ОФИЦИАЛНО ОТ КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА! Доносите, картончетата и документите за вербовка в ДС на Кеворк Кеворкян. Агент Димитър за Димитри Иванов: Изказва мнения пиян, интимен е с Вера Ганчева! (документи)
Последвайте ни в Google News Showcase
ПИК получи официално доносите на Кеворк Таквор Кеворкян – агент Димитър, съхранени в архива на Комисията по досиетата.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Документите са декласифицирани и снабдени с печат „Вярно с оригинала”, както и с подпис на шефа на комисията Евтим Костадинов. Комисията ни ги предостави на 8 октомври тази година.
Всъщност трябва да поясним, че досието на Кеворкян е унищожено напълно умишлено непосредствено след падането на комунизма – през юли 1990 г. със специално писмо, подписано от зам.-директора на полицията подполковник Чавдар Петков.
Въпреки това доноси на Кеворкян са открити в досиетата на жертвите му. Такъв е, например, случаят с досието на неговия колега от „Всяка неделя” Димитри Иванов.
ПИК публикува прословутото писмо на Чавдар Петков за унищожаването на папката на Кеворкян за първи път.
„Моля нареждането ви да бъдат заличени от всички картотеки на МВР данните за следните агенти, които са били на ръководство на отделение 05, отдел 01, при бившето Шесто управление – ДС”, пише Петков до началника на служба „Информация и архив” на МВР.
Следва списък на агентите, които трябва да бъдат заличени. Интересното е, че само срещу „Димитър” на ръка е добавено – „ДЕЙСТВАЩ”.
Ето и мотивировката на Чавдар Петков да иска заличаването на данните:
„Посочените по-горе агенти са носители на оперативна информация с особена важност, част от тях за изпълнявали задачи зад граница…”
Датата е 12 юли 1990 г., документът е снабден с гриф „Строго секретно”.
Публикуваме за първи път и картончето за вербовката на Кеворк Кеворкян. Срещу дата на вербовка е записано 11 ноември 1973 г. Личното му дело е №35235, ръководещият го офицер първоначално е капитан Георги Георгиев, после на ръка е добавено „Цв. Цветков”, а накрая – Цв. Бузовски.
Датата на раждане на „Димитър” е 11 септември 1944 г. Националността – арменец. Политическата принадлежност – ДКМС, сега безпартиен. Месторабота – Българска телевизия. Владее езици – арменски.
Основа на вербовката – „ИДЕЙНА”.
За първи път читателят се запознава и със страницата от регистрационния дневник на ДС, където присъства „Димитър”. Там пак е посочен номерът на личното му дело 35235.
Малкото съхранени и спасени за историята доноси на Кеворк Таквор Кеворкян са насочени срещу неговия колега и приятел от „Всяка неделя” Димитри Иванов, писателя Дончо Цончев и легендарната журналистка от радио „Свободна Европа” Румяна Узунова.
Всъщност, както ще разберете от безпрецедентните доноси срещу нея, именно Кеворкян спъва кариерното развитие на Узунова в българската телевизия и охулва името й пред комунистическите власти.
Къде са останалите доноси на агента?
През годините документи, за които се твърди, че са писани от него, са излизали във вестниците „Репортер 7”, „Уикенд” и „Галерия”. Те са насочени срещу художника Борис Димовски, Радой Ралин, Светлин Русев и други интелектуалци. ПИК обаче няма да ги публикува, защото те не присъстват официално в папката на Кеворкян в Комисията по досиетата и засега тяхната автентичност не може да бъде валидирана.
В няколко материала, с известна доза омерзение, ще публикуваме само официално предоставените ни от Комисията по досиетата агентурни сведения на Кеворкян.
Започваме с доноса му срещу неговия партньор във „Всяка неделя” Димитри Иванов. Както ще разберете от документа, главната причина агентът да напише сведението е, че по това време – октомври 1979 г., ръководството на телевизията обмисля варианта Димитри Иванов да стане съводещ на „Всяка неделя” заедно със самия Кеворкян. Агентът впряга всичките си сили, за да предотврати „опасността”.
