Недялко Йорданов за агент Димитър: Ето заради кого и ето защо ме обругава Кеворкян! Ето защо трови мен и семейството ми вече 26 години! (документи)
Последвайте ни в Google News Showcase
След като Кеворкян продължава да ме заплашва така, както ме е заплашвал преди 26 години и след като отново вади на бял свят една болезнена за мен от ранното ми детство още история с моя баща – няма да си давам труда да му отговарям, а направо ще публикувам тук няколко страници от моята книга „От себе си не си отивай”, издадена 2006 година.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Малко предистория…
Бях секретар на Съюза на българските писатели за провинцията. На един конгрес на културата се изказах против така наречените „десанти” – качват писателите на един хеликоптер, те кацват на площада в съответния град от провинцията, посрещнати с хляб и сол, разговарят с народа и вечерта се връщат обратно пак със същия хеликоптер.
За това мое изказване беше свикан цял Управителен съвет, председателствуван от Богомил Райнов, на който той ме заклейми: Как си позволявам да критикувам десантите, когато те са практика на съветските писатели, които правят десанти чак в Сибир.
Напуснах демонстративно секретарството си, което продължи всичко на всичко година и половина на половин щатна бройка.
Но остана жестоката вражда с Богомил Райнов, от когото всички се страхуваха.
Когато Богомил Райнов публикува една своя поема „Пантеонът”, в която изведнъж се писа пръв перестройчик и прави опит да се откаже от Сталин, аз не издържах и написах една статия от 13 страници. Цитирах негови статии против негови колеги и против Александър Жендов. Известно е, че през 1950-1951 година Богомил Райнов се отказва от баща си Николай Райнов– тогава директор на художествената академия.
Разбира се, че тази статия не беше пусната за печат, но всички колеги знаеха за нея. Обаждаха ми се и ме предупреждаваха, че ме чака жестоко отмъщение. И то дойде чрез неговия колега по линия на ДС – Кеворк Кеворкян.
Това беше март 1988 година. Ченгетата се бяха развилнели, телефонът ми непрекъснато се подслушваше и аз реших сам да си записвам разговорите, за да няма фалшификации след това.
Така записах серия разговори във връзка с въпросната статия с колегите Иван Радоев, Евтим Евтимов, Любомир Левчев, Венко Христов, Миглена Манова, Стефон Цанев…
Публикувал съм тези записи, които пазя на магнетофонна лента в книгата си и при необходимост, мога да ги представя.
Прескачам доста редове от главата „Аферата Богомил Райнов” и отивам на последната част от разговора ми със Стефан Цанев по телефона. Стефан беше доста загрижен за мен от заканите на Кеворк Кеворкян и искаше да ме предупреди:
ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР СЪС СТЕФАН ЦАНЕВ
Стефан :…След като измина известно време и като се разля малко водката той отново поде разговора и вече се изостриха нещата.
Вика: той какво си въобразява Недялко, бе? Той си е въобразил, че може да говори против Богомил Райнов?! И тогава аз му викам: О, Кеворк, така си кажи бе, братче, аз се чудя за какво ми говориш преди малко.Аз мога да ти кажа, че Недялко е прав за Богомил Райнов. Сега чак разбирам кой те е навил да говориш.
Той вика: мене няма какво да ме навиват. Ти просто не го познаваш Богомил Райнов и взе да ми говори едни работи. Потресаващи. Като вика: Аз съм имал разговори с него до припадане и той каза, че станал член на партията заради Сталин. Щото той е повярвал. Ама казвам, виж какво - той може да си вярва. Какво тогава пише, че се разкайва. - Ама кой ти се разкайва? Няма такова нещо.Ти не можеш да го обвиниш в това че продължава да вярва в Сталин. Ако нямаше Сталин нямаше да има комунизъм. Викам: Кеворк, това са си ваши работи но има едни 17 милиони души изтрепани.
Аз : Значи Кеворк всъщност е сталинист?!
Стефан: Не съм сигурен, но говореше предизвикателно за Богомил... Викам: има едни 17 милиона души, които му стоят на съвестта и щом той стои зад този човек значи те му стоят и на неговата съвест. Но хайде тях да ги оставим, викам - стига му дето е виновен за смъртта на много хора в България. Вика – за кого говориш. Викам – за Жендов, например. Виж какво бе, Кеворк, Богомил тогава не е бил функционер, не е заемал пост и не е бил длъжен да се съобразява с линията в момента, за да бъде такъв. Той е бил едно момче 31 годишно.
Никой не го е натискал с пушка в ръка да пише против приятелите. И той вика: да, де но има една подробност. Ти знаеш ли защо против Жендов излиза да пише? Мислиш, че по убеждение ли? - Защо? - Ами просто предишната вечер Жендов в клуба на журналистите му е казал, че е бездарен. И той тогава сяда да пише. И викам: ти това ми го казваш като сериозен довод? Че още по-лошо значи...
Тогава последва нещо ужасно гадно.
Няма да го описвам като спомен, а ще цитирам част от моето писмо до генералния директор на телевизията Любомир Павлов с копие до секретариата на ЦК на БКП. Това писмо написах след скандалното интервю, което Кеворк направи със сестрата на Атанас Манчев.
