Орлин Баев: Там докъдето друг човек и друг народ би спрял, ние тогава започваме
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Идва в кабинета ми човек, видимо тревожен и казва: премахни ми тези симптоми, ужасни са, мразя ги, не понасям да ми се вие свят, като вървя по улиците да се люлеят сградите пред погледа ми, да стъпвам като в панички, да получавам топли вълни, шум в ушите, сърцето ми да бие като барабан…
Това не съм аз - искам да съм като преди, настоява той. Такива случаи не са един и два, бих казал, че масово слушам подобни оплаквания. Какво е моята реакция при такива случаи? Обикновено не поддържам версията им. Отговарям им: далече си, не са симптомите проблема, а това, което имаш да учиш чрез тях. Заедно с удоволствието от комфорта на красивите и полезни вещи в периода на прехода се приплъзнахме и в орбитата на т.нар. нови ценности.
Но често губим мярката и ставаме роби на илюзиите, на култа към парите, който измества всичко друго. Не че в народопсихологията ни няма характеропатии, гарнирани с еснафство и алчност, но консуматорската природа на развитите общество ни заразяват с нови. Такива инстинкти се развиват неусетно и започваме да се сравняваме със съседи, приятели, с героите от сериала, със звездите от киното и политиката. В един момент се оказва, че сме загубили не само своята идентичност, вътрешната си свобода, а и посоката на живота си. Точно в този момент настъпва кризата, която има много имена. Някои я наричат прегаряне, други криза на средната възраст, трети си казват: живея в луд свят, аз ли да съм по-различен…
Тук не е важно етикирането, а факта, че сам човек трудно се справя с проблема си, не помагат и приятелите. В тази критична точка някои стигат и до самоубийство, което в някои случаи е несъзнателно манипулиране, за да се причини вина, страдание на околните. В моя кабинет идват и много богати хора, които са почти толкова объркани, колкото и безработните. Първите са се убедили, че милионите не им носят любов, смисъл и щастие.
Че са поставяли цял живот каруцата пред коня, че са се заблуждавали за автентичната власт на парите. Най-общо - убедили са се, че не могат да си купят любов и уважение. Както казват мъдрите: можеш да си купиш скъпо легло, но не и добър сън. Иначе няма лошо да имаш пари, ако ги използваш да правиш света по-добър. Но за честите случаи , за които говоря, богатите нямат чувството, че са собственици на парите си, гледат на тях като ресурс, който управляват по стечение на обстоятелствата. За тях големите банкови сметки са повече бич, отколкото резултат от предприемаческо състезание. И стават буквално роби на парите си. Доскоро оправдавах някои негативни характеристики на моите съотечественици с дългото робство, което сме преживяли като народ. Но осъзнах, че съм грешил - в крайна сметка много народи са минали през такива изпитания, но не са се примирили.
При нас има много мазохизъм, затова сме сервилни към Големия брат - независимо дали е гуруто от Изтока или големият бизнесмен от Запада. Тях уважаваме, но не и на себе си. Не си вярваме. И тъй като не вярваме на себе си, не сме и добри към ближния, към брата си. В тази поредица е и чакането на месията, вместо самите ние да направим нужното да уредим и променим живота си. Не осъзнаваме силата си - това е. Защо сме такива? Е, това е голям въпрос и не сме си отговорили на 100% на него.
Въпреки демографската криза, въпреки, че не раждаме достатъчно, че държавата не е тръгнала на хубаво, вярвам, че България ще оцелее. Вярвам в българина и през опита си. Бил съм в много държави, виждал съм много нации и знам, че българите сме дълбоки хора. Качество, което много други по света нямат. Вярвам също, че ще успеем да преодолеем тази психика на негативизъм, но не само като народ отвътре навън, но и на индивидуално, персонално ниво. Имаме дълбока душевност, но ни липсва цялостност, осъзната духовност. Но вече се променяме. Спомнете си за великия учител Петър Дънов - хубаво е да уважаваме това, което имаме, а не да се възхищаваме като диваци на подхвърлените ни бонбонки и мъниста.
Трябва да ценим себе си повече - като личности, като потенциал, във всяка една сфера. Защото сме умни и способни. Петър Дънов казва, че България е черният дроб на света и наистина всичко минава през нас. Оказва се, че сме много силни, много носим, много сме търпеливи и устойчиви. Там, докъдето друг народ и друг човек би спрял, ние едва започваме. / ---------- Орлин Баев, психотерапевт.