Сведението е от 9 октомври 1979 г. и е с гриф „Строго секретно”. Прието е от водещия офицер – капитан Георги Георгиев, в явочна квартира „Манастир”.
Препис!
СТРОГО СЕКРЕТНО!
УПРАВЛЕНИЕ 06 ДС ОТДЕЛ 01,ОТДЕЛ.03
Рег. № 10380 Екз. № 2
София, 10.X.1979
СЪОБЩАВА: аг. "Димитър" ПРИЕЛ: кап. Г.Георгиев
На 9.10.79 г. в Я/К "Манастир"
СВЕДЕНИЕ
За Димитри Иванов
ДИ се отличава с крайна въздържаност, много рядко може да се чуе да изкаже мнение по някой спорен въпрос. Ако това се случи ДИ си служи с неясни становища, с аналогии в миналото, с примери от чуждата практика. Оставя впечатление, че е премислено предпазлив, че се пази от евентуална провокация.
Много рядко, и то пиян, е изказвал категорично мнение. Тогава проличава, че всъщност е доста разочарован от отношението към самия него, от неоснователните предимства, които получават неговите колеги, от редица страни на действителността. Така например пред източника е изказвал крайни мнения и оценки за българщината изобщо: Веднъж е посочил гръцкия си произход и си е позволил неласкави и обидни разсъждения за българския народ, позовавайки се на някои исторически съчинения на византийски автори и чужди пътешественици по наши земи. Има съзнание за собствените си качества, но не го демонстрира. Изглежда предпочита да не прави впечатление.
Изобщо не реагира, поне външно, когато бъде засегнат по някакъв начин. Дори когато е бил в критична ситуация не си е позволил да реагира спонтанно. Например - когато беше освободен от БТА, дълго време той се колебаеше дали да премине на работа в телевизията, но ген.директор на БТА не го освобождаваше от работа. След внезапното за мнозина назначаване па Петър Кожухаров, когато практически ДИ беше уточнил условията на преминаването си в телевизията, той бе освободен от Лозан Стрелков, а Кожухаров отказа да го назначи. По това време ДИ се е намирал на почивка в Пампорово и е очаквал, по собствените му думи, да изтече срокът на предупреждение за напускане на БТА.
В БТА е бил ценен, но беше известен конфликтът му с Кожухаров. Ако не беше активното вмешателство на Петко Димитров, който беше поел ангажимент към ДИ, той изобщо нямаше да бъде назначен /говори се, че е назначен по чл. 64 в редакция "Реклама" на БТ/.
Според първоначалната идея в телевизията ДИ трябваше да обслужва един "пиратски” /тоест нерегламентиран официално/ телекс, което щеше да даде възможност на телевизията да не изчаква новините от БТА и практически да се превърне в независим източник на информация.
Идеята е била на ДИ и е твърде характерна за неговия маниер на работа - самостоятелност от вътрешните "сковаващи” източници на информация, по-голямо доверие във външните източници.
Този маниер на работа е съпроводен с редица опасности, една от които е обективистичното тълкуване на политическите факти. Към това ДИ има известна склонност.
За известно време по подобен начин са били подготвяни новините в новата програма "Всяка неделя". ДИ е прослушвал по време на ефира новините от ББС и незабавно ги е адаптирал за телевизионния зрител. Тази адаптация е обаче крайно индивидуална и при това неконтролируема и поради това очевидно недопустима. Освен това, една новина, получена от външен източник и излъчена самостоятелно, без да е поставена в съответния вътрешен пропаганден и информационен контекст, крие сериозни опасности. Тя може да противопостави едно информационно средство на друго, едно тълкуване на политическите факти - на официалното.
Нещо подобно се е получило с новината за освобождаването на град Пном Пен: ДИ е чул тази новина от ББС и я сервирал незабавно в ефира, без да изчака официалното й потвърждаване от БТА, което вече би означавало официално регламентиране на информационната тенденция.
