен стандарт).
- Друго основание, на което кандидати не бяха допуснати до участие е свидетелството за съдимост, в което изискваха да пише, че не си реабилитиран, а в същото време Службите по съдимост (които са към МП) отказваха да дописват този текст.
- Писменият изпит беше насрочен за 19 април – съгласно заповедта на министъра, ако кандидатите са много, мястото за провеждането му се променя от МП, което се обявява минимум 5 дни преди самия изпит със заповед, която да измени първата заповед за конкурса, в частта относно мястото и часа за провеждане на писмения изпит. Такава заповед нямаше. 3 дни преди изпита в сайта на МП просто пуснаха информация, за мястото и часа на провеждането му.
- На самия изпит имаше и още нарушения, въпреки даването на вид за организираност. Пример за това е начина на изтегляне на варианта на казус, който да решаваме. Съгласно чл.8 ал.3 от Наредба 36 за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси: „един от кандидатите определен на случаен принцип, изтегля един от вариантите на въпроси и го обявява на всички кандидати”. Ето как комисията разбира „случайния” принцип: Всеки кандидат си имаше номер. Председателят подкани някой от квесторите да каже произволен номер и кандидатът съвпадащ с него излезе и изтегли варианта на казуса. Не е ли това много удобен начин да се посочи кандидата, който избира казуса със съдействието на квестора?
- Съгласно чл. 12, ал.2 от ЗННД е предвидено конкурсът да се проведе от комисия в състав: „Председател-представител на Министерство на правосъдието, определен от министъра на правосъдието”, т.е представител от щата на министерството, а не представител на министъра, както е в случая- „представител” на МП е съдия от ВКС.
Да разгледаме обаче най – важното – казусът, който се падна на писмения изпит, въпросите към него, дадените от комисията отговори и оценяването на работите ни.
В казуса имаше безспорно неверни неща, т.е. условието е грешно.
Примери:
1)„През 1993г. наследниците на Иван Петров сключили договор за доброволна делба ...... От Службата по вписванията отказали да впишат договора за доброволна делба, тъй като в него се съдържала уговорка за издръжка и гледане.”
Въпросът, отнасящ се към споменатото по – горе гласеше следното: „Основателен ли е отказът за вписване на договора за доброволна делба на съдията по вписванията и може ли този отказ да бъде обжалван от нотариуса?”. Отговорът посочен от комисията за верен е: „Отказът на съдията по вписванията е неоснователен – формата е законосъобразна (т.2 от ТР 3/2013 на ОСГК), а съдията по вписванията няма право да проверява съдържанието на договора за доброволна делба – т.6 от ТР 7/2012 на ОСГТК. Нотариусът е легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията – т.9 от ТР 7/ 2012 г. ОСГТК.”
Въпросът на комисията очевидно не е чисто теоретичен, а е отнесен към казуса, което се подразбира и от дадения от тях за верен отговор, в който се говори именно за доброволната делба, която присъства и в условието. Всеки правоприлагащ юрист знае, че Служба по вписванията има от 2004г., а съдии по вписванията от 1998г., откакто има частен нотариат. Как тогава Служба по вписванията е отказала вписване през 1993 г. и кой съдия по вписванията е написал отказ през същата година? И как се отнасят Тълкувателни решения от 2012г. и 2013г. към събития случили се 20 години преди това, когато не са съществували нито Служба по вписванията, нито съдии по вписванията.
2) В казуса имаше и въпрос от наследственото право, по който макар и да има Постановление на Пленума №4 от 1964г. практиката е противоречива, което е недопустимо за такъв изпит.
3) Шести въпрос беше: „Какво трябва да изисква нотариусът, за да може да изпълни задължението си да провери спазени ли са особените изисквания на законите?”
Така зададен въпросът не предполага разглеждането на конкретно нотариално производство, а по – скоро звучи като общ теоретичен въпрос, което обаче също е недопустимо, защото за всяко отделно нотариално производство нотариусът трябва да изисква различни документи и да следи за различни неща, за да спази особените изисквания на законите. В казуса има споменати общо четири производства – продажба, доброволна делба, обстоятелствена проверка и брачен договор. На така поставеният въпрос комисията е разгледала като верен отговор обстоятелствената проверка и доброволната делба.
