ПАРЕЩИ ВЪПРОСИ! Заложник ли е България на европейската газова сделка и ще ни прецака ли Турция - как руснаците ще се разправят със Сашо Дончев
Последвайте ни в Google News Showcase
В последните дни темата за газта, както и цената й, е особено актуална. 30% увеличение на цената, което бе одобрено от КЕВР, вдигна населението на бунт и предизвика и куп разкрития в политиката. Сега остава да се надяваме, че Европейската комисия ще се договори с „Газпром“ за единна цена на газта, което според наши експерти, ще доведе до намаляване на цената в България. Дали обаче това ще стане така?
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Няколко енергийни експерти изясниха ситуацията пред ПИК и по думите им положението за страната ни е доста по-сложно. Ние имаме опция за гръцката връзка, но там нещата изостават с около година от плановете. Това, което трябва да се направи като връзка от Курило до Ниш, ще е възможност да транизитираме на търговска база, но тя също не е готова. Връзката с Гърция е за пренос на 1-2 млрд. кубика газ, което за нас ще е аварийна, нооще се изгражда. На практика в момента имаме само сигурна доставка само от Румъния, ако закъсаме.
В същото време връзката с Турция е за 5 млрд. кубика, което вече е чиста търговска сделка, но тя се изгражда. В България харчим под 3 млрд. кубика общо на година. Така че за нас това е напълно достатъчно. Проблем с този коридор е, че всички входни връзки там са държавни. Всеки газ, която влезе в Турция, се купува от тяхното държавно предприятие и след това правителството продава.
Така държавата Турция може да си определи каквато иска стойност. Каква ще е цената за нас, дали ще ни устройва, или не?
А иначе големият проблем за България е в това, че нито един от тези модели не е заработил никъде. Има много малки количества, които добиваме от Черно море – около 300-400 милиона кубика годишно. Този газ попада в нашата газова мрежа, но далеч не достига за задоволяване на нуждите ни.
В същото време, предвид местоположението ни, сме идеален транзитьор на газ. Количеството, което минава през България, е от около 20 млрд. кубика, като голямата част отива – 12-15 милиарда, за Турция. Имаме също връзки и към Македония и Гърция. Това не се е променило през последните 30 години и зависимостта ни остава същата.
Големият играч на газовия пазар у нас е Сашо Дончев и „Овъргаз“. Той е посредник, който е оторизиран от „Газтранс“ и „Газпром“. Дончев някога е получил и права от българската държава и той има определено количество – около 500-600 милиона кубика газ, които той препродава.
В неговата компания в момента обаче върви някакъв процес с участието на „Газпром“. Има изкупуване на акции и така се очаква той да стане едноличен собственик. Дали след това ще запази добрите отношения и руснаците ще продължат ли те да му дават някакво количество газ за препродажба, също остава важен въпрос с неясен отговор.
Експертите са категорични, че на пазара на газ в България не се променило нищо в последните години и нещо ново може да се очаква едва, когато заработи турската връзка. Тя единствена ще промени условията, тъй като тази от Гърция е само аварийна, въпреки че Европа силно я прокламира, но самите гърци не са много съгласни.
Иска се и там връзката да бъде за поне 5 млрд. кубика, но това означава, че на Мраморно море в Гърция трябва да се изгради завод, който да преобразува газа - от течен в тръбен, като за да стане това, има една права пропорция. Когато се правят 1 млн. литра втечнен газ, това отговаря на 1 млрд. кубика тръбен газ. Един литър втечнен газ се прави от 1000 кубика тръбен газ. За да направите 1 млрд. тръбен газ. И трябват 1 милиард евро инвестиция в завода. Така, че за да стигнем до капацитет от 5 милиарда кубика газ на Мраморно море, някой трябва да вложи в проекта 5 млрд. евро. Подобна инвестиция в Гърция никой не иска да прави и това е напълно обосновано, тъй като не може да се възвърне.
Турция харчи близо 45 млрд. кубика газ на година. От тях близо 25 млрд. кубика са от „Газпром“. 7,7 млрд. кубика от Иран и около 5 млрд. кубика от Азербайджан, а остатъкът идва от дребни регионални доставки. От преговорите между ЕС и „Газпром“ би трябвало да имаме изгода, защото цената ще е усреднена за няколко държави. Така „Газпром“ няма да може да шикалкави, преговаряйки с всяка страна отделно.
Примерно, ако „Газпром“ даде цена на Румъния от 300 долара, няма как за България да е 400 долара. Единствената разлика ще дойде от таксата за транспорт, която се мери на 100 километра и 1000 кубика. – тя варира от половин до 2 евро. Би трябвало и тази такса да се уеднакви и така държавите да работят при едни и същи условия.
Но има и лош сценарий. Ако „Газпром“ успее да вдигне цената на всички, тогава ще плащаме повече солидарно и ние. Това е рискът на колективната битка. Но и в нея има нюанс. Може да се окаже така, че правилата ще важат само за Източна Европа, а нещата по Северен поток да са различни. Там Германия е основен консуматор, а бившият канцлер Герхард Шрьодер е член на борда на „Газпром“.
Иначе ние имаме и големи очаквания за добив на газ от блок „Хан Аспарух“ в Черно море, но никой не знае кога…
