Последвайте ни в Google News Showcase
Любовницата на Божидар Лукарски, лидер на СДС /прости Господи/, беше назначена от пародийния протестър Близнашки /по „неведоми“ причини служебен премиер на България/, за зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Някога Ришельо беше казал, че измяната е единствено въпрос на време. Парафразата би изглеждала така – излагацията на българските т.н. „десни“ и слугуващите им безсрамни протестъри - също.
Ще стигна и по-далеч – това назначение е не по-малко скандално от назначението на Делян Пеевски за директор на ДАНС. Да, като възможности за влияние и натиск, като оперативен обсег и силови параметри позицията шеф на ДАНС е несравнима. Но ако говорим за кастинга, за това кой, как и защо определя едни напълно неадекватни /като експертиза, образование и опитност/ човечета да заемат много сериозни позиции в публичната власт, то тогава двата гафа са напълно сравними. Дали Лукарски като бъдещ и възможен коалиционен партньор, заедно с Кунева са натиснали за това назначение, мисля, че само гламави люде могат да поставят под съмнение. По-важното е обаче, че това назначение като лакмус показва какво ни готвят. Готвят ни по много и все от същото. Онова, което ни се поднася вече близо четвърт век. Преди 10 ноември 1989 г. ни се поднасяше същата кадрова философия, само че беше класово обоснована. Нали помните – неграмотният правешки килър, с проблемно средно образование /за висше да не говорим, там отдавна се знае, че няма такова/ и неговата шайка дойдоха на дулата на съветските танкове и останаха близо половин век върху теметата на българите. Неграмотният шивач Станко Тодоров се издигна дори до министър-председател. Гришата, който със сушата и кишата беше едно от трите проклятия на отечеството – също. Четвърт век вече след падането на оня отвратителен режим песента продължава на нов глас – без Живков по живковски.
Имахме шеф на оръжейна комисия – кинезитерапевт. Имахме министър дори със средно образование, заради когото беше променен цял закон, за да може да стане министър с това образование! Имахме министър на културата, който не правеше разлика между Панчо Владигеров и Златю Бояджиев, а неин наследник пишеше „Збогом“ вместо правилното.
Трагедия с привкус на фарс – това е България вчера, днес. Както по всичко изглежда такава ще бъде и утре, след като чакарачки с известни креватни умения използват нечие легло като батут, откъдето отскачат на най-висши публични позиции. И хич не ми казвайте, че това са силни думи. Не, даже се изразявам твърде изискано. Омръзна ми от калинки, от наложници, от дъщерята на Н-ския пожарникар, който бил учил и работил с не знам кой си, от сина на Н-ския милиционер, който бил служил с не знам кой си, от гювендията на Н-ския политически мушморок, който по неведоми пътища е оглавил срамния остатък от някога величавия СДС, да се парашутират в съответното висше административно кресло. Отвратително е, че всичко това се прави от типове, които ни проглушиха ушите миналата и тази година да задават с кретенска упоритост /и нелечимост/ въпроса „кой“. Ха сега с техните камъни по техните глави – Близнашки, кой назначава гювендии във властта? Кой? Кой? Кой?
Няма да има отговор по същия начин, по който си мълчеше Орешарски. Защото те са от един „шинел“ – бекапейския. Там отговори не се дават. Там могат само да разпитват – правили са го във времената на „чичо Дачо“ и светлия комунистически идеал, после се пребоядисаха къде по-добре, къде по-зле и като ги погледнеш – преоблякъл се Илия /Георги, Пламен, Сергей, Бойко, Божидар, Меглена и т.н.,та до края на света/, погледнал се – пак в тия.
Единственото, което трябва днес да се прави, е да не се допусне печените политически мошеници от реаниматорския /деформаторския, реставраторския и т.н./ блок да се вкопчат в държавната трапеза. Тези са изпосталели като тахтаби – а си ги пуснал, а са те изяли с парцалите барабар. Познавам повечето от тях, в момента имам информация какво обсъждат и готвят от първа ръка /нали и аз съм си парче разузнавач/, имам всичко, което ми е нужно като информация, за да Ви кажа – случи ли се нова тройна коалиция между ГЕРБ, РъБъ и куките от т.н. „Патриотичен“ фронт – жална ни майка. Без значение какво се говори, ще кажа, че няма администрация, която да може да поеме партийните тахтаби, без да бъде увеличена в гигантски размери. Един пример само – при по-предишната тройна коалиция, през 2005-2009 г. въпреки всички заклинания, думи от света на великите духове и т.н., за да се удовлетворят исканията на всеки участник в коалицията, администрацията беше увеличена в пъти – някъде три, някъде – четири пъти.
В Министерството на държавната администрация малкият Мук направи такова раздуване, че там администрацията скочи три пъти. Няма как иначе, след като в политиката са валидни силовите закони, законите на постигането на коалиционен баланс. А той се постига чрез умиротворяване на пастта, с която са зейнали партийните чудовища, в която непрекъснато се хвърлят лакоми административни хапки.
Сега ще бъде същото и понеже изгледите за стабилитет на тази коалиция „орел, рак и щука“ са много по-малки от тези преди девет години, то сега апетитите на партийните функционери и техните любовници ще бъдат изострени до крайност. И като капак – гарнирани от голям устрем да постигнат за година това, което други са постигали за цял мандат.
Те това ще е политическият ключ, който ще изпълва с мотивация участниците в тази безсрамна коалиция. Помнете ми думата, познавам им кътните зъбки на тези негодници и виждам как това, което описвам вече започва да се случва – напук на неадекватните призиви на колеги коментатори, че подобна коалиция била за предпочитане пред нови избори. Това твърдение е нещо повече от престъпление, то е най-груба грешка. И като такава ще довлече нечувани беди на страната ни, а общественият морал, умереност и търпимост ще бъдат доведени до граница, от която стъпването в тотална катастрофа ще бъде много вероятен изход. Ето тогава ще може да се говори есхатологично, но резултатът няма да е функция на неслучилото се правителство и новите предсрочни избори, а на глупавата мантра, която партийните сирени и кръчмарските котараци, които се хранят от подобни коалиции, пеят безспир.
