Последвайте ни в Google News Showcase
В нюйоркската галерия „Шулберг“ открили изложба на невидими картини. Младата американска художничка Лана Нюсторм, първият художник в света, който създава невидимо „изкуство“, поканила ценители в празните зали на галерията да се наслаждават на нейното творчество.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
„Фактът, вика Лана, че не можете да видите една творба, не означава, че не съм работила часове наред над създаването й. Изкуството е въпрос на въображение, моята идея е публиката да си взаимодейства с него.“
На снимките от изложбата видях едни хора, които стоят пред празните стени, застанали в пози, наподобяващи „Мислителят” на Роден, подпират си брадичките и вероятно цъкат с разбиране… И си въздействат с изкуството, което не виждат.
Идиоти! Пълни идиоти! Няма друга дума за хора, които стоят в симулиран размисъл пред бяла стена. Психиатрична клиника. И най-парадоксалното е, че много от тях стоят точно от страх, да не ги помислят за идиоти, за невежи в изкуството…
В крайна сметка, нищо ново за тези, които са чели приказки като малки. И по специално „Новите дрехи на царя”. Всъщност, дори и да не сте чели приказки, или пък вече да сте ги забравили, тази изложба пак трябва да ви е позната. Нима едни тукашни „художници” не ни продават вече 25 години невидимото си политическо изкуство?! И хиляди от нас, понякога и милиони, вървят след тях и цъкат в захлас пред това, което не виждат. И плащат със съвсем реални левове, за да гледат нещо, което не се вижда. Защото изкуството, както казва Лана, е въпрос на въображение. В една картина човек може да види всичко, особено пък, ако няма картина. Като черната котка в тъмната стая…
Мога да ви разкажа за много картини, които съм си въобразил през годините. Мога да ви разкажа и за картини от старите майстори, преди 1989 г., но те бяха скучни, еднообразни, главно черно-бели, рисувани по един и същ канон и шаблон. Реалното невидимо изкуство разцъфтя по-късно. Появиха се различни школи, добавиха се цветове… Първо червено, после и синьо. После синьото свърши. „Когато ми свърши синьото, слагам червено.” (Пикасо) После жълто, зелено… Някои от тези школи ни оставиха шедьоври… Като например картината „800 дни” на един гастролиращ художник. „Реституция и Приватизация”, „Защото сме социалисти”, „Юнакът и триглавата ламя”… Много вече съм и забравил… Но всички те бяха плод на взаимодействието ни с невидимото изкуство. При невидимото изкуство значение има само публиката и нейното въображение. Публиката създава картината. Картината сама по себе си не съществува, тя е само в главите на публиката.
Агентът на Лана казва, че тя може да се превърне в най-влиятелния художник на нашето време: „Когато тя описва това, което не можем да видим, вие започвате да разбирате защо всяко едно от нейните невидими произведения може да донесе един милион долара“.
При това в напълно видими и осезаеми долари.
При видимото изкуство и недостатъците са видими. Невидимото изкуство е съвършено. Или поне толкова съвършено, колкото съответната фантазия.
И ако някой посмее да каже, че „царят е гол”, че тези картини, които се разказват, реално не съществуват, ако откаже, не дай, Боже, да участвува в тази масова шизофрения, върху него ще се нахвърлят множество изкуствоведи, сред тях и цивилни, които ще го обвинят във всички граждански и политически грехове.
Но да излезем вече от метафората на невидимото изкуство. По-точно да си въобразим, че излизаме, защото реално е невъзможно да излезем. Дори когато отказваме да участваме, ние участваме. Дори нашият явен бунт укрепва системата…
Волтер, казва, че никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене. Може и да не мисля много качествено, но проблемът за електоралното ми поведение устоя на атаките. Не можах да измисля вариант, в който наистина да не участвам в тази свинщина, наречена българска политика. Разумът няма полезен ход. Ние сме в нещо като цикъла „Диспаратес” (Los Disparates)на Гоя. Нещо повече, ние сме част от тези нелепици и безсмислици… Човек, който вижда бутафорната политическа реалност и не желае да участва в нея, няма правилен ход. Ако не гласува, той пак участва в избирателния процес, защото неговият неподаден глас увеличава относителния дял на получените от партиите гласове. Ако нарисува на бюлетината едно членче барабар с алинейките, или по друг начин изрази желанието си да содомизира кандидата (преференциалната листа дава възможност лично да го посочи), или някои от роднините му, ефектът е същият. С бонус една разходка за слягане на храната. Бойкотирането на изборите може да има само морален, но не и реален резултат. И да решим масово да не гласуваме, пак ще се избере парламент и правителство. Конституцията не предвижда изрично долна граница на гласувалите. Достатъчно ще бъде и само регистрираните кандидати за депутати да гласуват.
