Последвайте ни в Google News Showcase
Рим отдавна се бори с криза с битовите отпадъци, а Австрия има свободни мощности в завод за производство на енергия от отпадъци край Виена. Това е достатъчно, за да бъде сключена сделка.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Италианците плащат на австрийската компания EVN да преработи 70 000 тона боклуци, натрупани през тази година от домакинствата на Рим. Боклуците се транспортират с влакове през Северна Италия, минават през Алпите и накрая пристигат в завода за изгаряне на битови отпадъци на EVN в Цвентендорф на брега на Дунава, пише nauka.offnews.bg.
На седмица натам заминават до три влака. Всеки от тях превозва херметически контейнери, натоварени с около 700 тона боклуци. Те биват изгаряни и преработени в горещ дим, който от своя страна генерира пара. Парата бива доставена до съседната електроцентрала, където бива преработена в електричество, захранващо 170 000 къщи в провинция Долна Австрия.
Може и да звучи безумно да се пренасят боклуци на над 1 000 км разстояние преди да бъдат преработени, но това е част от усилията на Европейския съюз да накара големите градове да намаляват количеството битови отпадъци, които изхвърля на сметищата.
"Другата алтернатива е да се изхвърлят на сметищата, което създава значителни емисии на метан, които способстват за емисиите на въглероден диоксид. Много по ефикасно е да се транспортират отпадъците до завода", настоява Герно Алфонс (Gernot Alfons), председател на завода за преработка на отпадъци.
Дори в елитен квартал като Прати, край Ватикана, не е трудно да се види, че градът изпитва силен проблем с отпадъците. Преливащите улични кофи са обичайна гледка. И много римляни са бесни на градската управа и правителството. "Това е обида за красивия ни град. Като красива жена, която бива отново и отново наранявана", споделя Клаудия Граси (Claudia Grassi), жител на града, пред BBC News.
Сметищата около Рим са до такава степен пълни, че властите трябва да търсят решение на проблема не само отвъд общината, но и извън Италия. Проблемът обаче не е само в липсата на пространство. Проблемът е и политически.
