Последвайте ни в Google News Showcase
Днес, “чист” понеделник, Националният исторически музей /НИМ/стартира археологическата си кампания за 2016 г. Започнаха разкопките на града от джунглата – Фармакида, ръководена от доц. д- р Иван Христов, зам.-директор на НИМ. Това малко, но богато градче, разположено в плавателната част на река Ропотамо, е осъществявало интензивни търговски контакти със Средиземноморието, Атина, островите Крит и Тасос и в резултат на това е натрупало значителни богатства, следи от които са останали за щастливите археолози.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Разкопките се провеждат изцяло със средства на община Приморско, която е много радостна, че най-сетне е открила античен предшественик на новия град /Приморско е град от няколко години/ и страдаше, че няма като Созопол, Ахтопол, Черноморец, Несебър, Анхиало античен или средновековен предшественик.
Доц. д-р Кръстина Панайотова започва днес разкопки на полуостров Скамни в стария град в Созопол. Полуостров Скамни е крайната част на полуострова, върху който е разположен античният град и поради лошия климат (силни ветрове го обдухват през зимата отвсякъде) не е бил населен с жилища както всички големи черноморски полуострови.
Подобна е и ситуацията в Несебър, Приморско, Царево и Ахтопол. В замяна на това древните са разполагали там големи обществени сгради, най-вече - храмове. При досегашните разкопки по програмата „Виа Понтика” /отпреди няколко години на Симеон Дянков (там бяха открити тъй нареченият Каструм Домини) замъкът на владетеля/ и огромен манастир, построен от шурея на цар Михаил Шишман (1322- 1330 г.) Атанасий Палеолог, брат на императора (Михаил Шишман е женен за неговата сестра). Милостиво е дал тази територия на Атанасий Палеолог да си построи манастир, тъй като животът му в Константинопол е бил заплашен от негови идеологически противници – исихасти. След това, поради липса на средства, разкопките бяха прекратени за няколко години и сега, със средства, на Националния исторически музей ще бъдат подновени от доц. д-р Кръстина Панайотова.
В Националния исторически музей се извършват сериозни преустройства. Зала № 2, посветена на тракоримската древност, е преоборудвана по проект, спечелен от музея от Министерството на културата. В нея сега ще има малка зала с портрети на петима римски императори, както и рисувана керамика от Аполония Понтика.
Зала № 3 е подготвяна да приеме короната на българския цар и и на българската царица, изработени изцяло от дарителски средства на проф. д-р Лъчезар Цоцорков, подарил 1,5 кг чисто злато, на Елена Василева, дарила над 1000 бисера за короните и на ювелира Стойчо Везенков, който дарява труда си. Така през летния сезон НИМ ще посрещне своите гости с много нови ценни експонати.
Краят на дъждовете в Североизточна България позволи да започне интензивната работа по четвъртата голяма задача на НИМ през тази година – реставрацията на Голямата базилика. Благодарение на отпуснатите средства от правителството - 770 хил. лв. и на даренията, изпращани от родолюбиви българи, живеещи и работещи в страната и в чужбина, работата се разгръща на широк фронт като се използват камъните, дарени от министър Ивайло Московски от гарите и гаровите съоръжения, построени през ХIХ в. от Мидхат паша по жп линията Русе – Варна с откраднати камъни от Голямата базилика и манастира, разположен край нея.