А пратих копие до Секретариата на ЦК, защото именно Секретариата на ЦК през 1950 година обяви баща ми за народен враг и предател и после го реабилитира напълно през 1955г.
Ето час от писмото, написано, признавам, в ултимативен тон:
В продължение само на един месец Кеворкян три пъти посещава Бургас /нещо, което не е правил от години/…
На 22 май – неделя - телефоните вкъщи зазвъняха. Възмутени бургаски граждани, приятели на моя покоен баща ми разказаха за гаврата, която си е позволил Кеворкян с неговата памет.
Той пристига лично в Бургас да направи специално предаване за поета-партизанин Атанас Манчев по случай 44 –тата годишнина от неговото убийство /за кръглата годишнина от тази дата 19 май 1944г. такова предаване той не е правил/.
Заснема интервюто със сестрата на Манчев и започва да я пита кой е предал брат й.
Сестрата отговаря, че знае кой го е предал.
- Сигурна ли сте? – пита Кеворкян.
-Абсолютно сигурна – отговаря сестрата и с тази криминална загадка завършва предаването.
Да поставиш такъв въпрос пред очите на цяла България и да не му дадеш отговор – това е най-малкото странно.
А защо е зададен този въпрос?
Защото моят баща през периода на култа към личността, три години след неговата загадъчна смърт през 1947 година, беше обвинен като предател на Атанас Манчев. Цели шест години аз – от десетгодишно дете, бях наричан “синът на предателя на Атанас Манчев.”
Истината около предателството на Атанас Манчев е отдавна изяснена, възстановено е чистото име на моя баща Асен Йорданов – командир на районния партизански щаб Бургас.
Изминаха 33 години от писмото, което ЦК изпрати на моята майка за неговата пълна реабилитация.
И ето днес Кеворкян използва чрез Българската телевизия една надъхана още от детството си жена за личната си мъст.
Кеворкян може да се аргументира, че в предаването си не е споменато никакво име и откъде накъде аз приемам това върху своя баща.
Може да прозвучи нескромно, но аз не съм случаен човек в Бургас. Всеки факт от моята биография, от моето минало, от трагедията на нашето семейство е широко известен в този град.
Известна е и дългогодишната, упорита озлобеност на близките на Атанас Манчев, които веднъж заживели с мисълта за черния предател и до днес не могат да свикнат, че той е невинен.
Аз никога не съм им търсил сметка за това, защото зная, че вината не е само тяхна.
Но ето днес Кеворк Кеворкян нагло си позволява да ме върне в жестоките години на култа и да разчовърка една зараснала рана.
Ако интервюто със сестрата на Атанас Манчев, водено лично от Кеворкян, беше излъчено на живо, все още той би могъл да се оправдае, че така е тръгнал разговорът и той навреме го е спрял.
Но това е видеозапис и Кеворкян е имал достатъчно време да го огледа, съгласува, провери и евентуално – съкрати, преди да си позволи да повдигне такъв един “мистериозен” въпрос пред очите на милионната си аудитория.
Следователно всичко това е направено тенденциозно, нарочно и целенасочено.
Искам да ви попитам как става така, че Българската телевизия се превръща в частна собственост на един човек, който чрез нея може свободно да разчиства личните си сметки.
Не мога да не си помисля, че всъщност зад Кеворкян стои друг един човек, който също ме е заплашвал, споменавайки името на баща ми по повод на една моя неотпечатана статия, предложена на вестник “Литературен фронт”.
Самият Кеворкян на публично място е заявил, че лошо ми се пише, щом съм се осмелил да критикувам неговия приятел Богомил Райнов.
Кръгът за мен се затваря.
Пиша това писмо съвсем трезво и без никаква екзалтация. Не искам да бъдете арбитър в един като, че ли на пръв поглед личен конфликт.
Не моля, а настоявам да се намесите и прекратите тази недостойна кампания, която вече получава широк обществен резонанс.
Настоявам да се потърси най-строга отговорност от Кеворкян и неговия вдъхновител Богомил Райнов.
Не отговарям за евентуалните си действия, ако се случи нещо с моята изстрадала и болна майка, от която все още успявам да скрия случая с интервюто на 22 май.
Бургас, 26 май 1988 г.
Недялко Йорданов
Боже, от тогава са изминали 26 години, а този човек отново и отново си позволява най-гнусни инсинуации с паметта на баща ми.
Оставям настрана всички други гадости, изговорени и изписани, по мой адрес и по адрес на семейството ми.
Този път няма да му простя наистина!
ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ В ПИК!
ИЗДАТЕЛЯТ НА ПИК НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ ОТГОВАРЯ НА КЕВОРКЯН: КОЙ НАПИСА, ЧЕ КУРКИНСКИ ГАСНЕ ОТ СПИН! КОЙ НАПИСА ОЩЕ ДЕСЕТКИ ГАДОРИИ, КОИТО ДОНОСНИКЪТ ДИМИТЪР МИ ПРИПИСВА...
