Последвайте ни в Google News Showcase
Без „не“ и "не може" не бихме могли да възпитаваме. Забраните помагат на детето да разбере кое е правилно и кое опасно или нередно. Но и да засипваме хлапето с ограничения означава да пречим на естествената му потребност да се развива, да изкореняваме стремежа му към творчество и опознаване на околния свят. Как да подходим? Нека разберем кои 7 неща категорично не бива да забраняваме.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
1. Да руши играчките си
„Докато му купя играчка и веднага я разглобява на части. Като че ли нарочно прави това!“, твърде популярно оплакване на родители. Да направим една уговорка – в ранна възраст детето просто не умее да вреди и да прави нещо „нарочно“. Всяко негово действие е продиктувано от любопитство. И ако нашият изследовател редовно руши играчките си може би е по-добре да не купуваме скъпи такива. Можем да му предоставим за игра стара количка, плюшено зверче, конструктор, книжки или вестник – нека експериментира.
2. Да се цапа
Още една страна от изследователската дейност – да измериш дълбочината на локвата, да копаеш дупка, да събираш клечки, камъчета, да ги хвърляш във водата – може ли детството без тези важни експерименти? Затова не бива да пречим на провеждането им. Мокрите обувки ще изсъхнат ( а и по-добре е да се обуят гумените ботушки), мръсните дрехи ще бъдат изпрани (за игра винаги са за предпочитане старите износени дрехи), но откритията, които малчуганът ще направи, са незаменима част от развитието му.
Вижте Какво учат децата, когато е мръсно и опасно
3. Да не си дояжда
„Остана една хапка, защо не я изядеш, не бива да се хвърля храна!“, казва майката, надвесена на любимото детенце. Защо ли? Защото и нейната майка е правела същото. И това е грешка, която се предава от поколение на поколение. Не бива да се насилва детето да изяде повече, отколкото иска, за да се насити. За да има полза от храната, тя трябва да е консумирана с апетит. А апетитът идва, когато мъникът е изразходвал енергия на разходка, по време на игра или просто е огладнял, защото според режима му на хранене е дошло време за обяд или вечеря. Ако детето се храни зле, значи има някакъв здравословен проблем или още не е гладно. А твърде възможно е закуската между храненията да е била обилна и просто да няма „място“ за още храна.
Вижте 7 полезни идеи за злояди дечица
4. Да спи на включена лампа
Така много деца с бурно въображение по-лесно се успокояват и заспиват, а и не се плашат, ако се събудят сами нощем.
5. Да казва това, което мисли
В непрекъснатия словесен поток (дори да става дума за привидно несвързана реч) децата се учат да изразяват мнение, да формулират мислите си, да правят изводи. Това е особено важна дейност! Ние трябва само да ги изслушваме и да им обясняваме нюансите в значението на думите. Не след дълго малчуганът ще ни удиви с точни и ясни изводи и наблюдения.
6. Да разказва небивалици
Случва се да обвиним детето, че лъже или си измисля, но всъщност то изобщо няма такова намерение. Фантазиите са любимата игра в тази възраст. Чрез тях се създава собствената вселена. Така работи детското съзнание, ние трябва да „включим“ своята мъдрост и да дадем посока на тези фантазии. Можем да накараме детето да нарисува това, което му диктува въображението, или да си създаде албум с илюстрации, книжка с историите, които му хрумват. От всичко това то ще натрупа опит, а и ще събере безценна колекция от спомени.
7. Да изразява емоциите си
Детската психика е устроена така, че механизмите на задържане в нея наистина спират развитието на детето. Сложно му е да не скача, да не крещи, да не тича. Така изразходва емоционалната си и физическа енергия. Не бива да му пречим. Разбира се, ако цялото това "изливане" на енергия протича на неподходящо място, хубаво е да сме готови да предложим по-интересна алтернатива на хлапето. Ако няма такава, просто го оставете да си излее чувствата и енергията, и да се успокои. В крайна сметка и хората около вас са родители, ще ви разберат.
Какво все пак трябва да забраняваме
- да взема чужди играчки;
- да разговаря или да тръгва нанякъде с непознати;
- да удря, хапе, да хвърля предмети по други деца;
- да тича по оживена улица;
- да скача отвисоко.
Вижте защо не трябва да позволяваме на детето да ни управлява.
И когато поставяме забраните, нека обясним на детето, че правим това, защото сме загрижени за неговата безопасност, за здравето му. А човек е загрижен, когато обича. Така поднесени те престават да бъдат досадно ограничение и детето разбира, че са необходими, защото искаме то да е добре.
Източник: 7ya.ru