Как обаче ние кандидатите трябваше да стигнем до този отговор и да разгледаме точно тези две производства не е ясно? Тук възниква и още един проблем – как за доброволната делба, извършена през 1993г. нотариусът според комисията следва да изиска декларации по чл. 25, ал. 8 от ЗННД (в сила от 1997г.) и по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (в сила от 2005г.), като тези закони не са съществували тогава? Според тях нотариусът следва да изиска и удостоверение за актуално състояние за ЕТ от Търговския регистър, който също е създаден десетилетие след това. Нотариусът следва да изиска според комисията и документ за платена нотариална такса – т.е. отнасят отговора към онзи период, в който нотариусът е бил държавен.
Стигаме до абсурдната ситуация – от една страна, според комисията се разглежда период от 1993г., когато нотариусът е бил държавен, от друга страна, същият този държавен нотариус изисква декларации по закони, които въобще не са съществували към онзи момент. На така зададения въпрос вероятно само кандидат с нечовешки способности би дал отговора на комисията, здравият разум (включително и моя) не предполага точно този отговор...Изключително впечатление прави, че има кандидати, които са оценявани с шестици от членове на комисията, т.е са написали точно този отговор!
Продължаваме с казуса – в края му имаше един абзац пълен с информация, относно преустройство на етаж, сключен брачен договор и т.н., за които в крайна сметка въпроси нямаше. Въпросите към казуса бяха общо 6, а до сега на предишните конкурси винаги са били минимум 10. Веднага след изпита кандидатите започнахме да коментираме, че на гърба на листа е имало още въпроси, просто защото съдържанието на казуса ги изискваше, които не ни бяха преснети (казуса го размножиха на 2 ксерокса пред нас в залата). Тези наши съмнения могат да се потвърдят и проверят и във форумите, които гръмнаха веднага след изпита и за грешното условие, и за липсващите въпроси и за некоректно зададените.
Странно и озадачаващо е защо комисията публикува казуса с 6-те въпроса и отговорите към тях 2 дни след изпита, а по регламент трябваше да го направи с пускането на протокола с резултатите и оценките ни, т.е. месец по – късно. Защо комисията нарушава собственият си регламент? Очевидно, за да пресече разговорите и съмненията в нас кандидатите и да ни убеди, че въпросите са били 6.
Колкото повече напредваме с анализа на казуса, толкова по – страшни стават нещата и стигаме до оценяването на работите ни.
Комисията се състои от 5 члена – двама съдии от ВКС, преподавател и двама нотариуси. По регламент всеки член на комисията самостоятелно проверява всяка работа и поставя оценка, като крайната оценка на кандидата е средноаритметична от сбора на петте оценки и за да преминеш на устен следва да имаш минимум 4. Много важно е да поясня, че комисията в пълен състав е приела верните отговори на въпросите и те би следвало да са критерия при оценяването и членовете на комисията да се водят по тях. При едно разлистване на списъка с резултатите обаче, ясно се вижда контраст между оценките на различните членове на комисията. Има много случаи, в които на една и съща работа са поставени оценки в диапазон от тройка до две шестици!!! Очевидно е, че двете шестици компенсират тройката и кандидата преминава на устен.
На други виждаме оценки от двойка до петици!!! Как е възможно една и съща работа да бъде оценена с разлика в оценките от три единици, при очевидно критерий, зададен от самата комисия? Посочените за верни от комисията отговори не са ли базисната основа, по която да се формира и оценяването? Разлика от три пункта в оценката е равна на може би 3-4 верни отговора! Как единия проверяващ ти пише двойка (т.е нямаш нищо вярно, нула), а другия те оценява с почти отлична оценка (петица, която предполага поне 4-5 верни отговора)???
Прави силно впечатление контрастното оценяване в съотношение – двамата съдии и преподавателя от една страна и от друга страна – нотариусите. Много са случаите, в които нотариусите пишат на дадена работа две тройки!!!, които не предполагат класиране, но съдиите и преподавателя поставят на същата работа петици и шестици!!! и по този начин кандидатът минава на устен.
В начина на оценяване аз лично не виждам никаква последователност, а по-скоро се набива на очи тенденциозното завишаване на оценки, за да се стигне до заветната четворка. На един от кандидатите дори много ясно личи как оценката му е поправена от 4 на 5, за да достигне общ резултат 4 и да мине на устния.
Няма правдоподобно обяснение, което да бъде дадено за това оценяване. Как може да бъде аргументирано то? Как изпитващите нотариуси не виждат нищо в работата на даден кандидат и му пишат тройки, а другите изпитващи го виждат като завършен нотариус и му пишат отлични оценки??? Не говорим за разлика от една единица, а за цели три!! Виждайки как комисията е оценявала и как членовете й са поставяли на една работа оценки от 2 до 5, и оценки от 3 до 6, то ние кандидатите как да вярваме, че сме оценени обективно? За какъв критерий въобще можем да говорим? По-скоро виждаме липсата му.