ДИ не се ползува със сериозен престиж в средата на журналистите - международници. Това е израз на едно особено противоречие.
Той безспорно е добре подготвен професионално; владее професионално френски, английски и руски, ползува и гръцки. Има широка информация.
Но личният му професионален маниер на работа го поставя в конфликт с популярните разбирания за политическата журналистика.
Официалната политическа журналистика му изглежда твърде догматична. Той предпочита в работата си повече аналогията с факти от миналото, подтекста, алюзията, играта с думите. Не е привърженик на ясните оценки - те му изглеждат твърде праволинейни, догматични.
Този маниер на работа не е подходящ в редица случаи, когато е необходимо да се изрази едно категорично и недвусмислено мнение и една ясна позиция. Сякаш ДИ не желае да се обвърже с такава позиция. Той предпочита по-скоро да остане неясен за зрителя, отколкото да се идентифицира с официалното мнение.
Неговите ’’Срещи с историята” са в повечето случаи остроумни, артистични, наситени с информация. Но тяхната идеологическа и политическа ефективност не е особено голяма. Те са извън контекста на съвременната ни политическа журналистика, една тема, поднесена от ДИ, може веднага след това да бъде разработена от журналист - международник в традиционния вариант и зрителят няма да забележи, че тя е била използвана два пъти. Тази ниска степен на идеологическа ефективност е била констатирана от П.Кожухаров многократно. Той е посочвал обективистичния характер на коментарите на ДИ.
Повечето от тези коментари всъщност са вече по един път излъчвани, в друг вариант, в предишните години по телевизията. Тогава обаче те са били поставяни в едно по-друго обкръжение - тогава ’’Срещи с историята” е била рубрика, в която се е търсил по-скоро културно- историческият аспект на политиката, нейната философия.
Сега "Срещи с историята” все повече се нагърбват с официални пропагандни функции и поради това неефикасния метод на ДИ става още по-очевиден.
При това ръководството на дирекция "Информация” не винаги е в състояние да контролира коментарите от тази рубрика.
Твърди се, че има предложение от Иван Славков да бъде утвърден за трети водещ програмата “Всяка неделя“ и да поеме /по всяка вероятност/ политическата й част. Може би по този начин той ще бъде по-категорично противопоставен на П. Кожухаров.
Живее доста затворен живот, поддържа контакт с малко хора. Известно е, че е в интимни отношения с журналистката Вера Ганчева. Тези отношения не са прикривани особено старателно от двамата.
Нещо особено съществено за професионалния почерк на ДИ: ако бъде лишен от източниците на информация и архивите, които ползува, той до голяма степен изобщо ще бъде лишен от професионален почерк. Основното му умение е да тълкува и коментира чужда позиция, да "превежда”, да прави публична тази позиция. Подобен маниер очевидно трябва да бъде сериозно контролиран, защото в най-добрия случай може да се превърне в нежелан източник на информация.
“Димитър"
ВЕРНО!
СПРАВКА:
1. Димитър Иванов, журналист, на работа в БТ, член на БКП.
2. Петко Димитров - директор и Бълг.телевизия, член на БКП.
3. Петър Кожухаров, директор в Българска телевизия, член на БКП.
ЗАБЕЛЕЖКА:.
Сведението е взето по искане от отделение 01 във връзка с изучаването на Димитър Иванов.
Агентът изрази опасение, че може да бъде разконспириран при евентуални допълнителни проверки на някои от съобщените данни - така например случая с '’пиратския” телекс бил известен само на съвсем ограничен кръг хора, същото било и с предложението Димитър Иванов да стане трети водещ на "Всяка неделя" и пр.
Нап. в .2 екз. Капитан /Г.Георгиев/
№ 1 — 35235
№ 2 - 06,01,03
Изп. Георгиев
Нап. Цветанска – 10652
9.10.79 г.
ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: ДОНОСИТЕ НА КЕВОРКЯН ЗА ЖУРНАЛИСТКАТА РУМЯНА УЗУНОВА
