ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Националният дворец на културата снощи се превърна в дворец на възраждащата се българщина. Това се видя в спектакъла “Ние, българите” на хореографа и режисьор на спектакъла Асен Павлов.
Такова сливане на публика и изпълнители може много рядко да се види и не защото българите сме пасивни зрители, а защото мащабът на това размиване между участващи и зрители беше титаничен. Хората не можаха да се сдържат да не се водят с ритъма на пляскането с ръце и тъпаните, и танцьорите от сцената. В пълната зала, виещите пътечки към изходите бяха пълни с малки деца, които подскачаха в ритъма на ръченицата и сами участваха в надиграването от сцената. Новите възрожденци - така, както в миналото в кризисни за страната моменти именно фолклорът ни е запазвал единни и е помагал да преминем и да оцелеем, така и снощи спектакълът беше и за сърцето, и за ума.
Основният виновник за това е Асен Павлов, който в средата на концерта излезе на сцената и като изскочил от книгите възрожденец заговори на хората, че не трябва да забравят кои са и да бъдат горди със себе си. Обърна се към Министерството на културата и Министерството на образованието и ги помоли в началните класове децата да учат български фолклор - да учат народни песни и стъпките на старите ни хора и ръченици.
В този антракт той покани на сцената и участници в започнало отдавна надиграване, които развълнуваха публиката и припомниха, че всеки може да играе северняшка или добруджанска ръченица, шопска ръченица или копаница. Хората, които се включиха в надиграването не са професионалисти - един е техник, друг икономист, трети- военен, оператор, т.е. всеки може да бъде на тяхно място..., стига да знае стъпките. Фолклорът е при народа, каза Павлов и допълни - никой не може да ни лиши от него.
Танцьорите от ансамбъл “Чинари” два часа не спряха де обхождат всяка фолклорна област и да прокарват тънките нишки между старите българи и новите, съвременни продължители на традициите. Музикантите от група “Етнотикс” и певиците от трио “Булгарина” разказваха тъжни и красиви фолклорни легенди.
Оркестърът за народна музика към Българското национално радио с диригент Димитър Христов, беше една от основните спойки на целия спектакъл. Шевицата криволичи и следва своя път така, както и неравноделният такт. Колкото уникални са българската шевица и българската народна музика и танци, толкова уникални сме и ние самите - ние, българите.