В социологическите анкети винаги има опция „Никой от посочените”. Тази опция е за тези, които не харесват нито един от посочените отговори. Искам в избирателната бюлетината също да има такава опция. И тогава ще си направя труда да отида до урните защото моят глас ще има смисъл, ще бъде адекватен на мислите ми. Моят глас, заедно с гласовете на много други българи, ще покаже на сегашната политическа върхушка, че не я одобряваме, че не й вярваме и желаем нови хора и нови партии.
Като казвам много, не го казвам на гьотере. Президентът на Дружеството на психолозите в България Пламен Димитров обясни наскоро, че негласуващите българи, така нареченото "нямо мнозинство", непрекъснато нараства. Най-многочислената група в него е тази на активните хора, които изключително ангажирано следят какво се случва в политическия живот, но не искат да участват в него. Те обикновено имат висока квалификация, изключителна автономност и способност да правят задълбочен анализ, но отказват да участват в изборния процес. Заради отчуждението, липсата на доверие или дори отвращение от държавата и политиката. Според психолозите непрекъснато нарастване на тази група е най-устойчивата тенденция, свързана с нямото мнозинство.
Та пак да кажа: от името на това нямо мнозинство искам в бюлетината да има опция „Никой от посочените”! Тогава това мълчаливо мнозинство ще проговори със силен глас. И ще го чуят оглушалите от самодоволство български политици. Тези гласове трябва да се съберат, обобщят и изтълкуват правилно. А не социолозите да ни вменяват едни или други мисли и мотивации.
Онзи ден Цецерон ораторстваше: „За да променим ситуацията в България, е важно да гласуваме. Когато има висока избирателна активност, когато има разум в упражняването правото на глас, тогава можеш да изискваш отговорност от политиците. Трябва всеки един от нас да гласува на 5 октомври… С висока избирателна активност над 60%, контролираният и купеният вот ще бъде неутрализиран…”
Отговорност?! Каква отговорност? Кой и кога е понесъл някаква отговорност?! И защо само като потърпевш да не мога да им търся отговорност? Колкото до купения вот, той сам ще се неутрализира. Всички партии купуват гласове. Всички! Разбира се, ако се анализират секциите в циганските махали, може да се забележи нарастващ вот за ДПС, но той едва ли е толкова голям, че да подмени резултатите. Високата избирателна активност е следствие на високо доверие на електората и подкрепа за партийната и политическата система. Но няма как да се жъне нещо, дето не е сято. Важно било да се гласува! Не знам защо е важно. Не знам също така дали ако не харесвам никой кандидат, пак е важно.
Всъщност, мога да посоча една причина защо е важно да има висока активност. Всеки глас носи 12 лв. на година (48 лв. за мандата). Ако гласуват 6 млн. българи, ще трябва да плащаме на политическите партии около 70 млн. лв. годишно, или 280 млн. на мандат. Колкото повече – толкова повече. За времето на предишното си управление ГЕРБ са получили към 85 млн. лв. Плащаме и на дисквалифицираните в състезанието политици, плащаме милиони на Лудото Яне, на Каракачанов, на Валери Симеонов… Имаме, плащаме…
За ГЕРБ е важно и по друга причина. При висока избирателна активност намаляват шансовете на малките партии да прескочат бариерата и се увеличава шансът на ГЕРБ да управлява самостоятелно. И как синкопната мисъл и хаотичното действие на Борисов, икономическият волунтаризъм и политически популизъм ще променят ситуацията?
Никак. Картини от бъдещето, от които ме побиват тръпки. Три от четирите партии, които са сигурни участници в 43-я парламент, вече са имали своя шанс да променят ситуацията, някои по няколко пъти. И аз искам да им кажа, че при мен те отдавна са си изчерпили кредита на доверие. И нов няма да получат. Но няма как да им го кажа.
