ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Туршията може да стане на зеленчукова супа, ако за приготвянето й се използват подкиселяващи продукти с ниско съдържание на оцетна киселина. Това е най-голямата опасност, която крият киселите подправки, произведени със синтетична оцетна киселина, които от тази година не може да носят името „оцет”, предупредиха от Българската агенция по безопасност на храните.
Според дефиницията, приетата в Закона за виното, това е продукт, получен чрез оцетно-кисела ферментация на вино, плодове и етилов алкохол от земеделски произход. Общото кисело съдържание не трябва да е по-малко от 60 грама на литър. А в зависимост от суровините оцетът може да е винен, плодов, алкохолен, балсамов. Подправката, която е произведена от синтетична оцетна киселина с вода и други разрешени добавки като ароматизатори, не може да носи това наименование.
Няма обаче забрана за продажба на разтвора, който търговците вече наричат кисел продукт, кисела подправка и с разни други оригинални и не съвсем наименования. Проверка на в. „Монитор” показа, че едно и също количество синтетичен продукт 700 г е три пъти по-евтино от истинския оцет в магазините. Имитацията се намира по 59-69 ст., докато оригиналът надхвърля 2 лева. Оцетната киселина е с една и съща формула независимо от начина, по който е получена, категоричен е инж. Атанас Дробенов, експерт от Дирекция „Контрол на храните” в Българската агенция по безопасност на храните.
Тя е разрешена за използване при подправяне на храните. Важно е винаги да е обозначено на етикета какво е процентното съдържание на оцетната киселина, предупреди специалистът. Тя става опасна, когато се използват прекалено големи количества от нея.
Това обикновено е когато се използват над 20% оцетна киселина или концентрирана оцетна киселина, без да е разредена с вода, но такава субстанция се ползва само в лабораториите, каза още инж. Дробенов. По закон производството на естествен оцет е контролирано от Изпълнителната агенция по лозата и виното. От хранителната агенция пък трябва да надзирават какво става с киселите продукти в магазините.
БАБХ вече се готви за проверки в тази област. През миналата година нейни контрольори откриха 120 тона фалшив оцет, който се продаваше като винен. От Агенцията по безопасност на храните препоръчват потребителите да четат внимателно етикетите на бутилките при използването на синтетична оцетна киселина трябва да е изписан съставът вода, оцетна киселина, оцветители, ароматизатори и разни други добавки. Така че веднага да стане ясно, че това не е оцет от вино.