В списъка на класираните се набиват на очи имената на кандидати от Разград, Дулово, Попово, Велинград, Кула, Силистра, Търговище, Добрич, Чепеларе, Шумен, Първомай, Казанлък, Сливен, Бургас, Пловдив.... Профилът им е разнороден: помощник-нотариуси, адвокати, юрисконсулти в банки и други учреждения, прокурори, съдии. Възрастта и годините стаж също варират.
Уважавам знанията и експертизата на всички колеги от посочените градове, но същевременно не подценявам своите. Безспорно, в колкото по-голям град практикуваш и трупаш своята практика, с толкова по-сложни, сериозни и разнородни казуси има вероятност да се сблъскаш. А ако си натрупал целия си юридически стаж в безспорно уважавана столична нотариална кантора, това е гаранция, че си се сблъскал с наистина безбройни казуси, различни по своята същност и правна сложност. Именно такъв е моят случай. След повече от шест години работа в такава кантора и две години подготовка за изпита, се оказва, че шансовете на колеги, натрупали своя юридически стаж (някои с години по-малък от моя) в сфери нямащи нищо общо с нотариалната работа и в градове като Кула, Смолян, Кубрат, Шумен, Казанлък и т.н са много по-големи от моите.
Оставям на непредубедените сами да си отговорят къде е по-голяма вероятността, да намерят експерт в която и да е област: В София или в някой малък град , където конкуренцията е много по-ниска и не те притиска да се доказваш и квалифицираш ежедневно (тук не искам да обидя никого!).
Нотариусът е частно лице, на което държавата възлага публична власт. Публичната функция, дефинираща качеството му на длъжностно лице, следва от обстоятелството,че по силата на изричен закон държавата му е делегирала определени свои функции, които са изцяло в нейните прерогативи. Според сега действащата конституционна уредба-чл.8 от Конституцията, държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Нотариусът е част от съдебната система и упражнява конкретни правомощия, характерни за една от трите власти и по своята същност дейността му замества тази на държавата в специфична сфера (нотариална дейност). С други думи нотариусът, това е Държавата.
Г-н Министър-председател,
след конкурса за нотариуси, спечелилите кандидати, ще бъдат овластени от Държавата и тя ще им делегира свои функции. Изключително важен е подборът на тези лица, с оглед на това, че дейността им ще замества тази на държавата в една изключително специфична сфера.
Предвид всичко коментирано по-горе, от подаването на документи за участие в конкурса, през опорочената процедура, през некоректния казус и не предполагащи конкретен отговор въпроси, през некореспондиращите с въпросите отговори дадени от комисията за верни, до оценяването на кандидатите с оценки с разлика от три единици и очевидно изкуствено завишени, Вие смятате ли, че нещо изобщо с този конкурс е наред? Вие, както многократно сте казвали, носите най-голямата отговорност в държавата. И точно заради тази отговорност, Вие лично одобрявате ли всичко прочетено до тук, съгласен ли сте по този начин Държавата да овласти тези кандидати? Одобрявате ли как се работи в Министерството на правосъдието?
Г-н Борисов, от месеци се говори за съдебната реформа, подготвят се конституционни промени, създават се нови антикорупционни звена, от сутрин до вечер слушаме за всичко това, още повече много политици дори си я присвояват и си я слагат като брошка . Министърът на правосъдието във всяко свое изявление говори с много силни думи (цитатите по-горе) за това, че нещата в съдебната система меко казано не стоят добре. Как обаче се вписва в тази картина конкурсът за нотариуси, с опорочеността му на всяко ниво, който се организира и провежда от министерството на правосъдието, а министър Иванов носи лична отговорност за него? И ако мога да използвам начина на изказване на министъра питам: Има ли в случая затваряне на очи и култура на мълчанието? Има ли договорки? Най-добрите кандидати ли ще се издигнат?
Г-н Борисов,
Ние, голямата част от кандидатите бяхме използвани като параван, зад който се разигра цялата тази манипулация. Безсилни сме в тази ситуация и единственият човек, който може да се намеси и да осуети този нелицеприятен „спектакъл” сте Вие. С изключителния юридически екип, с който разполагате, поканете ме лично при Вас, в присъствието на този екип искам да отворим писмената ми работа, да анализираме заедно казуса, въпросите и отговорите на комисията и тези дадени от мен. Въпреки некоректно зададения казус и въпросите към него, аз знам какво съм писала и на дори така дадените отговори от комисията, следва да съм сред допуснатите за устен изпит. Готова съм дори да бъда изпитана публично с произволно избрани класирали се за устния изпит кандидати.
