Наглецът Костов се пише за месия на КТБ, вместо да гние в затвора! А помните ли как съсипа "Нефтохим", "Кремиковци" и "Балкан"?
Последвайте ни в Google News Showcase
Наглецът Иван Костов, съсипал българската индустрия чрез бандитска приватизация, пак лъсна тази сутрин по Би Ти Ви, за се изкара потенциален спасител на КТБ и цялата ни банкова система.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
"Кого да питат, ако не мен. В ръцете ми са загинали 14 банки, знам как се разграбваха след това. Успял съм да оздравя няколко банки, които се приватизираха и сега са гръбнакът на банковата система", нагло се изцепи Командира пред свития на стафидка водещ Антон Хекимян, който не посмя да му опонира и да го постави там, където му е мястото.
Крайно време е Костов да спре да ни спасява. Крайно време е да спре с тъпи заплахи от сорта: „Ще кажа на излъганите вложители в КТБ кой съсипа банката”.
Ако в клетата ни държавица функционираха правоохранителни органи, Костов отдавна трябваше да е в затвора. Вместо това обаче той се изкарва месия по телевизията, кадрува в Реформаторския блок, пише стратегии за банковата стабилност, раздава акъл по всички въпроси…
И понеже паметта у нас е национален дефицит, нека си припомним как Командира и неговият кабинет разкатаха фамилията на българската икономика в рамките на има-няма четири години.
Сред най-фрапантните приватизационни „удари” на Костов е сделката за „Каолин”. Още през 1997-ма единственото по рода си на Балканите предприятие за полезни изкопаеми е изискано от известната белгийска фирма „Сибелко", която дава добра цена – 20 милиона долара, за участието си в съвместно дружество заедно с държавата. Но вместо да привлече стратегическия инвеститор и да вкара в хазната сериозната сума, кабинетът на СДС решава да даде „Каолин" на братята Иво и Александър Прокопиеви и на няколко техни съдружници. Това е онзи същият Прокопиев, който сега се води бос на задкулисния кръг „Капитал”.
Договорът с РМД „Каолин 98" е сключен на 10 януари 2000-та. Тогава 75% от завода са продадени за смешните 7.2 млн. лева, като в брой са платени едва 10 на сто, а останалото е издължено с компенсаторки.
Следват няколко увеличения на капитала и само за година компанията на Иво Прокопиев „Алфа финанс холдинг" става собственик на 83.33% от „Каолин", а РМД-то отива в седма глуха с едва 12.5 на сто.
Такива сделки по време на синьото правителство са в изобилие. През 2002-ра прокуратурата откри нарушения в РМД раздържавяването на едни от най-големите български предприятия – „Арсенал" – Казанлък, „Хлебна мая" – Русе, ОЦК – Кърджали, „Хемус ер" – София, „Елените" – Несебър, хотелите „Санкт Петербург" в Пловдив и „Средец" в Слънчев бряг.
Малко по-късно държавните обвинители се заеха и с приватизацията на обувния завод „Добрич" и „Каолин". Но реален резултат така и не последва. Делата или завършваха с оправдателна присъда, или бяха забутвани някъде по архивите.
Статуквото, силите на омертата не пожелаха Костов да получи заслуженото.
На челно място в черния списък безспорно е друга гордост на социалистическата металургия – „Кремиковци". Комбинатът бе „продаден" по време на кабинета „Костов" /14 юни 1999 година/, на „Дару Металс" АД (по-късно преименувано на „Финметалс Холдинг) за символичната цена от 1 долар срещу обещания да покрие дълговете му, оценени тогава на 645 млн. лева и да инвестира още 300 милиона долара през следващите 6 години. Почти нищо от тези големи заявки не бе изпълнено, пише „Банкеръ”.
А след серия промени в собствеността и съмнения за източване и бързо забогатяване на хора от ръковоството му през 2011-та „Кремиковци" бе даден за скрап на „Елтрейд къмпани" срещу 316 млн. лева.
Много по-откровен бе обирът на „Авиокомпания Балкан". Националният авиопревозвач беше продаден на израелската „Зееви груп", собственост на Гад Зееви, на 30 юни 1999 година. Договорената цена бе повече от скромна – 150 хиляди лева, а обещаните инвестиции – 100 млн. долара.
Но се оказа, че израелецът със звучното име е специалист по ликвидация на подобни дружества, а не по оздравяването им. Скоро след „операцията" полетите на „Балкан" бяха спрени. При продажбата авиокомпанията имаше 18 самолета Ту-154, а година и половина по-късно – само един.
Малките пътнически и товарни самолети също бяха разпродадени, както и слотовете по международните летища. По експертни оценки Гад Зееви е спечелил над 300 млн. долара от цялата далавера. Но така и не бе потърсена отговорност от продавачите, позволили да се стигне до катастрофата с превозвача. Поне се отървахме „сухи" от 12-те иска, които нахалният евреин заведе срещу страната, претендирайки за неустойка от 250 млн. долара.
Кабинетът „Костов" ще се запомни и с продажбата на „Нефтохим" ЕАД на руската „Лукойл" срещу 101 млн. долара. Наистина тя е повече от успешна, ако я сравним с разграбването на плевенската рафинерия „Плама" – единственият нефтохимически комбинат в света, доведен до фалит…
