Пеевски до припадък. За кефа на Цолова, Бенатова, Дончева и цяла клика сноби около Прокопиев. Злото у нас си има удобна персонификация
Кръгът "Капитал" овладява държавата чрез петнайсетина шуробаджанаци от Би Ти Ви и Нова. Това не е дневният ред на обществото
Последвайте ни в Google News Showcase
След безумието на Станишев и Орешарски да внедрят Делян Пеевски като шеф на ДАНС големите електронни медии вече не са каквито бяха.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
За добро или лошо?
Привидно за добро.
На втори план обаче картинката е същата, само че с обратен знак.
Допреди протеста срещу назначението на Пеевски Би Ти Ви, Нова и БНР не смееха да произнесат името му в ефир. Имаше негласна омерта по въпроса. Особено при първия кабинет на Борисов, когато Пеевски бе в силата си, КТБ акумулираше депозитите на държавните предприятия, а за монопола в дистрибуцията на вестници говорехме (нескромно) само аз, Кристина Патрашкова и Явор Дачков.
Ани Цолова плачеше на рамото на Пеевски и Бареков с молби да не я закачат в жълтата преса.
Миролюба Бенатова издаваше книгите си в „Уикенд”.
Дойде 13 юни 2013 г. и бентът се отпуши. Вече втора година телевизиите и националното радио лягат и стават с паролата „Пеевски” на уста. На драгия зрител със сигурност му омръзна да го занимават с вездесъщия депутат от ДПС, но нейсе, няма избор. Такава е конюнктурата.
Какво се промени?
По въпроса има много версии, тук ще изложа своята.
Както до юни 2013 г. линията бе да не се закача Пеевски, така след тази дата линията е да се мачка до дупка. Злото вече си има удобна персонификация. И това се случва, защото публицистиката и новините в Би Ти Ви, Нова и БНР минаха под контрола на журналисти, свързани пряко или непряко с кръга „Капитал” и „Протестна мрежа”.
Уличният бунт срещу Пеевски роди ново явление в телевизиите – диктатът на нюзрума. 15-20 репортери и водещи от сутрешните блокове на Нова и Би Ти Ви превзеха като на шега реалната власт в медиите и изцяло определят редакционната политика. Парадоксално са безотчетни, на практика неподвластни на влиянието на началниците си.
Още един парадокс: говорим за шуробаджанашки кръг от кръвни роднини, кумове и кумици, другари по биричка от караваните край „Смокиня”, бивши и настоящи любовници. Всичките пишман еколози, радетели за чиста природа без да да засадили в живота си едно дърво или да са построили дом.
Изобщо – ведомствена клика от сноби, яхнала малкия екран в услуга на Иво Прокопиев и персоналния му президент Росен Плевнелиев.
При цялото ми уважение Павел Станчев, Силва Зурлева и Дидие Щосел са просто фигуранти в „обговарянето” на дневния ред в новините и сутрешните блокове, в каненето на събеседници и в налагането на водещи теми. Официалните шефове не смеят да упражняват естествените си контролни функции, за да не ги обвинят в диктат и намеса в „творческия процес”. И най-страшното - да не ги набедят за слуги на Пеевски, да не минат към "лошите".
Тяхната власт се простира единствено в селенията на шоу програмите – „Биг брадър”, „Фермата”, „Сървайвър”…това е територията им, там е безопасно.
Към отбора на смълчаните началници прибавяме очевидно стреснатия бос на БНР Радослав Янкулов, който се бои и от сянката си и е подарил ефира на „Хоризонт” на протестърите-журналисти.
Голяма демокрация цари по българските електронни медии. Само че демокрация на тема „Пеевски”, „Русия” и „Путин”.
Затова вече втора година монотонно повтарящите се събеседници в публицистичните предавания са Татяна Дончева, Осман Октай, Радан Кънев и Атанас Атанасов.
Това са авторитетите, няма други. През ден те цъфват на малкия екран и започват да промиват мозъци със заклинания за модела #КОЙ и гадните рубладжии.
Не водя статистика, но се басирам, че Татяна Дончева – никакъв политик с файтонна партийка, е гастролирала в Нова и Би Ти Ви повече от 100 пъти в последните 24 месеца. Това не е шега, ако на някого му се занимава, да провери.
С какво е толкова ценна Дончева?
Само с едно – напада от всякаква поза, даже от лежанка, омразния Пеевски. Приписва му вината за всички беди по земята ни, щедро адвокатства на враговете му Цветан Василев и Гриша Ганчев.
Очевиден пиар, но на "умните" и "талантливите" от сутрешния блок не им пука – важното е да са доволни спонсорите от „Америка за България” и „Капитал”.
И да си ненавиждал Пеевски, след подобен ефирен буламач от обсесии плюс ирационална омраза почваш да се замисляш: абе, такъв демон ли е този човек, че цялата телевизионна машина организирано го громи? Няма ли нещо гнило в тази фиксация? Пеевски ли е единственият проблем в държавата? Какво стана с другите олигарси, с мутрите, с Маргините, с Маджо, с Таки, с Божков, с Банев, с Ветко, тях защо никой не ги закача?
Защо телевизиите не обелват и дума за производствата срещу Прокопиев в прокуратурата, за съмненията, че е укривал данъци покрай сделката с „Каолин”?
Тук не става дума за принципи, а за подмяна. Една олигархична шайка измества друга чрез телевизионния екран.
Това се нарича корпоративна медийна революция и няма общо със свободата на словото.