Г-н Борисов,
Незабавно трябва да бъде спрян този „конкурс” и то на тази фаза, преди да е минал устния изпит (който започва утре, вторник и приключва в петък), защото мине ли, всичко ще приключи много бързо и още по-бързо ще се забрави. Както при конкурсът за младши прокурори писмения изпит беше анулиран, а министъра на правосъдието сочеше с пръст Висшия съдебен съвет за порочния модел, по който се провеждат конкурсите, така незабавно да се спре конкурсът за нотариуси, който се провежда по още по - зловещ порочен модел. ВСС в крайна сметка реагира, а какво ще направи министърът на правосъдието???
Обръщам се и към всички съсловни юридически организации ( които понякога са много активни в коментарите и действията си по проблеми, касаещи съдебната система ), към всички медии (особено тези, които силно подкрепят съдебната реформа и дейността на министъра на правосъдието), към неправителствените организации, занимаващи се с правни инициативи да проявят интерес към случващото се, да дадат гласност на събитията, да настояват за прозрачност и откритост. За съжаление до сега виждаме така познатата ни „култура на мълчанието”.
Г-н Борисов,
Призовавам по Ваша инициатива незабавно да се сформира комисия, която обстойно да провери начина на провеждане на конкурса, от самото подаване на документи, през опорочената процедура, да извърши детайлен анализ на казуса, въпросите и отговорите към него, дадени от комисията, до оценяването и Вие лично да се запознаете със становището й и да прецените нормално ли е това да се случва в министерството, което уж е двигател на промените в съдебната система.
Правя поредно обръщение към Вас, г-н Премиер: Искам да живея в България, за което полагам неимоверни усилия. Завършила съм гимназия с отличен успех. Завършила съм най-реномирания юридически факултет в България - на Софийския университет. Работя повече от шест години в една от най-уважаваните нотариални кантори в България и съм се отдала напълно на тази професия. През тези години съм усвоявала същността, тънкостите и спецификата на професията от безспорен авторитет. А през последните две години, освен ежедневната ми работа в кантората, която така или иначе наслагва още знания и обогатява практическия ми опит, се подготвям чисто теоретично за конкурса и съм отдала цялата си енергия и съм ограничила до минимум личния си живот в името на това да се развия в професията, която съм избрала, която обичам и която мога да работя-тази на нотариуса.
И какво получавам аз насреща от държавата? Подигравка! Един фарс, един цирк с опитни артисти! И въпреки всички неясноти успях да се представя достойно, но по „обективните критерии” на комисията съм сред некласираните. Ето така, г-н Борисов, НЕ СЕ СТАВА НОТАРИУС в България!
Г-н Борисов,
От Вас зависи да докажете, че има държава в истинския смисъл на думата! Че е силна и на мястото си! Че ще се намеси незабавно и ще осуети тази грандиозна манипулация!! Разбирам, че Вие няма как да знаете в детайли какво и как се случва във всяко министерство, но ето сега имате възможност да се запознаете с конкретна несправедливост и съответно да реагирате с цялото влияние, което имате и с всички властови лостове, с които разполагате. От Вас зависи много млади хора като мен да останат в България и да се развиват тук, а не разочаровани по подобен на моя начин, просто да емигрират.От Вас зависи да дадете на мен и на всички колеги като мен, които са се готвили за обективно проведен конкурс, възможност да защитим достойнството си!
Г-н Борисов,
Вие имате дъщеря, представете си как тя с години се бори, преследва една цел, полага неимоверни усилия, за да я постигне, дава всичко от себе си, и в крайна сметка се сблъсква с хора, които се подиграват с труда и усилията, които е положила и й казват нагло: „Така не става!”. Как бихте погледнали страдащите й очи и какво бихте й казали? В съзнанието ми е една Ваша реплика от преди време, ще си позволя да я цитирам: „Разболяха ми детето”. Приемете, че сега аз съм „разболяното дете”, а отговорността за това е на държавата, в която живея. За съжаление.
П.С. Г-н Борисов, опитах се по всички възможни начини да се свържа с Вас, но един обикновен човек, трудно може да стигне до Премиера. Затова и Ви написах това отворено писмо. Мисля, че изложеното от мен е достатъчно сериозно и Вие като отговорен държавник ще вземете нужните мерки. Готова съм да се срещна с Вас, както Ви написах по-горе. Ако и Вие имате желание, дайте знак за това и ще се отзова.
Нека всеки, който желае да препечата или публикува това писмо, да го направи.
Христина Иванова
