Нова порция небивалици от обвиняемия Цветан Василев и подчинените му лимонки. Докога ще ни правят на идиоти?
Последвайте ни в Google News Showcase
Близо седмица след поредната си порция небивалици, Цветан Василев мълчи. Вероятно събира сили за следващата си битка с белия лист и се чуди как да навърже думите така, че да избегне позоваването на факти. Те, всички знаем, не са силната му страна.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
За сметка на това пък бившият изпълнителен директор на КТБ и настоящ клиент на прокуратурата Илиан Зафиров навакса мълчанието на избягалия си шеф и плъзна по медиите. След Би Ти Ви последната му трибуна отново е дежурният медиен слуга на Василев - вестник „Банкеръ“, а „статията“ носи гръмкото заглавие „Активите, заради които се случи погромът. На ход е заробването на длъжниците“.
Тандемът Василев – Зафиров вероятно се опитва, посъветван от адвокатите си или от някой несръчен пиар специалист, да закърпи някаква легенда за фалита на банката, преди окончателното обявяване на КТБ в несъстоятелност от съда.
Опорните точки на тази легенда са няколко: 1. КТБ са я срутили други. 2. В КТБ няма дупка от 4 млрд. лв. 3. Зад всички кредити стоели активи, така че обезценката им била „поръчкова“ и измислена. 4. До 20.06.2014 г. всички кредити били редовни.
Тези опорни точки щяха да бъдат доволно смешни, ако ситуацията с КТБ не беше наистина трагична.
Зафиров и Василев много добре знаят как стои въпросът с раздаваните кредити на фирмите-бушони, за какво са похарчени парите и че в голямата си част придобитите с тях активи не са свързани юридически с банката. Истината обаче ще я спестяват до последно, просто защото рано или късно им предстои среща с наказателното правосъдие. Дотогава ще продължават да мълчат за фактите за сметка на лицемерната демагогия.
Дори и в стратегията си за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда, Василев не може да отбележи точка. Не защото не е добър оратор, а защото очевидно подценява обикновения данъкоплатец и вложител.
Американският обществен критик и хуморист Хенри Луис Менкен беше определил демагога като "човек, който проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, на хора, за които знае, че са идиоти".
Няма основание Василев да не смята всички останали, ако не за идиоти, то поне за хора втора ръка, защото повече от 10 години безпрепятствено и надменно ги е тъпчел, заблуждавал и манипулирал, от позицията си на един от най-богатите и влиятелни хора в държавата. Бизнесът му обаче се оказа изграден не върху здравите принципи на банкерството, а върху нестабилен понтон в мътна вода.
Думата „банка“ е с немски произход и означава пейка, а банкрут – пейка, която се е счупила физически. Пейката на Василев рухна под собствената си тежест и единствено благодарение на „бизнес“ модела си. Модел безпардонен и нагъл, нямащ нищо общо с нормалната банкова дейност, но за това пък носещ основните белези на финансова пирамида.
Дори и най-добрият демагог никога не преминава една определена граница, след която би се превърнал в обикновен шут. И това е така, защото демагогията се основава на емоционална реторика, насочена към чувствата и надеждите на публиката. Когато се сблъска челно с фактите, тя умира и на нейно място идва пародията.
Несериозно е да обвиняваш всички държавни органи, всички политически сили, прокуратурата, главния прокурор, съда, Централната банка, асоциацията на банките и в крайна сметка цялото общество, че е прозряло крадливата същност на „бизнеса“ ти. Никой не е по-голям от държавата, дори да се казва Цветан Василев.
Несериозно е да твърдиш, че дупката от 4 млрд. лв. била „поръчкова“, при положение че нямаш никакво логично и бизнес обяснение на факта, че си раздал кредити от името на банката в такъв размер, на специално създадени от теб фирми, на които си определил за управители и собственици личните ти бодигардове, секретарки и шофьори – хора със средно образование, сигурно съвестно вършещи реалната си работа, но и по „съвместителство“ – полагащи подписа си под документи за стотици милиони, без дори да са ги прочели, в името на заплатата си от няколкостотин лева.
Несериозно е да заявяваш, че активите, придобити с тези пари, били „на банката“.
Щяха да са на банката, ако по закон банката можеше да има такава собственост – на 20 предприятия с десетки хиляди служители, на 10 хотелски комплекса, на две големи търговски вериги за търговия на дребно, на 10 административни сгради, на развлекателни комплекси и т.н.
И да печели от оборотите им, получавайки дивиденти.
По закон обаче банката може единствено да привлича чужди средства и да отпуска кредити, от които да акумулира средства чрез лихвите върху тях. И то да ги отпуска изключително внимателно и обосновано – защото работи с чужди пари и задължително с действителни обезпечения. Повечето от цитираните от тандема Василев – Зафиров активи нямат пряка юридическа връзка с КТБ, защото придобиването им е минало през първоначален кредит, отпуснат за един ден на фирма – бушон без каквото и да било реално обезпечение, после заем от тази фирма към друго свързано дружество /или дори поредица от дружества/, докато се стигне до предприятията с хилядите работещи.
Тези предприятия обаче не са заложени в полза на банката. Това е проста схема, основана на фактите, която е работила повече от 10 години.
Нито БТК е заложено в полза на КТБ, нито „Дунарит“, нито хотелските комплекси на „Сана Спейс Хотел Хисаря“ по морето и в гр. Хисаря, нито „Рубин“. Списъкът е много дълъг.
И ако според Илиан Зафиров шофьорът Здравко Босаков, охранителите Костадин Каракостов, Александър Радев, Красимир Зарев и Александър Цветков или пък домакинът Васил Дойчев могат да върнат взетите от тях, чрез фирмите им „Сага трейд“ АД, „Витро инвест“ АД, „Кен трейд“ ЕАД, „Си Ди Мениджмънт“ ЕООД, Корект фарм“ ЕООД „Вивес“ АД, „Сън Сити 03“ АД, „Корси Маунтин Рисорт“ АД, „Рема трейд“ ЕООД, „Телиш“ АД, „Принт инвест 1“ ЕООД, „Юлита 2002“ АД, „Дивал 59“ ЕООД и мн. др., кредити за стотици милиони лева, със заплатата си от действително извършваната от тях дейност, това даже не е пародия!
Несериозно е и да се твърди, че 98 % от раздадените кредити били „редовни“ до 20.06.2014 г., а после същите били поръчково обезценени. Та нали редовността на тези кредити е минавала през нови заеми от банката, за да се покриват лихвите, отлагане на падежите на главниците далеч във времето и създаване в крайна сметка на огромна въртележка от кредити-лихви-анекси, така че отчетите, за пред БНБ, да могат да прикрият действително случващото се.
Защото на обвиняемите Василев и Зафиров им е пределно ясно, че ако активите бяха на банката, нямаше нищо по просто от това да бъдат продадени за тяхната реална стойност и парите да постъпят в КТБ, за да се използват за разплащане с вложителите. Вместо това Цветан Василев продаде фиктивно голяма част от тях за 1 евро, с голи обещания за пред обществото за покриване на някакви дългове, каквито обаче реално те нямат към банката. Продаде ги като горд техен собственик.
Маските паднаха и председателят на надзорния съвет и главен акционер в КТБ - Василев, се оказа крайният собственик на тези активи, придобити от него с парите на вложителите.
Ако специалното законодателство не се харесва на някого, защото „в хралупата имало мед“, то е ясно на кого. На този, който е бъркал в меда и сега опитите му да прехвърли активи на нови подставени лица - като Пиер Луврие, се провалиха. Държавата застана твърдо на позиция да не допусне този повторен грабеж – дано да постигне резултат.
