Садят се на слънчево място
Последвайте ни в Google News Showcase
Божурът получава научното си наименование в древна Гърция, по време на Троянската война, и е свързан с името на Ескулаповия ученик Пеон, който лекувал дори боговете. Тогава започнали да наричат пеонии всички изкусни лечители, а тревите, които имали силни целебни свойства - Paeoniae herbae. Оттук идва и името на божура, който в древността се славел с чудодейни свойства и се смятал за едно от чудесата на сътворението. Много народи вярвали, че злите духове изчезват от онези места, където той расте, и че дори няколко парченца от него, нанизани на връвчица около шията, са достатъчна защита от дяволските настъпления. Съвсем в този дух и в българската народна традиция божурът предпазва от лоши очи, от уроки и самовили. Пак у нас от значение е и цветът му – бялото и червеното
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
са признак на здраве
и младост. Затова се носи при раждане, кръщене, сватба, но не и при смърт. Това цвете се тачи от нашия народ и като символ на знанието – на 24 май с него са обвити не само портретите на Кирил и Методий, но и всички други, присъстващи в класните стаи и коридорите.
Днешните градински божури развиват коренище, съставено от няколко вретеновидно надебелени сегмента. От него всяка пролет излизат едногодишни стъбла, достигащи височина 70-90 см. Цветовете са много едри, топчести, при разтварянето може да стигнат 20 см в диаметър. Строежът и баграта им са видова и сортова особеност. Броят на венчелистчетата варира от няколко до 30-40. От божура са познати около 40 вида многогодишни тревисти растения или храсти, но като декоративни се отглеждат само няколко.
Основното изискване
на тези цветя е мястото им да бъде слънчево, макар за някои сортове да е допустимо и слабо засенчване. Почвата обаче трябва да е богата на хранителни вещества и добре отцедлива. Застояването на вода води до загниване на коренищата. Въпреки че растенията могат да останат на едно място повече от 50, та дори и 100 години, най-добре е през 7-8 туфите да се разделят, за да се подмладяват.
Оптималният срок за това е краят на октомври. Дотогава продължава притокът на хранителни вещества от листата към коренищата. Така заредените млади растения успяват да се вкоренят до настъпване на зимните студове. Когато ги разсаждаме, се изкопават ямки с размери 50 на 50 см, а разстоянията между тях трябва да са най-малко метър. На дъното на ямката се размесва добре разложен оборски тор с част от почвата. Коренищата се разделят много внимателно, тъй като всяка грешка забавя срока на цъфтеж, почистват се от пръстта и се оставят 2-3 часа на сянка, за да завехнат леко, да не са толкова крехки и да не се чупят при засаждането. Разделят се там, където пъпките са най-малко. Това се прави с ръце, а не с нож. Съвсем погрешно е грубото насичане на коренищата с лопата, защото се нанасят рани, които трудно зарастват. Получените при разделянето отрези се посипват с прах от счукани дървени въглища. Всяка част трябва да има по 2-3 коренчета, дълги около 10-15 см. Божурът се засажда
на дълбочина 3-5 см
и се затрупва с малка купчинка почва.
През следващото лято младите растения развиват нежни стъбла и не цъфтят, а корените им са все още слаби. Те нарастват до есента, а цъфтежът им настъпва едва през май следващата година. През лятото божурите не изискват много грижи. Достатъчно е почвата да се поддържа чиста от плевели. Ако по време на цъфтежа настъпи засушаване, растенията се поливат. Почвената влага е необходима и през юни-юли, когато подземните органи залагат новите пъпки. След прецъфтяването божурите разстилат стъблата си и дълго време заемат голяма площ. Не изрязвайте стъблата, преди да пожълтеят, защото асимилатите от тях трябва да преминат в коренищата. Добре е да се привържат на около 30-40 см височина и да се пристегнат като букет. Така растенията ще приключат нормално развитието си.
